Оказа се, че в района на Геново/Соточино/-Илица-Меляне-Еловица–Копиловци-Белимел има най-много художници на глава от населението. Професор Галилей Симеонов там си живее за разговор и раздумка на хората от селото и поклонници, които, като дойдат в града, първата им работа е да запитат жив ли е здрав ли е, и кога могат да го видят…
За него Тодор Антонов/Теодоси/, художник/скулптор/ от региона споделя:
„…Ако трябва днес да посочим най-популярната, най-колоритната и безспорно талантлива фигура от Дунав до Ком то това е той…”
Но тук са още и: Видо Вълов/Бели Мел/, Венелин Захариев/Копиловци/, Чавдар Антов/Меляне/, Димитър Гоцак/Горно Церовене/…
Галилей Симеонов/Николай Цветин/-зад оградата
…Позавъртяхме се с Венко/Венелин Захариев/около оградата на Галилей, той се показа, както се вижда на снимката, явно, не беше готов за дълъг разговор…Единствения въпрос, който успях да му подхвърля през оградата беше за името…Изненадах го, мисля, с готов отговор: в етичния кодекс на дзен будизма има такава точка-съвет или препоръка: когато си на върха на славата/хората на изкуството,философията и науката, да…смениш името си! И да започнеш наново…Ако ти стиска… У нас върви друга практика: да направиш едно голямо име, а после името ще работи за теб.
Съученик на Радичков от отделенията, Галилей с умиление си спомня за своя приятел:
„Йордана мина като вчерашния вятър в нашия живот… Брулеше ни с мисленето си отвсякъде. Каквото и да направеше, беше като вихрушка; беше гейзер, беше изблик на вдъхновение-на мисли…на голямо богатство! Той ни заля отвсякъде като тоя язовир”. /из радиоинтервю/
Църквата в несъществуващото село Калиманица.
Сега ни остана Галилей Никола Цветин. И язовирът. И една недостроена църква в землището на Калиманица, където професорът често ходи да си спомни едни години, в които младостта и духовността са били в хармония.
Авт.Константин Еленков
Няма коментари:
Публикуване на коментар