...Спомен от недалечното минало...

Ловният дом 30-те години на ХХ век(5 )

Ловният дом

Месец ноември 1929 г. Общинският съвет отпуска място за построяване на Ловен дом и парк, кмет е бил юристът д-р Георги Стоев, представител на Демократическия сговор. Парцелът е получен от Ловното дружество и възлиза на 30 декара по билото на баира над град Фердинанд. Тогава председател на Ловното дружество е бил Коста Младенов Кацарски: ловец (казано по нашенски „ловджия“), един от основателите на въпросното дружество и инициатор за построяване на Ловния дом. Иначе Кацарски е търговец, притежавал е дарака до гарата, там където сега има клуб на пенсионера, срещу вековния бряст. Кацарски е активен и делови човек, жизнен и радостен, усмихнат, с умение и вроден такт да общува. Той дава значима сума за начинанието. Същият от 1934 година е председател на Радикалната партия в град Фердинанд.

В годините след 1929 на ХХ век има ентусиазъм за построяване на Ловния дом с активното участие на доброволци чрез дарения в пари, личен труд на занаятчии и кираджии, последните превозвали безплатно строителни материали с магарета, волове и биволи. Ловците били основната ядка на активното гражданство, все още живите стари граждани си спомнят както за Кацарски, така и за Кольо Бояджиев, Стефан Фуй... Участвали както българи, така и малкото турци в града, все ловци и енергични люде. Мотивите за участие кореспондирали с желанието и идеята за съграждане на дом, в който гражданите, главно младежите, да имат място за развлечения, за културна програма в салона, за патриотично възпитание и наред със заведение/кръчма, да осъществяват социални контакти и бохемски развлечения в рамките на добрите нрави...

Построен е Ловен дом, така както е имало или се появяват в редица градове на Родината – Оряхово, Троян, Провадия, Сандански, Бургас, Казанлък...

При строежа на тази сграда намерили в изкопите копия, стрели, мечове - останали от римския период на град Монтана, които били предадени по надлежния ред на властите.

Съграден върху релефа на възвишението, Ловният дом е имал личим силует от километри и статут на публична частна сграда, вероятно е бил собственост на ловното дружество във Фердинанд.

Поколенията на младежите преди и след Втората световна война са имали романтични спомени от този дом, който е станал емблема и символ за града ни. В градския фолклор има редица легенди, останали от активното време на Ловния дом, време, което било изпълнено с балове, танци, вечеринки и забави.

На снимката, горе в дясно, личи Северозападната фасада на Ловния дом, а в низината е град Фердинанд преди войната(4)

На снимката Югоизточната фасада на Ловния дом преди войната– ученици от местните училища на разходка(4 )

Тук редовна клиентела бил местният елит от адвокати, търговци и държавни служители.

Една легенда, която е съхранена във фолклора, е за бармана, който всяка вечер се черпел с Цар Борис III. След приключване на работата той поставял пред портрета на монарха една чаша с питие и вдигал тост казвайки: „Наздраве, Ваше Величество !“(В заведението е имало на видно място портрет на държавния глава, този на Цар Борис III ). “Компанията“ се чукала с Царя, яла и пила цяла зима, пролетта е имало ревизия и санкционирала кръчмаря, а той взел и написал писмо на монарха, като обяснил, че са пирували заедно в студеното време и сега е редно той (монарха) да заплати своята част от сметката... Отговорът бил: „Плащам, но повече не ме поставяй в своята компания!“ Случаят е станал сюжет за разказ на писателя Йордан Радичков. Освен това случката, която била разказана лично от кръчмаря, е записана от местен писател/краевед - Иван Петков(Тромбата) и публикувана в градския вестник. Случката е още сюжет за картина, която днес краси една от канцелариите в общинската администрация. Духовито пиянство, което често е споменавано от старото гражданство, като един от подвизите на кръчмаря - „героят“ е Качо Бараката и &. И прочие, и прочие...

По време на Втората световна война в Ловния дом се настанила за кратко някаква малка германска военна част, която обслужвала обичайна радиотехника и смущавала радио емисиите на вражеските станции, или може би е пирувала в ловния дом, заедно с местните бохеми. Един Бог знае. Все факти, които остават загадка за общественото мнение на град Фердинанд. Съдейки по останалите случайни фотографии, изглежда германските войници са били запасняци, добре интегрирани в духа на Ловния дом и компанията му. Войници, нямащи нищо общо с днешните филмови образци на поведение за времето на Втората световна война, различни от строеваците и ястребите. Може би те били бамбашка, най-обикновени човеци, изпитващи неудобствата, тежестите и мъката на самотните мъже по време на война ...

По време на бомбардировките на София и Враца, в този дом е имало сирена, която съобщавала от високо на гражданството за опасностите идващи от прелитащите самолети, с което настъпвали бяг, страх и паника...

След войната Ловният дом по-скоро е одържавен, казват продаден(разбирай уважаеми читателю „предаден“ ) от Ловното дружество на общината. Той е използван за различни цели: по едно време става „Младежки дом“ и до него през 50-те години на ХХ век общината прави лятно кино; 60-те години на ХХ век в него се помещават техниците строящи пътя към балкана над язовир „Огоста“. После тук работи ресторант, в който през 70-те и 80-те години на ХХ век всяка събота и неделя има сватби и кръщавки. Все веселби скандално озвучавани от „ихуууто“ на ръченицата и свирнята на градската духова музика. А „ихуто“ е ясно чувано в подножието на хълма, пък и по-далеч..

               Фигурата на Диана.../не е известно дали е запазена или не/

                                          „...Минало...“, худ. Господин Господинов

След промяната 1989 Ловният дом е приватизиран, т.е. продаден от общината и става частна собственост, като влиза в оборота на паричните отношения и съпътстващите го правила.

Резултати: ликвидация, неговото заличаване и разрушаване. Само един/двама недоволни от разрушаването еколози, заемат позата на Дон Кихот и смущават със своето слово сънищата на заспалите „граждани“. Колорит, останал неразбран.

Днес Ловният дом все още съществува виртуално, в спомените, както и в тъжните очи на старото гражданство.

Амин !

Иван С. Петков, 2017 г. , Монтана

Източници/бележки:

1. Йордан Герасимов, „Кметовете на град Монтана“, В.Търново, 2008, с 99-103; и „Монтана, Кутловица, Фердинанд, Михайловград“, Еркюл 91, с 31;

2. Информация - Братой Братоев (1927), Цеко Цеков (1937), Пенка Симеонова(1927), Ханс Иванов(1933 ), Иван Каменов (1933-2016) …

3. в. Монт прес – вж.- www.mont-pres.com/index.php?isue=412008&kind=&arti…

4. Снимките са собственост на автора.

5. Снимките са от: ogostanews.blogspot.bg