Намира се на около 1 км. от село Г.Дамяново и на 20 км. от град Монтана на левия бряг на Дългоделския ръкав на река Огоста. На мястото на сегашния Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча" някога е имало друг, построен още през Второто българско царство и впоследствие напълно разрушен по време на турското нашествие. До възстановявянето на манастира в средата на XIX в. няма никакви сведения за неговата дейност, освен преданието, че няколко пъти е опожаряван и разграбван.
През 1850-1853 г. Лопушанският манастир е възобновен от чипровските монаси братя Дионисий и Герасим Тончови/родени в Берковица/ и иеромонах Гедеон/роден в с. Ковачица/.
Архимандрит Дионисий/худ.Николай Доспевски/
Тогава са изградени и днешната съборна църква, жилищният корпус, дворната порта, оградата и дворната чешма. Зад високите каменни стени се открива храмът "Йоан Кръстител". Той е построен от майстор Лило от с. Славиня, Царибродско през 1853 г. Този майстор е построил и храма в село Каменна Рикса и дори се е подписал на един камък "Половин майстор Лило".Той ходил в Рилския манастир, начертал с нож върху дъска плана на църквата, върнал се и направил модел от лескови пръчки. Така построил храма, чиито размери са по-малки от тези на Рилския манастир. Той обаче влага и характерните за този край архитектурни елементи - островърх завършек на петте кубета, голям триъгълен фронтон на западната фасада, профилиращ корниз и др. Този храм за времето си представлява голямо архитектурно постижение за северозападните земи.След построяването на Лопушанския манастир през 1853 година игуменът Дионисий открива безплатно училище за бедни деца,а обителта се превръща в средище на националноосвободителните и църковните борби. Манастирът става любимо място на Иван Вазов и по време на пребиваването си там той създава част от романа си "Под игото".
Храмът съхранява един от най-красивите иконостаси в Северна България, истинска филигранна изработка в най-добрите традиции на Самоковската школа. Иконостаса е изработен от резбаря Стойчо Фандъков от с. Пещера , Пернишко, а иконите са дело на братята Николай и Станислав Доспевски.
Поглед към манастира
Камбаните
използвани са материали от книгите на Г. Александров и М. Миланов
Няма коментари:
Публикуване на коментар