ЖИВОПИС

Вен Зах и Батко Джони откриха изложба на контрастите

Ива Е. Иванова

В експозиционна зала “Кутловица” бе открита съвместна изложба на Венелин Захариев и Господин Господинов. Докторът по изкуствознание Любомир Мечков - главен уредник в Художествена галерия “Кирил Петров”, представи двамата творци и направи кратък преглед на показаните творби. В словото си той очерта контекста, в който се вписва съвременната живопис и творчеството на местните автори.

Платната на двамата художници, които си поделят пространството на залата, се оказаха една неочаквано добра комбинация. Контрастните на пръв поглед платна на Вен Зах и Батко Джони се допълват изненадващо сполучливо и дават възможност на ценителите на изкуството в Монтана да се насладят на една от най-издържаните изложби, които градът ни е виждал напоследък.

В тази изложба на контрастите Венелин Захариев представя прецизно избрани свои платна от последните няколко години, докато Господин Господинов привлича погледа с творби от последната една. Няма как да не отбележим и разликата в самите платна, като започнем от гамите и цветовете и стигнем до темите и мотивите, които са уловили четките на художниците.

Пейзажите от Монтана и натюрмортите на Батко Джони, както винаги се отличават с използването на сурови чисти цветове, силно изразена геометричност и значителна абстрактност. Впечатление прави използването на повече багри от студената гама, за разлика от доскорошните му предпочитанията към по-топлите.

Вен Зах от своя страна набляга на реализма като стил в живописта, макар да има и творби с други стилистични характеристики. Жанровото разнообразие в неговите платна е по-широко - от автопортрет, през портрет и пейзаж до фигурална композиция. Преобладаващи са пейзажите, но най-голямо впечатление прави платното, представящо Радичковия космос, превърнал се в запазена марка на твореца. Афинитетът към детайлите на един от доайените на изобразителното изкуство в нашия край проличава във всяка картина, а сложните цветове и по-убитата гама допринасят за по-голямата реалистичност на творбите му.

На събитието присъстваха много приятели и колеги на двамата художници, както и Нина Петкова - зам.-областен управител на Монтана, инж. Иво Иванов - председател на Общинския съвет, проф. Галилей Симеонов. Кметът на Монтана, който е посетил изложбата преди откриването й, изпрати поздравителен адрес до двамата творци.

худ. Господин Господинов

худ. Венелин Захариев

ГРАФИКА

 Изложба с творби от Петия форум "Малки графични форми - София 2017"  бе открита на 01 февруари в галерия „Кутловица“. Изложбата представя около 50 творци, сред които и местни графици.
Творбите са 75, а авторите между 40 и 50. Сред тях са доц. Десислава Христова, проф. Боян Филчев, нашите съгражданки Виолета Апостолова и Гергана Иванова, която е още студент в НХА. Гергана Иванова печели и награда за млад автор. Голямата награда е присъдена на Стилян Стефанов с едни великолепни дърворезби, такава техника е използвана. Това е интересното на изложбата, че са използвани много графични техники- дърворезба, суха игла, ксилография, литография, линогравюра и съответно и дигитални технологии. Изложбата е много разнообразна и по теми, и по авторски виждания с различни интересни интерпретации. Всеки автор си има своя физиономия и почерк. Всяка една работа изненадва със специфичен авторски поглед. Експозицията бе представена от  Десислава Христова, доц. от Националната художествена академия.

Нови стихотворения от Радослав ИГНАТОВ

Радослав Игнатов е роден на 04.01.1949 г. в село Калиманица, някогашна Берковска околия. Завършил е българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. От студентските си години до днес сътрудничи активно на едни от най-значимите литературни издания на софийския централния печат с публицистика, поезия и проза. Работил е в Българско национално радио, дирекции „Предавания за чужбина”, „Международна дейност”, „Христо Ботев”. Журналист, преводач, писател на свободна практика, учител, редактор, книгоиздател. Негови стихове са превеждани на руски, украински и английски езици. Член е на Съюза на българските писатели. Издадени книги с поезия и проза: „Сълза върху горещия камък” (1984), „Да те повикам” (1988), „Предай нататък” (1994), „Времето на сънищата” (1995), "Аз, Господи” (1998), „Лозята на чичо Ной” (2002), „Новите ловни полета” (2004), „Вторични видове” (2005), “Обвинението защитава” (2010), „Кой кой е в Монтана” (1998), “Монтана - сега и тогава” (2009).

В розата на ветровете

Във времена на неочакваност по-необяснимо нещо
от красотата няма - полярността в трептенето
на идващите и отиващите си в среднощния покой
небесно-земни звуци, гласът на бухала, на совата,
любовната унесеност на преварващия собственото си
потъване сред шумовете на деня щурец, обраслата
с копнеж неземна тайнственост на жабешкото извисяване
в нощта, неподвижността в мига на "вътре-вън", зловещото
пропукване в плача на грохващия в дълбината на гората
стогодишен дъб, нечуваният и от най-чувствителния слух
растеж на крехката борика в боровия лес, прашинките
снежец над огнената пепел, почти желязна, тъмнината;
отгладуваната святост на самозалъчилия се в дъбравата
отшелник, тъй величав, тъй могъщ, тъй суров, тъй достоен,
мраморен и недостъпен - не са ли туй красноречивите
посоки на вселенския безкрай и бездните в човешката тъма:
въпросът е единствен, но нито аз, ни който и да е
от вникналите в думите ми би могъл да отговори, -
във въздуха, връз камък или върху пясък пиша?