1899 г.
– депутати в Х ОНС са Спас Иванов и Петко Кочанков от гр. Фердинанд.
1900 г.
– депутати в ХІ ОНС са Спас Иванов и Цоло Мислов от гр. Фердинанд.
1900 г.
-15 септември, – Върховният македоно-одрински комитет разглежда на заседание в София писмо от представител на Македоно-одринското дружество в гр. Фердинанд. За уреждане на дружествените работи комитетът делегира особено лице.
1900 г.
– в малкия околийски център град Фердинанд представители на различните отрасли са: 6 манифактуристи, 12 занаятчии (железар, кожухари, шапкари, медникари, обущари и шивачи) и 11 търговци (на дървен строителен материал, колониални стоки, на сол, жито и на сурови кожи). Освен тях има и 4 хотелджии, 2 адвокати, 5 помощник-адвокати и 1 аптекар.
ПЕТЪР АЛЕКСОВ (1900-1901 г.)
След като през есента на 1900 г./по точно на 6 септември/ Иван Цеков е освободен от длъжността градски общински кмет поради изказване на недоверие от общинския съвет
за кмет е избран общинският съветник Петър Алексов. Утвърден е за кмет с посочения указ № 275 от 22 септември. На 4 октомври той подписва първата си заповед. Липсват общински протоколи с данни за неговото управление. Една от нелеките му задачи по време на краткото му седеммесечно управление, заедно с медицинските власти, е въвеждането на мерки за ограничаване на заболяванията от скарлатина. Последната му заповед е от 30 април 1901 г. С указ № 210 от 20 април е разтурен Фердинандският общински съвет с формулировката “за лошо и немарливо управление общинските работи, чрез което е турил в опасност интересите на общината”. Със същия указ се свикват избирателите на общината да изберат нов общински съвет на 20 май. Назначена е общинска тричленна комисия с председател Гераско Конов и членове бившият кмет Първан Димитров и Иван Гоцов за провеждане на нов избор за общински съвет.
Поради липса на достатъчно данни за личността на кмета Петър Алексов, предполагаме, че това е бил Петър Алексов Попов, роден в близкото село Долна Вереница. Трудността за по-голяма категоричност на това предположение идва от факта, че неговите наследници днес нямат сведения за евентуалната му кметска дейност през периода 1900-1901 г.
Сведенията за живота и дейността на Петър Алексов Попов не са много, макар той да е сред известните жители на гр. Фердинанд. Според общинските документи той е роден на 25 октомври 1868 г. в с. Долна Вереница, а негови родители са Алексо Петров Попов и Лила Иванова. Петър Алексов има завършено трето отделение и още в младежките си години се преселва в гр. Фердинанд, а по занятие е кръчмар. Негова съпруга е Параскева Петрова.
Според едно предание от родното му село, чорбаджията Петър Алексов защитава Долна Вереница при идване на турците от Видин, за да накажат селото. Това предание не е убедително, тъй като при Освобождението той още няма навършени десет години.
В гр. Фердинанд Петър Алексов отваря кръчма – до старото съдилище (при старата поща срещу ГУМ, дн. Областна администрация). Най-ранното сведение за притежаваната от него кръчма е от 1899 г. във връзка с поставяне табели на заведенията. Има къща на ул. “Стефан Караджа” (до старото пазарище – дн. градската градина), част от която отдава под наем на адвокати, прошенописци, ходатаи и др.
След прекратяване на кметската си дейност Петър Алексов е общински съветник през 1904-1905 г. Участва в общинска комисия през 1919 г. за съставяне на правилници за извършваната работа и безопасност на труда от името на търговското съсловие (питиепродавци, манифактуристи и др.), в качеството си на работодател. През 1923 г. е регистрирана фирма на името на Петър Алексов за търговия с обущарски материали. През 1926 г. Петър Алексов е кандидат в изборите за училищни настоятели от Националлибералната партия, но не е избран поради получения малък брой гласове.
Според внучката му Мария Г. Пехливанова, Петър Алексов участва в Балканската война. През 1913 г. – по време на войните предоставя помещения на офицери, квартируващи постоянно в града. Според М. Пехливанова къщата му по онова време е по пътя за гарата.
Има сведения, че през 30-те години Петър Алексов е член на управителния съвет на дружеството на запасните подофицери “Кутловица” в гр. Фердинанд. На 23 март 1923 г в хан “Лехчево”, собственост на Петър Алексов, е проведено годишно събрание на дружеството. Не са известни причините поради които ханът носи наименованието “Лехчево”, възможно е той да е закупен по-късно и наименованието му да е запазено и в бъдеще. Възможно е тези сведения да се отнасят за друго лице в града със същото име – Петър Алексиев, родом от с. Лехчево.
Петър Алексов има три дъщери – Юлита, Антина и Екатерина и син Кирил, който е умрял в ранна възраст от скарлатина. Всичките му деца носят гръцки имена, защото тяхната кръстница е гъркиня. Дъщерите му се омъжват за представители на известни и уважавани фердинандски фамилии.
Юлита е омъжена за търговеца на дървен материал Младен Софиянски. Имат три дъщери – Кета, Мария и Донка и един син – Петър. Син на Донка и правнук на Петър Алексов е проф. Румен Арсов от Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. Дъщеря на Кета в миналото е спортна журналистка в Българска телевизия.
Антина става съпруга на адвоката Емануил Яков, имат синове Агнес и Емил. Агнес е цигулар в Софийската филхармония и радио София.
Екатерина е съпруга на известния в миналото околийски агроном Георги Ив. Попов, чийто корен е от балканското село Копиловци. Според автобиографичните бележки на Георги Ив. Попов, след сгодяването му с Екатерина нейният баща – Петър Алексов – помага за издръжката му до завършване на агрономически факултет в Германия през 1923 г. Тяхна дъщеря е Мария Пехливанова.
Петър Алексов умира през 1945 г. на 77 години в гр. Фердинанд
улица "Главна", град Фердинанд в началото на 20 век/на това място днес е сградата на Областния съвет, а поляната отпред е част от Градската градина днес./
……. Из дневника на Младен Синигерски……1900 година …нов век нови надежди…
1900 ГОДИНА
"…През тая година станаха големи народни смущения поради приложението на закона за десятъка. Тогава се зароди т.нар. земеделско движение.
Народнящината, която беше изгубила властта, подклаждаше бунтовете заедно със земеделците. Най-големият бунт бе впрочем в Шабла и Дуранкулак (Балчишка околия). Там населението с оръжие се противопостави за приложението на закона за десятъка. В сраженията между войската и селското население паднаха жертви от едната и другата страна.
По тоя повод и в Шумен стана голям митинг от селяните на Шуменската околия. Митингът мина тихо и мирно. Полицията се държа доста коректно.
През тази година се създаде един доста сериозен конфликт между България и Румъния по повод убийството в Букурещ на шпионина Михайлеску. Очаквахме всички, че този конфликт ще доведе до война двете страни. Това не стана. Благоразумието надви и недоразумението се уреди по мирен начин…"
Ползвана е информация от книгата на Йордан Герасимов "Кметовете на град Монтана" и свободната енциклопедия. Благодаря на Нели Белитова за предоставения ми електронен вариант на дневникa на Младен Синигерски/1867-1956/.
Няма коментари:
Публикуване на коментар