Стефан Николов е известен с прозвището “поборника”. Той е роден на 27 декември 1860 г. в с. Блаца, Македония/днес в границите на Гърция/. По долу ще поместя любопитна информация за това чисто българско село дало много "поборници" за майка България.
Около 12-13 годишен напуска родното си място и заедно с други бежанци се заселва в пределите на отечеството ни. След идването си в България, в гр. Фердинанд, Стефан Николов е слуга в кръчмата на Иван Д. Михайлов, а по-късно се оженва за дъщеря му Деспа Димитрова Михайлов2.
Стефан Николов взема участие като доброволец в Сръбско-българската война от 1885 г., за което получава прозвището “Поборника”.
След 1885 г. Стефан Николов е бакалин и се занимава с търговска дейност. Няколко пъти е избиран за общински съветник.
От лятото на 1897 г., когато Фердинандският общински съвет бламира кметa Генчо Георгиев, започва и кметската дейност на общинския съветник Стефан Николов. Това става непосредствено след голямото наводнение в града. За кмет Стефан Николов е избран на същото заседание на общинския съвет на 17 юни 1897 г., на което е освободен кметът Генчо Георгиев.
По време на първия му кметски мандат (1897-1899 г.) общинското управление се осъществява с участието на помощник-кмета Тодор Иванов и секретаря Тодор Грънчаров, впоследствие дългогодишен кмет на града.
Една от важните стъпки на общинската управа е създаването на пожарната команда, което става след един от поредните пожари в гр. Фердинанд. На 19 юни 1897 г. общинският съвет приема предложението на кмета и взема решение да се направят два колесара с по едно буре от 200 оки и да се приспособят 10 тенекии за гасене на пожари107. За пожарникари са определени тримата нощни пазачи. На следващата година са отпуснати средства за закупуването на два коня за по-бързото и лесно придвижване на пожарната машина и съдовете с водата108. Така се поставя началото на една потребна общинска служба за борба с възникващите пожари.
Тържествено осветяване на черквата “Св. св. Кирил и Методий”
През мандата на Стефан Николов на 14 октомври 1898 г. в деня на християнския празник Петковден черквата “Св. св. Кирил и Методий” е осветена от видинския митрополит Кирил в присъствието на стотици граждани. С нарочна заповед кметът нарежда в същия ден магазините да бъдат затворени до 13 часа след обяд поради църковното тържество.
Майстори в изграждането на черквата са Вельо Симеонов, Трифон Стоянов и Боро Македонски. Така по времето на кмета Стефан Николов християните в града ни се сдобиват с нов православен храм, който съществува и днес.
При управлението на кмета Стефан Николов продължават дейностите по строителство и благоустройство на града.
Прекратяването на кметската дейност на Стефан Николов има и своята кратка предистория. Още на 26 март 1899 г. той подава оставка по “домашни важни причини”, но разглеждането и е отложено от общинските съветници за друго заседание. Следващото заседание на 27 март също е проведено под председателството на кмета Стефан Николов. С указ № 181 от 12 април 1899 г. е разтурен Фердинандският градски общински съвет с формалната мотивировка “за лошо и немарливо управление общинските работи, чрез което е поставил в опасност интересите на общината” и са насрочени избори на 9 май.
Сред трайните и значими дела, които оставя по време на краткото си управление Стефан Николов са: създаването на градската пожарна команда (1897 г.), построяването на днешната черква “Св. св. Кирил и Методий” (1898 г.) и приемането на правилник за дейността на общинския съвет (1899 г.)
През 1899 г. Стефан Николов за кратко време е кмет втори мандат на гр. Фердинанд. В следващите години сведенията за него са оскъдни. От едно сведение през 1900 г. научаваме, че той е собственик на къща, придобита около 1885 г., и на бакалски дюкян. Къщата му заедно с дюкяна са на площада (дн. пл. “Алеко Константинов”) срещу читалището.
Тук живее със съпругата си Деспа и многолюдното им семейство. Имат четири деца – Перса, Илия, Савка, Иван, чиято родословна хроника е също така интересна.
Перса – най-голямата дъщеря, е омъжена за известния фердинандски търговец Юрдан Бояджиев, в чиято къща се помещаваше в миналото Пионерския дом. Синът на Перса и Юрдан – Никола, е осъден на смърт от комунистическия “Народния съд” през 1945 г., другият им син – Ангел, е юрист, а третият – Стефан – зъболекар.
Илия – най-големият син, е адвокат и съдия в Лом, участва във войните 1912-1918 г., като четири години е на фронта. Близък е с Александър Цанков, но не издава смъртни присъди. Изчезва безследно след комунистическия преврат през есента на 1944 г. Според в. “Истина” той е доведен в милицията в гр. Фердинанд няколко дни след 9 септември 1944 г. След няколко удара с желязо по главата е хвърлен в кладенец в покрайнините на града. Накрая върху полумъртвия човек е хвърлен воденичен камък. На 22 януари 1946 г. Ломският областен съд го обявява за безследно изчезнал, с дата на изчезване 15 октомври 1944 г. Син на Илия Стефанов е Емил Стефанов (Видлички) – композитор, автор на оперети, състудент на Александър Райчев.
Савка – втората дъщеря, е омъжена за известния книжар и печатар в града ни – Константин Иванчев. Тяхната дъщеря, Богданка, е омъжена за д-р Борис Цонев от Лом, на чийто син Стефан Цонев дължим настоящите родословни сведения. Синът им Иван К. Иванчев – книжар и чиновник, има двама сина от два брака – единият е в Белоградчик, а другият – в Норвегия.
Иван – вторият син, завършва медицина в Париж и основава акушеро-гинекологичното отделение на Районната болница в Лом през 1945 г.
Това са по-важните и интересни сведения за живота и дейността на фердинандския кмет Стефан Николов и на неговите наследници.
Поборникът Стефан Николов доживява в нашия град до преклонна възраст – 92 години, и умира на 23 септември 1952 г.
След разтурянето на общинския съвет през април 1899 г. е назначена общинска тричленна комисия с председател Коста Табаков и членове Тодор Първанов и Иван М. Коларов за провеждане на избор за нов общински съвет. Не са ни известни резултатите от изборите на 9 май, но след тях и заседанието на общинския съвет на 19 юни 1899 г. кмет отново е Стефан Николов, помощник-кмет е Антония Трифонов и секретар – Атанас Трендафилов. На 10 септември 1899 г. Стефан Николов подава за втори път оставка “по неизбежни домашни причини”, която е приета от общинския съвет и на същото заседание е избран следващият фердинандски кмет.
И информация която може би ще представлява интерес за Вас…
….След Междусъюзническата война чисто българското село Блаца остава в Гърция. През 1927 година селото е прекръстено на Оксия. Между 1914 и 1919 година 35 души от Българско Блаца подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 - 28. Емиграцията между двете световни войни е значително по-голяма от официалните данни. В 1932 година се регистрирани 48 българофонски семейства.
През Втората световна война в Българска Блаца е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и чета на българската паравоенна организация Охрана. В 1945 година в селото има 245 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“.
По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно - 173 души от селото се изселват в съседните страни. След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.
Родени по известни българи в с. Блаца, Македония/днес в Гърция/, родно място на този кмет на град Фердинанд.
Анастас Манолов (1890 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина.
Анастас Попманолов (Атанас), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина.
Атанас Шапарданов (? - 1901), български революционер и просветен деец
Константин Дамянов (1850 - 1927), български просветен деец
Коста Василев (1880 - ?), български революционер
Кузман Анастасов (Атанасов, 1884 - ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Девета велешка дружина, носител на орден „За храброст“.
Кузман Шапарданов (1849 - 1893), български просветен деец
Кузо Попдинов (Кузо Блацки) (1875 - 1907), български революционер
Пантелей Сеферов (1900 - 1977), български художник
Пантелей Сеферов (Пандо, Панайот, 1893 - ?), македоно-одрински опълченец, студент, Инженерно-техническа част на МОО, Първа рота на Пета одринска дружина.
архимандрит Павел Симеонов, български духовник
Сребрен Дамянов Василев (1890 - 1974), македоно-одрински опълченец
Тома Шапарданов (1885 - ?), български просветен деец
Христо Наков, български революционер…..
Ползвана е информация от книгата Йордан Герасимов "Кметовете на град Монтана" и свободната енциклопедия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар