1879-1883

Георги Божинов /1879-1883/ След напускане на кметската длъжност от Коно Стоянов поради провеждане на първите общински избори през есента на 1879 година, когато са утвърдени с княжески/княз Александър Батенберг/ указ "Привременни правила за общинското управление", започва кметуването на Георги Божинов. Според информацията която е запазена родът на Георги Божинов е от старите в село Кутловица. Родоначалник е Костадин от село Уровене, Врачанско които се заселва тук около 1778 година. Според Стоян Марков Костадин е преименуван от турците на Божин. Неговите наследници твърдят, че още преди Руско-турската война от 1877-1878 година той взема участие в "народните работи"-посреща лично Васил Левски в Кутловица. Няма много информация за неговото кметуване но се знае, че през мандата му в Кутловица започва да действа околийски съд, училище, телеграфо-пощенска станция. През 1883 година е създадено и читалище "Разум". През 1880 -1881 год. в Кутловица се открива официално I отделение. Учител е бил Андрей Попов от с. Бели-мел.
През 1880 година Кутловица е определена за административен център, каквато функция изпълнява и до днес.
През 1880 година при първото преброяване на населението на Княжество България в Кутловица/Монтана/ от преброени 878 жители 513 се определят като българи, 278 като турци, 16 като евреи и 71 като цигани.

Българки от Кутловица в типична за северозападна България носия в края на 19 век. /семейна фотография от архива на Ханс Иванов/

"При първото административно деление на България, следъ Освобождението, Голема- Кутловица е била околийски центъръ, числещъ се къмъ Берковски окржгъ, Съ законъ за административното деление територията на Княжеството, указъ № 573 отъ 27 юлий 1882 год. намираме (вместо околия Кутловица имa "околияВълчедръмъ“, Ломски окръгъ. Въпреки, че Вълчедръмъ тогава е минавалъ за градецъ съ 3,143 души жители срещу 878 на Кутловица, Народното събрание схващайки бждещето развитие на Кутловица предъ Вълчедръмъ, го е. предпочело предъ последното-и съ указъ № 772 отъ 10. XI. с. г. т. е. следъ 3 . месеца Вълчедръмската околия се преименува на Кутловишка. Кутловица е принадлежала къмъ Берковски окръгъ до 28 юний 1882 год, т. е. до годината, до когато градъ Берковица е съществувалъ като окръгъ. Следъ това отива къмъ Ломски окръгъ, подъ който е била до 1900 год. Следъ закриването на Ломския окржгъ 1900 год. Фердинандъ се присъединява къмъ Врачански окржгъ."

Ползвана е информация от книгата на Стоян Марков "Градъ Фердинандъ"-1944 година и на Йордан Герасимов "Кметовете на град Монтана" и свободната енциклопедия.