Преди Освобождението българското население на гр. Монтана/Кутловица/(50—60човека) се е черкувало въ съседното село Мала-Кутловица, където е имало черква и трима свещеници. За да се поддържа обаче българскиятъ духъ презъ това време, въ Фердинандъ е имало неколко оброци. На техъ, въ определени презъ годината дни, българското население, ако и малко, се е събирало и е шушнало за свободна българска държава. Презъ последните години отъ нашето робство, както навсекъде въ България, така и тукъ въ българите се е, зародила идеята да си направятъ черква. Въ ъгъла, който се заключава между улиците „Гр. Игнатневъ" и бул. „Левски" на местото на старъ оброкъ „Св. Георги" съ положили основите, й.
Следъ Освобождението направата на тази черква се изоставя, тъй като една отъ джамиите се поправя. (1879 г.) и приспособява за черква. Тя била тесна и неудобна. Антимъ I —първиятъ Видински владика я осветилъ. Пръвъ свещеникъ е билъ Василъ (наричанъ Левски).Следъ него свещеници съ били Христо отъ с. Мала-Кутловица, Първанъ отъ с. Горно Белотинци.(Белоградчишко), Тодоръ отъ с. Превала (Фердинандско) и Иосифъ. Презъ 1893 год.постъпва свещеникъ Михаилъ Ивановъ отъ гр. Самоковъ, който е свещенодействувалъ въ града около 30 години – до следъ Световната война. Презъ 1898 год. по неговъ починъ на местото на старата черква се построява нова”Св. Кирилъ и Методий”. Освенъ фердинадчани въ града се черкуватъ и жителите на съседните села Кошарникъ и Войници, които нематъ черква.
/из книгата на Стоянъ Марковъ- Градъ Фердинандъ-1944 година/
Църквата в кв.Мала Кутловица
Откриване на новопостроения храм” Св. Кирилъ и Методий” през 1898 година
Православен храм „Св. Св. Кирил и Методий” в 21 век.
Новостроящия се храм „Свети Дух”
Няма коментари:
Публикуване на коментар