Генчо Георгиев/1887-1890 и 1895-1897/
Роден е през 1839 година в село Долна Вереница. Според Стоян Марков Генчо Георгиев се заселва в Кутловица преди 1878 година и е бил слуга на турски чифликчия, от когото му остава след Руско-турската война воденицата известна по късно като "Генчовата воденица". Според наследниците му обаче воденицата е построена от него самият. Тя се е намирала на кръстовището на ул. "Опълченска" и бул. "Хаджи Димитър" на така наречената Генчова вада-ръкав на река Огоста. Съборена е в края на 50-те години на 20 век.??? По това време и преди 1878 година на Генчовата вада е имало 5 воденици/три валцови и две обикновени/по Стоян Марков/. Кога точно е избран за кмет на Кутловица не може да се каже с категоричност. Предполага се, че е избран за кмет на 9 август 1887 година по време на изборите за селски и общински съвети или през 1886 година. Няма запазени общински документи за този период и за неговата кметска дейност но е известно, че през септември 1887 година по време на изборите за V ОНС/Обикновено народно събрание/в Кутловица стават кървави сблъсъци между избиратели от опозицията и полицията при които са убити 20 и ранени около 50 човека. Според тогавашния печат околийския началник бяга към Берковица, а решаването на възникналия конфликт оставя за решаване от кмета на село Кутловица. За първи път на 11 май 1888 година в двора на училището е честван с хора и народни веселия празникът на Светите братя "Св. св. Кирил и Методий". През същата година е назначен първия околийски лекар-д-р Торосиян завършил Цариградската медицинска школа/. През 1889 година по повод годишнината на Съединението е извършен молебен в черквата и изпратена телеграма от кмета до Министерството на вътрешните дела. Няма данни докога е бил кмет Генчо Георгиев но вероятно до следващите избори през 1890 година когато е избран за помощник кмет.
Тук помествам откъс от непубликувания дневник на Младен Атанасов Синигерски/1867-1956/-роден в село Люта/Владимирово/ просветeн и обществено-политически деец, активен участник в създаването и укрепването на третата българска държава и нейните институции. В него е описан механизма на провеждане на избори през 1886 -1887 година.???
"1886 ГОДИНА
Тая година бе фатална за България. Специално пък за Кутловската околия тя може да се характеризира с дълбокото насаждане на т.н. русофилство. Дедо Цанков, като заточеник във Враца можа да насади русофилството най-много в Кутловската околия, която бе от най-слабо културните околии в Западна България. В първото преброяване на населението след Освобождението бе констатирано, че едва само 5% от жителите на околията са грамотни.
В околията бе застъпено следното заблуждение. Ние трябва да сме под Русия. Руски цар да ни бъде господар. Той ни е извадил от устата на змията, той ще преглежда. Казваха се и такива глупости, че дедо Иван (царят) ще ни даде коне и волове и няма да плащаме никакви данъци, защото руският цар е богат и он нема нужда за пари. По този начин явно се агитираше, че нам не ни требва отделен княз, какъвто бил немецът княз Александър Батенберг. Когато военните провинциалисти успеха и княз Александър бе детрониран, тогава русофилството у нас достига своя апогей. Сега в селското простолюдие бе заседнало убеждението, че руския цар не харесва немеца Александър и щял да прати свой човек да ни управлява. Тая версия бе обладала и младо, и старо. Всички очакваха - волове, коне и пари ще се изсипят във Фердинандската околия, ще настане един блажен рай. С такова настроение бе нещастната Кутловска околия в навечерието пред избора за народни представители за Великото народно събрание, което трябваше да избере държавен глава на вакантния български престол. През есента на 1886 г. правителството нареди да се произведат избори за народни представители за Великото народно събрание. И тоя избор във Кутловска околия стана исторически. Изборите произведоха, ако не ме лъже паметта, през ноември. Предизборната атмосфера, след детронирането на княз Батенберг, бе доста нажежена. Мълвата, че това детрониране е станало по желание на руския цар, окуражи още повече русофилските елементи в околията. Цялата почти Кутловска околия бе заляна от едно безгранично русофилство. Всички очакваха, че Русия ще изпрати свой човек, който ще владее току що освободеното княжество. И невежествената селска маса, упоена от миражите, че само матушка Русия ще създаде блаженствие на тоя народ, бе готова да направи най-големите издевателства, за да възтържествува идеята на русофилите. През изборния ден се водеха от русофилите в цялата околия такава пакостна за нацията агитация против княза. Административната власт не бе в положение да направи нищо срещу тая отровна агитация. Между другото, тук се агитираше, че руският княз, който ще изпрати Русия, ще освободи народа от всякакви данъци. Русия била имала, казваха безсъвестните агитатори, че могла да подържа цел свет. Ще снабди с коне и волове всички бедни селяни и само селяните ще бъдат назначавани за стражари в околийското управление и ред други нелепости. При това настроение трябваше да се произведе избора за Великото народно събрание.
Още вечерта срещу изборния ден в града бяха пристигнали много селяни със своите [...]. Градът гъмжеше от тълпи селяни.
На сутринта в изборния ден големи тълпи селяни нахлуха в града със закани, че всекой, който би се обявил против Русия, ще бъде зле наказан. Хилядно множество се събрало на мегдана пред околийското управление. Окръжният съветник Трифон Югов от с. Мадан50 се качи на масата и откри събранието, за да се избере бюро, което ще произведе избори след един час. Взе да се вика "горе", "долу" и неописуем дивашки вик, най-после бюрото бе конституирано. Преди да започне, обаче, самото гласуване, стана дедо Петър Попов от с. Крапчене и с един дрезгав глас съобщи на народа, че Русия не иска да се избира български княз, а тя сама щяла да прати княз. И покани народа да потърсят околийския началник и да му съобщят това, да го питат защо е събран тука тоя народ. Едно хилядно множество, под водителството на дядо Петър, се отправи към училището, дето по това време беше отишъл околийския началник.
В това време, аз и околийският, излизаме из училище и по пътя срещаме тая необуздана тълпа. Окол. началник по това време беше Димитър Константинов 51, един около 40 годишен човек, но доста съобщителен и хитър човек.
Щом ни посрещна това множество, веднага излезе напред дядо Петър, издигна високо нагоре дясната ръка, в знак да се спре тълпата. След това той се обърна към околийския началник с думите: "Г-н началник, защо се събрал този народ тук? Русия не иска да правим избори. А пък ние, г-н началник, не искаме другиго, а искаме тоя дето ни е извадил на змията от устата (алюзия за политическото ни освобождение)". Множеството се събра около нас и ние останахме в средата. Всички подържаха казаното от дедо Петър и ревяха: "Долу народните изедници, да живее руският цар и дедо Цанков!". В тоя съдбоносен момент, началникът съобрази, че не може да се противопостави на това искане и затова той с висок глас извика : "И аз с даскала искаме руския цар. Пишете и него, но понеже законът казва, че 6 народни представители трябва да се избират, то най-добре да бъде да се пише най-напред руският цар, а след него и още 5 души жители, които вие одобрявате." Тия думи отчасти допаднаха на хилядното множество, затова след думите на началника, тълпата приглуши въздуха с гръмогласно "ура" и "Да живее руският цар и матушка Русия!". Но дедо Петър не беше съгласен с казаното от началника. Той вдигна ръка да млъкне народа и извика : "Нема нужда от още 5 души, защото он, руският цар, чини повече отколкото целия български народ." Тия думи на дедо Петър предизвикаха голем ентусиазъм в тълпата и извикаха: "Така, така, он чини колко целия народ. Ура!". След това дедо Петър се провикна, ако ще требва около руския цар и негов помощник, ние съгласни сме да пишем българския княз, който ще ни дойде да бъде писар на царя и да му помага."
"О, свещена простота!"- жителите на тая околия са смятали, че работата на царя не е по-голяма от работата на един селски кмет. Затова решават да му поставят един писар в лицето на българския княз. След това околийският началник каза неколко успокоителни думи и тълпата полека лека започна да се пръска. Раздадоха след това бели книги за написване на бюлетините. Пишещият тия редове, заобиколен от една голяма тълпа от селяни, предимно запасни войници, бе заставен да пише под техен надзор бюлетини за избора. По-големата част бе само с думите "матушка Русия", "Руският цар", а имаше бюлетини с имената на руски генерали, вземали участие в Освободителната война, от които мнозина бяха починали. Когато аз казах на един мой познат от моето село, че нито матушка Русия, нито руският цар могат да бъдат избрани за народни представители, ближните около нас селяни ме заобиколиха и с дивашки вик се нахвърлиха върху мен, като викаха : "Твойта майка даскале, ти ли казваш, че руският цар не може да бъде народен представител? Като пестил ще те смажеме, ако повториш още един път да казваш това."
Между другото, нека да кажа, че ние учителите бяхме против това долно русофилство и тая престъпна демагогия, която някои родоотстъпници сееха между невежественото селско население. Вечерта към 6 часа изборът бе приключен. В резултат се оказа, руският цар и матушка Русия, събрани получават 1497 гласа. Другите кандидати получиха по 70-80 гласа, а само Гоцо Първанов от с. Горно Церовене бе получил 138 гласа 52. Тоя резултат от избора вбеси русофилския елемент. Един неописуем възторг облада почти всички избиратели, защото те почти всички сметаха, че в скоро време ще видят руския цар да се разхожда като техен избранник по селата, разположени по коритото на р. Огоста. Вечерта всички кръчми гъмжеха от пияни селяни и почти в един глас пееха : "Руски цар е на земята, най-велик над всичко пръв. Русите са наши братя, наша плът и наша кръв. О! Бог ни покровител." Тая песен, творение на Вазова, бе проникнала по това време във всички села на Фердинандска околия.
Още през тая вечер една голяма част от избирателите, под предводителството на дедо Петър, бе решила да изпратят делегация до дедо Цанков и заедно с тех и той, да отидат в Русия и да доведат руския цар в България за народен представител и щели да го направят и председател на народното събрание.
Така се свърши тоз по своята пародия царски избор. Това избиране на руския цар в България за народен представител, направи силно впечатление не само у нас, но и в другите държави.[...]. По интелигентните, обаче, в околията, в това число и почти всички учители, бяха против тая отровна демагогия. Когато в началото на есента през 1886 г. бе посетен града ни от чрезвичайния императорски пратеник фон Каулбарс 53, ние учителите му направихме една голяма демонстрация, като му казахме доста горчиви думи и в негово присъствие, скъсахме руските вестници, които той ни даде да четеме. Разбира се, че смешният избор, нито руският цар, нито матушка Русия, не се явиха в България като народни представители, а беха пригласени ония 6 души селяни за народни избраници, които беха получили по 70, 80 до 138 гласа.
За да се тури край на това развилнело русофилство и да се запази суверенитетът на държавата, по нареждане на тогавашния министър на вътрешните работи, д-р В. Радославов 54, образуваха във всички градове т. нар. дружинки "България за себе си""
След първия си кметски мандат, Генчо Георгиев e избиран за общински съветник и на 1 май 1895 година след оставката на кмета Първан Димитров отново е избран за кмет. През този му мандат е взето решение на общинския съвет от 14 май 1896 година за приемане на нов регулационен план, изработен от инж. Павел Манчов от гр. Лом. През март 1895 е създадено Фердинандско македоно-одринско дружество от местни жители и преселници от Македония.
Основно у-ще "Неофит Рилски" през 1955 година/маркирано с червено/
Построена през 1896 година е сградата на начално училище "Неофит Рилски"/намирало се е на мястото на днешната поликлиника/. Ноември същата година е открито вечерно училище към Фердинандското основно. С княжески указ N 31 от 10 февруари 1897 година е утвърден градския план и започва постепенното му изпълнение. Кметуването през този му трети фактически мандат се помни с едно от най-големите наводнения сполетявали някога града. Водите на река Огоста заливат цялата котловина, съборени са къщи, отвлечен е добитък, а нивите са засипани с чакъл и тиня, На заседание на общинския съвет от 17 юни 1897 година кметът е бламиран и е освободен предсрочно от последния му кметски мандат. През 1897 година град Фердинанд има 1773 жители.
Ползвана е информация от книгата на Стоян Марков "Градъ Фердинандъ"-1944 година и на Йордан Герасимов "Кметовете на град Монтана" и свободната енциклопедия. Благодаря на Нели Белитова за предоставения ми електронен вариант на дневника на Младен Синигерски/1867-1956/ публикуван в т.27,1999 година на сп. Известия на музейте в Северозападна България.
Няма коментари:
Публикуване на коментар