Старините които съ намeрени въ Фердинандъ и неговата околность, ще разгледаме
не заради самитe тeхъ, както тe се разглеждатъ въ археологията, а само дотолкова доколкото да си обяснимъ произхода на нашето селище и неговото развитие .
Тъй като Фердинандъ и околностьта му презъ римската епоха съ съставяли часть отъ
провинцията Долна-Мизия най-много исторически паметници се намиратъ отъ това време. Срещатъ се старини и отъ византийско, българско и турско.
Преди Освобождението, както и следъ него, Фердинандъ е посещаванъ отъ много чужди и наши учени археолози, обаче, систематически разкопки не съ правени. Всичко каквото е открито, е намерено случайно при риголване на лозе, при правене на пътища, отъ пастирчета по течението на Изворската бара (военната диплома) или отъ случайни иманяри, търсейки щастието си въ градището. Голема часть отъ тези старини непосредствено следъ Освобождението съ пренесени въ Берковица и унищожени; друга часть—по-ценните се пазятъ въ Софийския музей, а трета—почива въ недрата на земята, чакайки своя изследователь, за да почнатъ да му говорятъ за славното минало на Montanensium.
Въ околностите на Фердинандъ липсватъ могили, съ изключение на могилните находки при с. Белотинци на 7 клм. северозападно отъ селището, които съ показвали пътя, по които келтитекъмъ III в-къ преди Христа съ минали презъ нашите земи и могилите северно отъ града, които изглежда съ отъ тракийско време.
Градището/Калето/
Югозападно отъ града се намира градището. Въ неговото изграждане съ взели участие почти всички племена, конто некога cъ бродели по тези родни краища. Първите основи на тази крепость по всека вероятность съ поставили римляните. Въ крепостьта съ наме-рени много паметници отъ римски, византийски, готски, български и другъ произходъ, както и неколко отъ предисторическата епоха. По-главни паметници, които съ намрени съ мраморна статуйка на Хигия, глава отъ мраморна статуйка на Аполонъ, мраморна глава на Телесфоръ, подставки отъ мраморна групи на Силванъ, единъ надписъ, на една фриза, посветенъ на Юнона, една каменна плоча посветена на Мексико — 265 год., една голeма надгробна плоча на нeкой си Аврели и жена му и др. Като се взематъ подъ внимание горнитe паметници и разнитe постройки въ крепостьта, а така сжщо и намeренитe монети може да се поддържа съ положителность, че тя е била въ служба не само на римляни, византийци готи и следващите ги народи, но дори и на българите, защото между разните монети сънамерени и неколко отъ български царе.
Тази крепость ведно съ другите изъ Огоста, освенъ охраната, която съ .правили на римските пътища които съ вървели по течението на реката, съ пазили още златоносните рудни песъчни полета, както и медно-железнит залежи, отъ които презъ римската епоха е плавено злато и добивано железо и медь.
Южно отъ града, по десния брегъ на р. Огоста, а и въ самата река, още личатъ следите на старъ римски пъть. Това е може би пжтьтъ Истросъ-Сердика (Дунавъ — София), най-късото разстояние между Дунава и вътрешностьта на България, Въ малкото каменно мостче (сега разрушено) въ северния край на града беше взиданъ мраморенъ
паметникъ. Той е надгробенъ паметникъ, издигнатъ на многозаслужилия баща patri bene merenti, (поминалъ се на възрасть 50 години и 3 месеца), отъ синовете му Луций Антонинъ Кассиянъ и Луций Антонинъ Мелиоръ. Въ църквата за олтаренъ престолъ служи античенъ камъкъ. Той представлява жертвеникъ посветенъ на богиня Диана и Дполона за благоденствието на Ливий Северъ, императорски наместникъ или губернаторъ .
Въ Фердинандъ.се намиратъ неколко стари гробища; римски (латински) гробища е имало тамъ, гдето сега е училището „Св. Кирилъ и Методий.
Най-старите турски гробища съ били на левия брегъ на Изворската бара, където сега е пазарътъ на дървенъ материалъ и зърнени храни. Източно отъ техъ, гдето сега е инженерството, имало също турски гробища, само че отъ по-ново време.
Стари български гробища се намиратъ въ ъгъла между бул. „Левски” и ул. „Гр. Игнатиевъ". Следъ Освобождението са били преместени въ източната часть на града близу до Огоста, а презъ 1911 г. северозападно отъ града, където съ и сега.
Лапидариум
Въ Фердинандъ сънамерени доста надписи, но малко отъ техъ се запазени и прочетени. Тукь е намеренъ дългиятъ латински надписъ, който е запозналъ учения светъ съ Голема Кутловица. Той се намира на една мраморна плоча (сега въ Софийския музей). Надписътъ е отъ II векъ—155 г. следъ Христа и съдържа списъкъ на 76 войника отъ
една рота на XI Клавдийски легионъ, която образувала тукашния гарнизонъ. Той е
единствениятъ описъ на гарнизонъ въ римския каетелъ, който се е запазилъ отъ старите векове . Коментиранъ е и отъ знаменития берлински професоръ Т. Момземъ .
Въ околностите на Фердинандъ съ намерени много надписи и релефи свързани съ разни
божества. Релефътъ на Диана, която се среща тукъ главно съ прекора regina е засвидетелствувана въ два надписа .Култътъ на Дионисий въ Долна-Мизия е оставилъ следи на неколко места: Павликени, Търново, с. Гигенъ и Фердинандъ .
Въ подножието на Фердинандската крепость е намерена и една военна диплома отъ епохата на Веспасианъ -една отъ най-запазените дипломи, намерени досега въ България. Тя е дадена на ветерана-пехотинецъ отъ кастела Montanensium на
име Perasius, синъ на Publius (Publi filius) отъ Regussus - днешния градъ Тулча, който се е числелъ въ кохортата Оlicum, предвождана отъ P. Seppenius P. f.. Nelianus . На ул. Веренишка се намира стара полуразрушена баня. Съществуването и
поддържането й презъ вековете говори зачистоплълностьта на населението, което е
обитавало града.
Римска баня
Отъ кога е запустела банята, не се знае. Дали е римска или турска постройка, също не се знае. Д-ръ И. Басановичъ смета, че е отъ римско време .В. Миковъ мисли, че тя е отъ no-ново време - турско - XVII векъ, къмъ което се присъединяваме и ние.
Тукъ съ намерени най-разнообразни монети, които свидетелствуватъ за големото
благосъстояние на тукашното население, не само въ римско, но и въ турско и българско време.
Из книгата на Стоянъ Марковъ-
Няма коментари:
Публикуване на коментар