Тодор Грънчаров

СПИСЪК
НА КМЕТОВЕТЕ НА СЕЛИЩЕТО/Г. КУТЛОВИЦА,
ФЕРДИНАНД, МИХАЙЛОВГРАД, МОНТАНА/
-1877-2011година

1.Коно Стоянов /1877-1879/
2.Георги Божинов /1879-1881/
3.Игнат Попов /1882-1884/
4.Генчо Георгиев/1884-1886/

5.Иван Цонов /1886-1888/
6.Иван К. Ценков /1888-1890/
7.Иван Цонов /1890-1892/
8.Игнат Попов /1892-1894/
9.Петър Димитров /1894-1896/

10.Игнат Попов /1896-1898/
11.Стефан Николов /1898-1899/
12.Иван Цеков /1899-1900/
13.Петър Алексов /1900-1901/
14.Ангел Иванов Въцов /1901-1902/
15.Петко Петков /1902-1904/
16.Игнат Попов /1904-1907/
17.Георги Иванов /1907-1911/
18.Тодор Грънчаров /1911-1923/
19.Гаврил Първанов /1923/
20.Тодор Грънчаров /1924-1926/
21.Игнат Попов /1926-1929/
22.Д-р Георги Стоев /1929-1930/
23.Димитър Клисурски /1930-1932/
24.Кирил Миленков /1932-1934/
25.Гоцо Митов /1934-1938/
26.Васил Райчев /1938-1944/
27.Никола Ангелов /1944/
28.Йордан Иванов /1944-1945/
29.Методи Петров /1945-1952/
30.Борис Младенов /1953/
31.Никола Алексиев /1953/
32.Димитър Александров /1953/
33.Мато Матов /1953-1956/
34.Димитър Нончев /1956-1962/
35.Иван Петров /1962-1963/
36.Ген. Пейчо Пейчев /1964-1966/
37.Христо Казаков /1966-1971/
38.Стефан Кънчев /1971-1979/
39.Благой Чубриев /1979-1983/
40.Красимир Вълков /1983-1986/
41.Красимир Найденов /1986-1988/
42.Красимир Вълков /1988-1990/
43.Райчо Георгиев /1990-1991/
44.Людмил Сандов /1991-1995/
45.Пенка Йорданова /1995-1999/
46.Златко Софрониев Живков/1999-/

В поредица от материали ще се опитаме да ви запознаем с биографиите на някои от кметовете управлявали град Монтана в изминалите 120 години от обявяването му за град. Ще използваме информация от спомени на граждани и известията на държавен архив Монтана, както и свободната енциклопедия-интернет.

ТОДОР ГРЪНЧАРОВ
Е НАЙ-ДЪЛГОГОГОДИШНИЯТ КМЕТ НА ФЕРДИНАНД (1911-1920-1923-1926)
Тодор Колов Велков е роден в Кутловица през 1868 г. неговият баща Коло Велков Грънчаров, родом от с. Гинци, Годечко е земеделец и се заселва тук преди Освобождението. Майка му Ана Симеонова произхожда от старата местна фамилия Курешкови.
Тодор Грънчаров е като младши писар през 1892 г., а през 1898 г. той е секретар на общинското управление гр.Фердинанд.
През 1902-1903 г., по време на управлението на Прогресивно либералната партия, е околийски управител последователно на гр. Враца, на гр. Фердинанд и отново на гр. Враца.
На 8 авг. 1911 г. Тодор Грънчаров е избран за кмет на града. Помощник-кмет е Иван Цеков (Куция).
Още през първия мандат на Тодор Грънчаров за едно десетилетие успява да постигне съществени резултати. Слага началото на централно водоснабдяване на града (1912 г), открива смесена гимназия (1915 г.), довършва изграждането на градската баня (1919 г.
На 17 февр. 1920 г. Т. Грънчаров е избран отново за кмет на града с помощник-кмет Мито Първанов.
При управлението на кмета Т. Грънчаров е поставено началото електрификацията - през 1920 г. - Община Фердинанд (Монтана)възлага на Архитектурно-техническо бюро “Николов-Кохинов” - София изготвянето на проект за електрификация на града. Няколко години по-късно се сключва договор с “Никола Сапунджиев и Сие” от гр. Фердинанд за електроснабдяването на града, който се осветлява с електричество през септември 1928 г.
Тодор Грънчаров кметува и през 1924-1926 г.

из "Статистика на царство България"-1910 година. Това е бил град Фердинанд в началото на 20 век като администрация, бизнес, занаяти и т.н.

Язовир Огоста

язовир Огоста 1975 година

и през 2011 година

Лопушански манастир

Намира се на около 1 км. от село Г.Дамяново и на 20 км. от град Монтана на левия бряг на Дългоделския ръкав на река Огоста. На мястото на сегашния Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча" някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. До възстановявянето на манастира в средата на XIX в. няма никакви сведения за неговата дейност, освен преданието, че няколко пъти е опожаряван и разграбван.
През 1850-1853 г. Лопушанският манастир е възобновен от чипровските монаси братя Дионисий и Герасим Тончови/родени в Берковица/ и иеромонах Гедеон/роден в с. Ковачица/.

Архимандрит Дионисий/худ.Николай Доспевски/
Тогава са изградени и днешната съборна църква, жилищният корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Зад високите каменни стени се открива храмът "Йоан Кръстител". Той е построен от майстор Лило от с. Славиня, Царибродско през 1853 г. Този майстор е построил и храма в село Каменна Рикса и дори се е подписал на един камък "Половин майстор Лило".Той ходил в Рилския манастир, начертал с нож върху дъска плана на църквата, върнал се и направил модел от лескови пръчки. Така построил храма, чиито размери са по-малки от тези на Рилския манастир. Той обаче влага и характерните за този край архитектурни елементи - островърх завършек на петте кубета, голям триъгълен фронтон на западната фасада, профилиращ корниз и др. Този храм за времето си представлява голямо архитектурно постижение за северозападните земи.След построяването на Лопушанския манастир през 1853 година игуменът Дионисий открива безплатно училище за бедни деца,а обителта се превръща в средище на националноосвободителните и църковните борби. Манастирът става любимо място на Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част от романа си "Под игото".
Храмът съхранява един от най-красивите иконостаси в Северна България, истинска филигранна изработка в най-добрите традиции на Самоковската школа. Иконостаса е изработен от резбаря Стойчо Фандъков от с. Пещера , Пернишко, а иконите са дело на братята Николай и Станислав Доспевски.

Поглед към манастира

Камбаните

използвани са материали от книгите на Г. Александров и М. Миланов