>

Й. Радичков 1929-2004

.

…………….- Не за всеки можем да употребим ключовата фраза СВЕТЪТ НА… Можем да сме сигурни, че с нея се влиза при един Вазов: светът на Вазов! - Или – Светът на Йовков!… - Светът на Хайтов! - Светът на Радичков –! Тук можем да кажем и: Космосът на Радичков…. - За никой друг критиката ни в най-ново време не е употребила толкова много думи; толкова много възторг и съмнения! никой не е бил подлаган на такива спорове и анализи, на тълкования и подражание…

Константин Еленков

“Таланти в литературата ни, като във всяка литература, има доста. Има и големи таланти. Но Радичков сякаш е пратен от Бога … С нещо, което никой преди него не е правил”

Енчо Мутафов

ШИПКОВИЯТ ХРАСТ

.

ЙОРДАН РАДИЧКОВ

…мисля, че този храст изгражда и поддържа себе си като постоянна крепост, обърната едновременно към всичките посоки на света, и това той е започнал да прави още от самото сътворение. Всяка година той посява сам себе си и пази ревниво своите семена, както това не може да направи никой друг храст. И ако някои храсти могат да бъдат оприличени на него, то тази прилика е само частична. Природата на никого не е дала тъй много нокти за отбрана, както е направила това с шипковия храст, и ако ние излезем на честно единоборство с него, то винаги ще бъдем победените. Като казвам честно, аз имам пред вид да не го подпалваме и предаваме в ръцете на огъня или да не го изтръгваме с търнорези... Въображението ми подсказва, че в ноктите си той все още продължава да стиска парче от наметката на Бога, останало от времето, когато Господ е ходел по земята. Годините много нещо са отнесли и разпилели, но по него могат да се видят кичури вълна, скубана от овцете, парчета избеляла басма също тъй се виждат, част от нечий ръкав, някоя връв… Два пъти през годината човек се обръща към този храст - веднъж през пролетта, за да си откъсне цвят от него, и веднъж през есента, за да обере плодовете му. Ароматът на шипковия цвят е много нежен, бих казал даже, че е боязлив, той е крайно деликатен по отношение на всичко онова, което цъфти буйно около него. Ако човек откъсне няколко цвята, то той ще остане крайно учуден, че още докато върви по пътеката към дома си, цветовете един по един опадат. Вгледате ли се много настойчиво и втренчено в цъфналия храст, ще забележите как под вашия втренчен поглед цветовете му започват да се ронят и да падат в нозете му. Аз никак не искам да преувеличавам, но все си мисля, че през пролетта дивата шипка става извънредно свенлива! Освен едва доловимия аромат, откъм нея се носи и тихо жужене, там всякакво насекомо и пчела жужат и се извършва безшумното тайнство на опрашването. Аз не зная колко стар бе този храст и никой от разпитваните по-късно не можа да ми каже колко дълго е живял той на нашата земя, дали стига годините на столетните дъбове и чинари, или е още по-стар от тях, от времето на потъналата Атлантида, на скалните рисунки от пещерата Магура и на всичките ония грозни твари, чиито вкаменени кости намираме утаени в скалите, в земята или във въглищните пластове... а така също утаени вътре в нас, в мрака на нашите дълбоки и тъмни подземия... Съзерцавах го дълго, без да мога да си отговоря какво точно тича през напрегнатото ми съзнание - мой спомен ли тича, някое каменно изображение ли, видело някъде, спомен на мой прародител ли, или просто самото време тича през падащия сняг, добило най-неочаквано образа на каменно куче? И докато то тичаше, от дълбочината на дефилето се появи непознат човек. Гледаше ме втренчено. Иззад него, все от дълбочината на дефилето, се появиха кучешки сенки. Те го следваха по петите. Когато той се спря, загледан втренчено в мене, то и кучешките сенки се спряха и ме загледаха втренчено. Изведнъж се сетих, че този непознат е същият оня отдавна умрял човек, който бе идвал предишната нощ в Прибой да чете некролозите в навеса. Той продължаваше да ме гледа втренчено, върху меланхоличното му лице бе застинала гримаса на разочарование. С ужас започнах да разбирам, че този отдавна умрял човек, следван по петите от кучешките сенки, не гледа на мен, както се гледа на жив човек, а ме гледаше той и ме четеше, както се гледа и се чете скръбна вест, тъжен помен или жалейка. Мигар вече и аз станах един избелял и труден за разчитане некролог? - попитах с тъга себе си... Снегът продължаваше да вали.......

.

ЗА ВИНТЕЛА

Обичам сутрин рано

край кладенеца да застана

и винтела с ръка да завъртя.

Цигук-цигук, цигука винтела,

цигук-цигук, въжето се навива,

цигук-цигук, въжето се издига

по дървеното геранило.

Върти се, винтелю, върти!

Живота цял живот, цигук-цигук,

извиваме на винтела!

Върти се, винтелю,

цигук-цигук!

Живот, навивай се,

цигук-цигук!

Издигай се, ведро,

цигук-цигук,

и плискай весело вода

по дървеното геранило!

Върти се, винтелю, върти!

Цигук-цигук! Цигук-цигук...

(Й.Радичков, из “Домашни тетрадки”)

.

Ваше светейшество…

“…Над нас преминава и големият Аристотелев път за прелет на птиците. Два пъти годишно от юг на север и от север на юг прииждат огромни ята птици. За разлика от нас, хората, те не се бутат една в друга и не си пречат. Зимно време, когато земята замръзне, водоплаващите птици летят ниско над реките и малките водоеми. Тези водоеми дишат пара към небето, водата в тях не замръзва. Народът ги нарича нежно топлици. В тези топлици птиците кацат, за да починат по своя път и да се нахранят. Живеейки над този въздушен път, ние виждаме постоянно как Бог се е погрижил за всичко. И как нищо на този свят не става без Божието благоволение. У нас даването на име се смята за кръщение. За да покръства земята си, човекът е избирал обърнатите към слънцето места, наречени Божи места. Ние живеем тук, в нашата земя, повече от 1000 години и смятаме, че когато в един дом се роди дете, то Бог разпростира благостта си над този дом, като изпраща в него своя ангел. При пътуването си в страната вие вероятно ще срещнете много родители, извели на разходка своите ангели и дошли с ангелите си в църквата. … Земята ни е малка по територия, но сърцето ни е голямо и в него винаги има място за всеки изпратен от Бога човек".

(Слово на писателя при посрещането на Йоан Павел ІІ - 2002 г.)

.

Радичков

автор Георги Чапкънов

.

ФРАГМЕНТ ......................

АВРАМ ОПИТОМИТЕЛЯ.

Не разрешава Бог на човека да хвръкне в небето и да погледне той отвисоко земния живот. Който погледне отвисоко, разбира колко е мизерен и презрян земният живот; какво туткане и суета цари по земята - възгордява се тогаз човекът, Бог ни предвардва от гордостта по тоя начин, затуй е наредил да се суетим и да се туткаме по Божията земя…

“Опит за летене”

.

Йордан Радичков

Български писател

Роден на 24 октомври 1929 година

в с. Калиманица, обл. Монтана

Починал на 21 януари 2004 година

Драматичен театър

Отдавна се каня да публикувам един по обширен материал за театъра в Монтана, за неговата история, за актьорите и режисьорите оставили следа на неговата сцена.

.

"Мелпомена"-худ. Вълчан Петров творил от 1975 до 1979 година в Монтана. Прототип на Мелпомена е съпругата му Иванка Братоева, дългогодишна актриса в театъра.

.

Сцени от спектакли на работническия самодеен театрален състав при профсъюзите в Монтана играни през 50-те години на 20 век с участието на Ахмед Бабишев, Цеца Александрова, Павел Илиев/Чешмата/, Исмайл Сюлейманов, Цено Беляшки, Маргарита Митева, Кева Апостолова, Вергил Боздуков, Лили Георгиева...

.

Първите запазени данни за представяне на театрални спектакли в село Голяма Кутловица/Монтана/ датират от края на 19 и началото на 20 век. В тези първи непрофесионални опити на сцената като актьори се изявяват учители и обикновени чиновници. В читалището на град Фердинанд почти ежегодно самодейците представят по едно заглавия на публиката. В годините на ранния комунизъм театрални спектакли се представят от сформирания от любители театрален състав към профсъюзите. За първи път за организиран професионален театър в Монтана/ тогава Михайловград/ се заговаря през лятото на 1962 година. По решение на тогавашния Окръжен комитет на БКП в града е поканен Иван Атанасов със задачата да организира творчески и технически състав за създаване на драматичен театър. За художник-проектант е назначен Николай Стоянов, за режисьор – Васил Луканов, който по това време е в Плевенския театър, директор става Иван Атанасов. Така се поставя началото на Михайловградският народен театър. Първата пиеса представена от новосъздадения театър е “Всяка есенна вечер” от Иван Пейчев, постановка Васил Луканов, сценография Михаил Михайлов. В постановката участват актьорите Веселин Маринов, Латинка Петрова, Надя Василева, Ана Костова, Павел Илиев/Павел Чешмата/, Бойчо Иванов. Премиерата се състои в началото на месец ноември. През годините в театъра са работили редица знакови имена допринесли за неговото развитие: Иван Атанасов, Радич Радичев, Стефан Гъдуларов, Иван Кондов, Димитър Гочев, Андрей Чапразов, Гриша Островски, Таня Масалитинова, Георги Георгиев-Гец, Елка Михайлова, Димитър Цолов, Йордан Витлямов, Христо Кузмов, Костадин Генчев, Петър Митев, Емил Митрополитски, Георги Стоилов, Пепа Николова, Никола Анастасов, Иван Налбантов, Иванка Братоева, Георги Стойлов, Веселин Маринов, Стефан Антонов, Сава Хашъмов, Петър Гюров, Асен Блатечки, Лиза Шопова, Атанас Атанасов, Владимир Пенев, Иван Петрушинов, Пламен Марков, Георги Попов, Стефан Сърчаджиев, Петър Райжеков, Каваленко Божинов и др. Сред най-значимите заглавия в историята на театъра са: “Когато гръм удари” от П. К. Яворов (1974 и 2001), “Вражалец” от Ст. Л. Костов (1972 и 1994), “Януари” (1983)/реж. Петър Александров/ и “Суматоха” (1996) от Йордан Радичков, "Сън в лятна нощ" от Уилям Шекспир-сезон 1964/1985 с реж. Петър Александров, “Бащата” от Август Стриндберг (1995), “Железният светилник” по Димитър Талев (1971 и 1996), “Снаха” от Георги Караславов (1987), “Иван Шишман” от Камен Зидаров (1980) и много други съвременни и класически заглавия от български и чуждестранни автори. Последователно директори на театъра са били: Иван Атанасов (сезон 1962/63), Радич Радичев (сезон 1963/64), Христо Кузмов – директор-актьор и з.а. Стефан Гъдуларов – гл. художествен ръководител (сезони 1964/65 до 1968/69), Тодор Пройков (сезони 1969/70 до 1976/77), з.а. Аспарух Паунов (сезони 1977/78 до 1989/1990), Момчил Арсов (сезони 1990/91), Любомир Бояджиев (сезони 1991/92 и 1992/93), Сашо Симеонов (сезони 1993/94 до 1997/98), Орлин Дяков (сезони 1998/99 до 1999/2000), Любомир Бояджиев (сезони 2000 до момента).

.

Сцена от пиесата "Всяка есенна вечер"-реж. Васил Луканов, худ. Михайл Михайлов с участието на Веселин Маринов, Ана Костова, Латинка Петрова, Надя Василева, Павел Илиев...-сезон 1962/1963, ноември 1962 година -първа премиера на Михайловградския народен театър.

.

Сцени от пиесата "Юстина" от Хелла Вуолийоки, постановка Светослав Иринков, худ. проф. Георги Каракашев-сезон 1962/1963 година с участието на Ана Костова, Веселин Маринов, Павел Илиев, Иван Вълканов...

.

…През есента на 1969 година заварих една полуразрушена, занемарена читалищна сграда. Със стар киносалон и несъществуваща сцена. От столовете липсваха цели редове, мазилката се сипеше над главите на зрителите. Нямаше никаква техника за осветление и озвучаване. С две думи предстоеше грандиозна работа, но след три месеца Михайловград имаше театрален салон на който можеха да завиждат и столичните театри. Когато театърът отвори врати за първата си премиера всичко създаваше една атмосфера на празничност и вълшебство. В реализацията на този труден проект активно участваха заместник директора Петър Ангелов и целият технически персонал на театъра. Първата постановка в ремонтирания салон на театъра беше пиесата "Блокада" от Камен Зидаров. В периода 1969/1977 година големите български актьори Асен Миланов, Андрей Чапразов, Георги Черкелов, Иван Кондов не само направиха по няколко постановки като гост-режисьори, но и предаваха своя опит, превърнаха сцената на театъра в творческа работилница. През годините за които говоря мечтата ни беше да имаме своя самостоятелна сграда , специално проектирана и построена като театър. С усилията на проектанти, строители и на някои от ръководителите на града се стигна до изграждането на новата модерна театрална сграда и откриването и през 1977 година…

Тодор Пройков, директор на Драматичния театър от 1969 до 1977 година и основател на Куклен театър Монтана.

.

Сцена от пиесата "Кралят се забавлява" от Виктор Юго, реж. Андрей Чапразов, худ. Венера Наследникова-сезон 1970/1971 година, участват Стойко Манов, Стефан Попов, Васил Томов, Снежана Гъркова, Стефан Антонов, Анастасия Пиперкова...

.

Сцена от пиесата “Железният светилник”-/сезон 1970/1971 година/ по романа на Димитър Талев, драматизация з.а. Христо Христов, постановка Любен Карабойков, сценография Любен Йорданов, костюми Веселина Кирчева, музика Иван Маринов с участието на Милка Попантова и Тодор Пройков (Рафе Клинче)

.

Сцена от пиесата “Тартюф”-/сезон 1972/1973 година/ от Ж. Б. Молиер с участието на Тодор Пройков, Стефан Антонов, Боян Гърков, Ана Костова, Анжела Василева, Снежана Гъркова, Евелина Георгиева…

.

"Януари"-сезон 1982/1983

.

Сцени от спектакъла „Януари“от Йордан Радичков “-сезон 1982/1983 - режисьор Петър Aлександров с участието на Георги Стоилов, Петър Митев, Христо Кузмов, Константин Генчев, Димитър Луканов, Любомир Бояджиев, Николай Николов и Теодора Чинова.

.

.

Петър Александров

е роден на 19 юни 1929 година в Харманли. През 1954 година завършва актьорско майсторство при проф. Н. О. Масалитинов във ВИТИЗ, а през 1965-66 специализира режисура в АМУ (Академията за изящни изкуства) Прага и в Санкт Петербург- Русия . Като актьор своя дебют прави в ДТ-Стара Загора през 1954, а като режисьор – в ДТ-Русе през 1970. Работил е в ДТ-Стара Загора, ДКТ-Русе, ДТ-Русе, Централния куклен театър и Софийския окръжен театър. Директор е на ДТ-Габрово. Носител е на национални награди.През сезон 1984/1985 поставя на сцената на театъра в Монтана/тогава Михайловград/ романтичната комедия от Уилям Шекспир „Сън в лятна нощ“. Този блестящ спектакъл е единствения свален от тогавашния Окръжен комитет на БКП от сцена след премиерата му. Умира на 23 ноември 2002 година.