1883-1886

Иван Цеков Тодоров /1883-1886/

Иван Цеков/снимка от архива на Народното събрание/

Няма достоверна информация за установяване личността на кмета Иван Цеков, тъй като по това време в Кутловица са известни още двама жители със същите имена, при това всичките се занимават с общински дела. И тримата са родени в съседното село Мала Кутловица. Това са Иван Цеков Тодоров известен като народен представител в Третото ВНС/1886-1887/, и кмет на Мала Кутловица/1887-1890/, Иван Цеков Тодоров /Куция/-кмет на град Фердинанд 1899-1900 година и Иван Цеков Бодурски- фердинандски общински съветник. Според анализа направен от специалисти от Държавен архив-Монтана кмет на Кутловица през тези години е Иван Цеков Тодоров от с. Мала Кутловица, където и до днес е запазена неговата къща. След кметския мандат Иван Цеков е избран на 28 септември 1886 година за народен представител от Кутловска околия. За дейността му като депутат е запазен указ на княз Фердинанд от 14 февруари 1888 година за награждаването му с медал "Кръст за спомен"-златен и самия медал учреден по повод първата годишнина от възкачването на българския престол на княз Фердинанд. През 1884 година е открит първи прогимназиален клас, а през следващите две години и останалите два класа на прогимназията. През 1886 година е организирано първото театрално представление в кръчмата на Коста Чипровчанина.

6 септември 1885 година-Съединението
….…Княз Александър Батенберг не се колебае и изпраща телеграма до привременното правителство в Пловдив, че ще признае от Търново с официален акт Съединението. Телеграмата завършва с думите : „Бог да е с нас!"

В разговор с Каравелов, княз Александър заявява: „Моето мнение е, че не мога да не приема Съединението. Предлагам немедлена заповед да се мобилизира войската, да тръгна с вас заедно за Пловдив и да се вземе в ръце управлението на страната."

Използвайки хитрост, княз Александър изпраща циркулярна телеграма до Силите, за да им съобщи, че признава сюзеренните права на султана и че Съединението не съдържа никаква враждебна цел спрямо Турция.

От друга страна той взима решение да се мобилизира войската в княжеството и да се свика Народното събрание на извънредна сесия на 10-ти септември 1885 г. Три дни след Съединението княз Александър І Батенберг стъпва в Източна Румелия придружен само от двама адютанти и един стражар и един слуга. Един европейски журналист от „Indipendance Belge" пише, че народният възторг надминавал всяко въображение.

Така без кръв и хитро заобикаляне на проблемите се извършва великото за нашия народ дело Съединението на две основни части от българските земи с обща площ от 96 345 квадратни километра и население от 3 150 000 души. Ето едно чисто и напълно българско дело, доведено до трайно успешен край, въпреки политическите машинации и интриги…… /из мрежата/

Има сведения, че на 8 септември 1885 година е свикан митинг в Кутловица в защита на Съединението на Княжество България с Източна Румелия на който е изказана подкрепа на княз Александър Батенберг и правителството. По време на Сръбско-българската война опълченци от Кутловица участват в боевете при Белоградчик.

.......Из дневника на Младен Атанасов Синигерски/1867-1956 г./-просветен и обществено-политически деец, активен участник в създаването и укрепването на третата българска държава и нейните институции, депутат в XXIII Обикновено народно събрание, член на Софийското училищно настоятелство, /избиран е за член на Висшия учебен съвет/ роден в село Люта/Владимирово/.

                …На 6 септември 1885 г. стана съединението на Южна със Северна България 42.  Всички бяха във възторг от това народно събиране.

                От завист за това, че България се увеличава със Съединението на Северна и Южна България, Сърбия ни обяви война. Околийският началник в Кутловица (сега Фердинанд) г-н Константинов 44 бе преместен във вътрешността на Княжеството, защото жена му  бе сръбкиня и бе подозрен, че симпатизира на сръбската кауза. На негово място бе дошъл Славков, другарят на революционера Ботев, който завеждаше околията до свършване на войната. Г-н Славков бе голям патриот и много нервен човек. Той изгони от Кутловска околия, която граничи със Сърбия, всички подозрителни лица. Когато се научи, че единственият свещеник на Кутловица отец Васили  се бил изказал благосклонно за едно посрещане на сърбите, ако би се явили до Фердинанд, Славков веднага нарежда да бъде интерниран във вътрешността на княжеството. Голяма суматоха стана в града, когато се узна, че сръбски разезди били стигнали до Петров хан близо до Берковица. Окол. началник през това време яхнал на кон, цял ден сновеше из града и даваше насърчение на изплашеното гражданство. Войната се свърши благополучно за България и по-голямата част от войските минаха през Фердинанд, възторжено посрещнати от гражданството. През всичкото време докато продължаваха военните действия, нашето училище беше си отворено и занятията си вървяха редовно.

1886 ГОДИНА

                Тая година бе фатална за България. Специално пък за Кутловската околия тя може да се характеризира с дълбокото насаждане на т.н. русофилство. Дедо Цанков, като заточеник във Враца  можа да насади русофилството най-много в Кутловската околия, която бе от най-слабо културните околии в Западна България. В първото преброяване на населението след Освобождението бе констатирано, че едва само 5% от жителите на околията са грамотни.

                В околията бе застъпено следното заблуждение. Ние трябва да сме под Русия. Руски цар да ни бъде господар. Той ни е извадил от устата на змията, той ще преглежда. Казваха се и такива глупости, че дедо Иван (царят) ще ни даде коне и волове и няма да плащаме никакви данъци, защото руският цар е богат и он нема нужда за пари. По този начин явно се агитираше, че нам не ни требва отделен княз, какъвто бил немецът княз Александър Батенберг. Когато военните провинциалисти успеха и княз Александър бе детрониран, тогава русофилството у нас достига своя апогей. Сега в селското простолюдие бе заседнало убеждението, че руския цар не харесва немеца Александър и щял да прати свой човек да ни управлява. Тая версия бе обладала и младо, и старо. Всички очакваха - волове, коне и пари ще се изсипят във Фердинандската околия, ще настане един блажен рай.

                С такова настроение бе нещастната Фердинандска околия в навечерието пред избора за народни представители за Великото народно събрание, което трябваше да избере държавен глава на вакантния български престол.

                През есента на 1886 г. правителството нареди да се произведат избори за народни представители за Великото народно събрание. И тоя избор във Фердинандска околия стана исторически. Изборите произведоха, ако не ме лъже паметта, през ноември. Предизборната атмосфера, след детронирането на княз Батенберг, бе доста нажежена. Мълвата, че това детрониране е станало по желание на руския цар, окуражи още повече русофилските елементи в околията. Цялата почти Фердинандска околия бе заляна от едно безгранично русофилство. Всички очакваха, че Русия ще изпрати свой човек, който ще владее току що освободеното княжество. И невежествената селска маса, упоена от миражите, че само матушка Русия ще създаде блаженствие на тоя народ, бе готова да направи най-големите издевателства, за да възтържествува идеята на русофилите.

                През изборния ден се водеха от русофилите в цялата околия такава пакостна за нацията агитация против княза. Административната власт не бе в положение да направи нищо срещу тая отровна агитация.

                Между другото, тук се агитираше, че руският княз, който ще изпрати Русия, ще освободи народа от всякакви данъци. Русия била имала, казваха безсъвестните агитатори, че могла да подържа цел свет. Ще снабди с коне и волове всички бедни селяни и само селяните ще бъдат назначавани за стражари в околийското управление и ред други нелепости. При това настроение трябваше да се произведе избора за Великото народно събрание.

                Още вечерта срещу изборния ден в града бяха пристигнали много селяни със своите. Градът гъмжеше от тълпи селяни.

                На сутринта в изборния ден големи тълпи селяни нахлуха в града със закани, че всекой, който би се обявил против Русия, ще бъде зле наказан. Хилядно множество се събрало на мегдана пред околийското управление. Окръжният съветник Трифон Югов от с. Мадан се качи на масата и откри събранието, за да се избере бюро, което ще произведе избори след един час. Взе да се вика "горе", "долу" и неописуем дивашки вик, най-после бюрото бе конституирано. Преди да започне, обаче, самото гласуване, стана дедо Петър Попов от с. Крапчене и с един дрезгав глас съобщи на народа, че Русия не иска да се избира български княз, а тя сама щяла да прати княз. И покани народа да потърсят околийския началник и да му съобщят това, да го питат защо е събран тука тоя народ.

                Едно хилядно множество, под водителството на дядо Петър, се отправи към училището, дето по това време беше отишъл околийския началник.

                В това време, аз и околийският, излизаме из училище и по пътя срещаме тая необуздана тълпа. Окол. началник по това време беше Димитър Константинов, един около 40 годишен човек, но доста съобщителен и хитър човек.

                Щом ни посрещна това множество, веднага излезе напред дядо Петър, издигна високо нагоре дясната ръка, в знак да се спре тълпата. След това той се обърна към околийския началник с думите: "Г-н началник, защо се събрал този народ тук? Русия не иска да правим избори. А пък ние, г-н началник, не искаме другиго, а искаме тоя дето ни е извадил на змията от устата (алюзия за политическото ни освобождение)". Множеството се събра около нас и ние останахме в средата. Всички подържаха казаното от дедо Петър и ревяха: "Долу народните изедници, да живее руският цар и дедо Цанков!". В тоя съдбоносен момент, началникът съобрази, че не може да се противопостави на това искане и затова той с висок глас извика : "И аз с даскала искаме руския цар.Пишете и него, но понеже законът казва, че 6 народни представители трябва да се избират, то най-добре да бъде да се пише най-напред руският цар, а след него и още 5 души жители, които вие одобрявате." Тия думи отчасти допаднаха на хилядното множество, затова след думите на началника, тълпата приглуши въздуха с гръмогласно "ура" и "Да живее руският цар и матушка Русия!". Но дедо Петър не беше съгласен с казаното от началника. Той вдигна ръка да млъкне народа и извика : "Нема нужда от още 5 души, защото он, руският цар, чини повече отколкото целия български народ." Тия думи на дедо Петър предизвикаха голем ентусиазъм в тълпата и извикаха: "Така, така, он чини колко целия народ. Ура!". След това дедо Петър се провикна, ако ще требва около руския цар и негов помощник, ние съгласни сме да пишем българския княз, който ще ни дойде да бъде писар на царя и да му помага."

                "О, свещена простота!"- жителите на тая околия са смятали, че работата на царя не е по-голяма от работата на един селски кмет. Затова решават да му поставят един писар в лицето на българския княз.

                След това околийският началник каза неколко успокоителни думи и тълпата полека лека започна да се пръска. Раздадоха след това бели книги за написване на бюлетините.

                Пишещият тия редове, заобиколен от една голяма тълпа от селяни, предимно запасни войници, бе заставен да пише под техен надзор бюлетини за избора. По-големата част бе само с думите "матушка Русия", "Руският цар", а имаше бюлетини с имената на руски генерали, вземали участие в Освободителната война, от които мнозина бяха починали. Когато аз казах на един мой познат от моето село, че нито матушка Русия, нито руският цар могат да бъдат избрани за народни представители, ближните около нас селяни ме заобиколиха и с дивашки вик се нахвърлиха върху мен, като викаха : "Твойта майка даскале, ти ли казваш, че руският цар не може да бъде народен представител? Като пестил ще те смажеме, ако повториш още един път да казваш това."

                Между другото, нека да кажа, че ние учителите бяхме против това долно русофилство и тая престъпна демагогия, която някои родоотстъпници сееха между невежественото селско население.

                Вечерта към 6 часа изборът бе приключен. В резултат се оказа, руският цар и матушка Русия, събрани получават 1497 гласа. Другите кандидати получиха по 70-80 гласа, а само Гоцо Първанов от с. Горно Церовене бе получил 138 гласа 52. Тоя резултат от избора вбеси русофилския елемент. Един неописуем възторг облада почти всички избиратели, защото те почти всички сметаха, че в скоро време ще видят руския цар да се разхожда като техен избранник по селата, разположени по коритото на р. Огоста. Вечерта всички кръчми гъмжеха от пияни селяни и почти в един глас пееха : "Руски цар е на земята, най-велик над всичко пръв. Русите са наши братя, наша плът и наша кръв. О! Бог ни покровител." Тая песен, творение на Вазова, бе проникнала по това време във всички села на Фердинандска околия.

                Още през тая вечер една голяма част от избирателите, под предводителството на дедо Петър, бе решила да изпратят делегация до дедо Цанков и заедно с тех и той, да отидат в Русия и да доведат руския цар в България за народен представител и щели да го направят и председател на народното събрание.

                Така се свърши тоз по своята пародия царски избор. Това избиране на руския цар в България за народен представител, направи силно впечатление не само у нас, но и в другите държави.

                По интелигентните, обаче, в околията, в това число и почти всички учители, бяха против тая отровна демагогия.

                Когато в началото на есента през 1886 г. бе посетен града ни от чрезвичайния императорски пратеник фон Каулбарс, ние учителите му направихме една голяма демонстрация, като му казахме доста горчиви думи и в негово присъствие, скъсахме руските вестници, които той ни даде да четеме.

                Разбира се, че смешният избор, нито руският цар, нито матушка Русия, не се явиха в България като народни представители, а беха пригласени ония 6 души селяни за народни избраници, които беха получили по 70, 80 до 138 гласа.

                За да се тури край на това развилнело русофилство и да се запази суверенитетът на държавата, по нареждане на тогавашния министър на вътрешните работи, д-р В. Радославов, образуваха във всички градове т. нар. дружинки "България за себе си"…