ДА СИ СПОМНИМ

Димитър Илиев е роден на 11 октомври 1935 г. в с. Ружинци, Видинско. Завършил е Институт за учители в София със специалност пеене и музика. От 1963 г. до пенсионирането си е учител по пеене в гимназията в град Монтана. От 1974 г. до 1989 г. е методист по пеене и музика в Регионалната инспекция по образование в Монтана. Създава и ръководи хорове в гимназията в Монтана, в читалището в село Копиловци, мъжки хор на запасните офицери при Военното окръжие в Монтана, духови оркестри и т.н. През 1988 г. ДИ "Музика" издава негов сборник с авторски хора и песни. Пише маршове за духови оркестри. Член е на съюза на българските музиканти и танцови дейци и Българския хоров съюз. Носител е на държавни награди и златни медали и други отличия от наши и международни конкурси и фестивали. Умира на 7 ноември 2009 г.

Автор на книгите: "Вричане" в 6 части ; Сборник 1963 - 2009, 2009 г.

КНИГИ

Радослав Игнатов

ВЛАДЕТЕЛ  НА ДУМИТЕ

Когато заговорим за българския северозапад и съвременната литература, на първо място просветва името на неподражаемия Йордан Радичков, който  възкреси света и живота на потъналото в язовир село Калиманица и го направи метафора-символ в световната литература, както Тихият Дон на Михаил Шолохов или Йокнапатофа на Уилям Фокнър.  

Друг достоен, талантлив калиманчанин се оказва Радослав Игнатов. Изстрадано, пространно и обемно е неговото слово - поезия, разкази, новели, повести и романи. Няма нищо общо със софистиката течащата му като река реч, която е напълнена със смисъл, болка и надеждотърсачество - почти самотно явление в днешното бездуховно време. Изобилното по мощ и мъдрост поетично слово е дар Божи. За него в зората на старобългарската писменост се моли Константин Преславски в „Азбучна молитва”: „Но на мене сега пространно слово ми дай”.

Избори в Кутловица, Фединанд, Михайловград, Монтана 1886

Кутловица, Фердинанд, Михайловград, Монтана-началото на 20 век

...С този пост започвам нови публикации на тема кметове на Монтана ...

БЕЗ КОМЕНТАР.......Из дневника на Младен Атанасов Синигерски/1867-1956 г./-просветен и обществено-политически деец, активен участник в създаването и укрепването на третата българска държава и нейните институции, депутат в XXIII Обикновено народно събрание, член на Софийското училищно настоятелство, /избиран е за член на Висшия учебен съвет/ роден в село Люта/Владимирово/.

                …На 6 септември 1885 г. стана съединението на Южна със Северна България 42.  Всички бяха във възторг от това народно събиране.

                От завист за това, че България се увеличава със Съединението на Северна и Южна България, Сърбия ни обяви война. Околийският началник в Кутловица (сега Фердинанд) г-н Константинов 44 бе преместен във вътрешността на Княжеството, защото жена му  бе сръбкиня и бе подозрен, че симпатизира на сръбската кауза. На негово място бе дошъл Славков, другарят на революционера Ботев, който завеждаше околията до свършване на войната. Г-н Славков бе голям патриот и много нервен човек. Той изгони от Кутловска околия, която граничи със Сърбия, всички подозрителни лица. Когато се научи, че единственият свещеник на Кутловица отец Васили  се бил изказал благосклонно за едно посрещане на сърбите, ако би се явили до Фердинанд, Славков веднага нарежда да бъде интерниран във вътрешността на княжеството. Голяма суматоха стана в града, когато се узна, че сръбски разезди били стигнали до Петров хан близо до Берковица. Окол. началник през това време яхнал на кон, цял ден сновеше из града и даваше насърчение на изплашеното гражданство. Войната се свърши благополучно за България и по-голямата част от войските минаха през Фердинанд, възторжено посрещнати от гражданството. През всичкото време докато продължаваха военните действия, нашето училище беше си отворено и занятията си вървяха редовно.

Началото на 20 век в Монтана

1886 ГОДИНА