Social Icons

.

Featured Posts

вторник, 10 октомври 2017 г.

Нови стихотворения от Радослав ИГНАТОВ





Радослав Игнатов е роден на 04.01.1949 г. в село Калиманица, някогашна Берковска околия. Завършил е българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. От студентските си години до днес сътрудничи активно на едни от най-значимите литературни издания на софийския централния печат с публицистика, поезия и проза. Работил е в Българско национално радио, дирекции „Предавания за чужбина”, „Международна дейност”, „Христо Ботев”. Журналист, преводач, писател на свободна практика, учител, редактор, книгоиздател. Негови стихове са превеждани на руски, украински и английски езици. Член е на Съюза на българските писатели. Издадени книги с поезия и проза: „Сълза върху горещия камък” (1984), „Да те повикам” (1988), „Предай нататък” (1994), „Времето на сънищата” (1995), "Аз, Господи” (1998), „Лозята на чичо Ной” (2002), „Новите ловни полета” (2004), „Вторични видове” (2005), “Обвинението защитава” (2010), „Кой кой е в Монтана” (1998), “Монтана - сега и тогава” (2009).

В розата на ветровете

Във времена на неочакваност по-необяснимо нещо
от красотата няма - полярността в трептенето
на идващите и отиващите си в среднощния покой
небесно-земни звуци, гласът на бухала, на совата,
любовната унесеност на преварващия собственото си
потъване сред шумовете на деня щурец, обраслата
с копнеж неземна тайнственост на жабешкото извисяване
в нощта, неподвижността в мига на "вътре-вън", зловещото
пропукване в плача на грохващия в дълбината на гората
стогодишен дъб, нечуваният и от най-чувствителния слух
растеж на крехката борика в боровия лес, прашинките
снежец над огнената пепел, почти желязна, тъмнината;
отгладуваната святост на самозалъчилия се в дъбравата
отшелник, тъй величав, тъй могъщ, тъй суров, тъй достоен,
мраморен и недостъпен - не са ли туй красноречивите
посоки на вселенския безкрай и бездните в човешката тъма:
въпросът е единствен, но нито аз, ни който и да е
от вникналите в думите ми би могъл да отговори, -
във въздуха, връз камък или върху пясък пиша?

понеделник, 9 октомври 2017 г.

ГЕОРГИ РАКОВСКИ




Един забравен велик българин...
150 години от кончината му...09.10.1867 година
Георги Стойков Раковски (по рождение Съби Стойков Попович, известен и като Георги Сава Раковски) е роден преди 190 години на 2 април (14 април по нов стил) 1821г. в Котел в семейството на търговеца Стойко Попович. Баща му произхожда от сливенското село Раково, откъдето идва и името Раковски, което синът възприема като фамилно. Майка му Руса е сестра на Георги Мамарчев, един от организаторите на Велчовата завера през 1835 в Търново, капитан от руската армия, който през юли 1829 година освобождава по време на Руско-турската война (1828-1829) Котел и Сливен. В чест на вуйчо си Раковски сам се преименува Георги.

ЕСЕНЕН САЛОН 2017


В галерия "Кутловица", гр. Монтана, бул. Трети март 64 в присъствието на областния управител Росен Белчев и много ценители на изящното изкуство бе открита традиционната есенна колекция от картини и пластики на членове на Дружество на художниците "Тенец" изработени през 2017 година...
Посетете и разгледайте творбите на проф. Галилей Симеонов, Венелин Захариев, Теодоси Антонов, Георги Паунов, Николай Пенков, Господин Господинов, Дончо Планински, Рени Петрова, Таня Василева, Митко Марков, Ани Ванчов, Георги Панов, Лорета Велкова и др....