Social Icons

.

понеделник, 17 октомври 2011 г.

ИЗБОРИ 2011

ПРИЯТЕЛИ,
ГРАЖДАНИ НА МОНТАНА
ГЛАСУВАЙТЕ НА 23.10.2011
УБЕДЕТЕ ВАШИ ПРИЯТЕЛИ И ПОЗНАТИ,
ЧЕ Е МНОГО ВАЖНО ВСИЧКИ
ДА ГЛАСУВАМЕ.
СЛЕДВАЙТЕ СЪРЦЕТО СИ!



ПРАВИЛНИЯ НАЧИН

четвъртък, 13 октомври 2011 г.

Изложба

От 10 до 30 октомври 2011 година в галерия „Кутловица”, бул. Трети март 64, гр. Монтана дружество на художниците „Тенец” представя своя Есенен салон. Свои произведения представят художници от дружеството. Откриването на изложбата бе уважено от кандидата за кмет на град Монтана Златко Живков и любители на изобразителното изкуство от града.


"Настроение", худ. Венелин Захариев


"Август", худ. Виктория Михайлова


"Планината", худ. Георги Паунов-Паунец


"Времена", худ.Николай Пенков


"Натюрморт", худ. Теодоси Антонов


"Пластика", худ. Димитър Гоцак


"Есен", худ. Господин Господинов

сряда, 5 октомври 2011 г.

Неизвестни факти

http://sparotok.blog.bg

ЕДНА СМАЙВАЩА КАРТА


От дълго време се удивлявам как неиздържани научни тези могат да бъдат натрапвани дълги години, докато други, предлагащи алтернативна информация, а и различно тълкуване биват осъдени на забвение. Смятам, че читателите трябва да имат достъп до всяка версия на дадена теория. Сравнявайки, всеки може да направи изводите сам за себе си...Използвам случая да ви представя нещо интересно. То е важно за нас, но поне по мои свeдения нито един от нашите траколози и историци не си е направил труда да го популяризира.
През 1981 година излезе една изключително интересна книга – “Auf der Spur der erstenGriechen-Woher kamen die Mykener? Neue archäologische Erkenntnisse über dieHerkunft der Griechen”. Авторите - проф. Ян Бест и Сибила фон Реден представиха своето виждане за възникването на гръцката цивилизация като бяха отделени цели сто и седемдесет страници за ролята траките. Представени бяха нови карти, някои от които доста необичайни и разтърсващи стереотипите. На една от тях се вижда, че през второто хилядолетие преди Христа Епир, Македония, Тесалия, Евбея, Етолия, Аргос, а също големи части от Ахея и Аркадия са принадлежали на траките. Това означава, че през 17-ти век пр. Христа над 80% -90% от територията на Гърция е била населена с хора наричани в Античността траки, а по-късно, в Ранното Средновековие българи.


Към посочените в картата области трябва да се добави и Атика. Както знаем от Страбон, тя е била обитавана от траките - for Attica was once held by theThracians -VII-7 http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

Павзаний съобщава, че тракийския цар Терей е властвал в Давлида - Here in Daulisthe women are said to have served up to Tereus his own son (Описание на Гърция -X.4.8).http://www.greecetravelblog.com/pausanias-greece/10-phocis.asp?pg=8

Потвърждение за това, че в дълбока древност тракиец е царувал в сърцето на Гърция получаваме и от друг летописец - Tereus lived in Daulis, part of what is now calledPhocis, but which at that time was inhabited by Thracians ( Тукидид-II-29).
http://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Peloponnesian_War/Book_2#2:29

Интересен, а и важен факт е това, че името на полуостров Пелопонес е дадено от тракиеца Пелопс, който идва от Фригия - Pelops brought over peoples fromPhrygia to the Peloponnesus that received its name from him (Стpабон, География, VII-7-1)...Софокъл без заобикалки нарича Пелопс фригиец: | “Не ти ли е известно, че Пелопс, твоят древен дядо е варварин фригиец? “.

Виждаме, че древните исторически извори дават право на Бест и Фон Реден да създадат карта показваща, че в далечното минало, преди идването на данайците от Африка, Гърция е била обитавана предимно от нашите деди траките.

Друго доказателство за правотата на картата са древните топоними и хидроними.Известният изследовател на гръцката култура Джон Чадук признава, че названията на населени места като Атина, Микена, Коринт, Закинт и др. не принадлежат на елините, а на друг народ живял в земите им дълго преди тях (J. Chadwick, Thedeciphеrment of Linear B, 1958, cтp.31)

Нека обърнем повече внимание на Коринт, Закинт, а и на Саминт, Каминт. Те имат същата наставка както тракийския град Перинт и тракийската дума волинт – вол.Според В. Георгиев тракийската наставка инт е идентична на старобългарскатаумалителна наставка енте (намираме я в думи като воленте, осленте, жребенте).
От това става ясно, че древните селища Коринт, Закинт, Саминт, Каминт,Провалинт, Тиринт, Препесинт, Трикоринт, Зеринт и много други са създадени от хора говорещи древен вариант на българския език.

Отново Георгиев отбелязва, че на територията на Гърция има пет хидронима Ахеро(н), чието име се обяснява с думата езеро ( има тракийски град Азера). Със същото обяснение е и топонима Азорос.

Нашия лингвист бе един от първите, които обясниха значението на името на течащата в Тесалия река Пеней с думата пена, пяна, т.е. Пеней означава пенлива река. Трябва да се отбележи, че на територията на Тракия са регистрирани реките Панис, Панисия,а и поток Панак. Вариацията А-Е в Панис, Пеней е древна тракийска диалектна особеност, която същевременно е типична за българския език. Друга важна подробност е това, че Тесалия е дом на предвожданите от Ахил мирмидони. Според Йоан Малала тези хора са предци на българите от негово време (491 – 578г.) -
“И така споменатия Ахил заминал заедно с Атридите, като водил своя собствена войска от три хиляди души, наричани тогава мирмидони, а сега българи. “
http://www.promacedonia.org/gibi/2/gal/2_206.html

Нека продължим с анализа на древните хидроними и топоними от земите на Гърция. Името на Копайското езеро, а също и на девет реки (с име Кафисос) във обитаваната от траките Фокида и две в Атика, В. Георгиев свързва с думата капя.
Цели дванадесет хидронима от територията на нашите южни съседи са свързани с българските думи капя, капка, капене...

Георгиев доказа също, че името на Олимп се тълкува със санкритския глаголлумпати-троша, правя отломки, т.е. Олимп означава място с отломки. Санкскритската дума лумпати отговаря на нашите ломя, лумя (диал.) лупам. За пореден път виждаме, че едни от най-древните топоними от земите на Гърция се обясняват с помощта на български език. Eто, Олимп, чието име повечето хора свързват с гръцката история е всъщност древно българско название на планина, но историята е така жестоко изкривена и изпълнена с лъжи, че волю-неволю хората им вярват.

Не трябва да забравяме това, че освен в Тесалия (дом на мирмидоните –българи), има и друг Олимп наречен Мизийски. За него говорят Херодот (История-1-36, 7-74), а и Д. Хоматиан, който дава едно интересно, а и важно свидетелство:
“Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всич¬ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия...”
http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/ko/kratkozhitie.html


Друго доказателство за тракийското присъствие в Гърция са десетките тракийски имена споменати в Линеар Б документи от второ хилядолетие преди Христа. Някои от тях са Бато, Гета, Арей, Бузо, Марон, Котис, Перкун, Мирул, Рескупорис, Гоаксис, Козар. За техния тракийски произход спор няма, но съществуват и други, които изследователите избягват да споменат. Това са Вокил(о), Крумен(о), Карамесийо,Винайо, Кубирийо, Северийо, Ерма, и Токеу. Поне за мен те са най-древният вариант на старобългарските Вокил, Крум, Кормесий, Винех, Кубер, Севар, Ерми иТокту.

Какво излиза сега, на документи от територията на Гърция, датирани XIV-ти век преди Христа са записани имена на стари български владетели:

1.Крум
2.Кормесий
3.Винех
4.Кубер
5.Севар
6.Токту

В древните документи присътват също две родови имена – Вокил и Ерми. Не е трудно да се досетим защо тези данни не са никак популярни...В случай, че тези сведения бяха представени на широката публика на всеки щеше да му стане ясно, че ние сме потомци на древен, местен народ, а нашественици в нашите земи са гърците. Друго заключение е невъзможно, как иначе да обясним старобългарските имена в документи по на 3450 години?

Тези негръцки имена са добре известни на учените.Сам Джон Чадуик признава, че много от антропонимите в документите с Линеар Б не са елински (J.Chadwick, Thedeciphеrment of Linear B, 1958, стр. 102). Британския учен обаче не уточнява, на кой друг народ принадлежат тези странни имена. Характерът им е толкова ясен, че едва ли може да има спор относно тяхната принадлежност. Мируло, Видако, Тато, Руси, Румано, Дейко, Силано, Камонийо, Делеу, Пирино (плочици 1084, 1280 Е, 1293 Е, 1421 Х, 482 U, 1516 А 301 lxxxvii - по Чадуик) са българските лични имена Бато, Ботьо, Гето, Котьо, Мирул, Видко, Тато, Руси, Румен, Дейко, Силан, Камен, Дельо, Пирин...

Смятам за изключително странно това, че тези важи подробности са пренебрегнати от изследователите на нашата история. Същите тези хора лекомислено определят дедите ни като нашественици на Балканите. Подобна теза е абсурдна понеже е невъзможно през второто хилядолетие преди Христа в Гърция да има топоними обясними на нашия език, а същевременно нашите деди да не са обитавали тези земи. Кой друг да даде названия на населени места, планини, реки и езера... обясними на нашия език! Невъзможно е древни български имена да са документирани още през XV-ти век в земите на Гърция и същевременно предците ни да са нашественици в Тракия по времето на Ранното Средновековие. Около две хиляди години не връзват, а това е огромен период от време. Лъжите, с които ни омаяха станаха възможни само с премълчаване и укриване на важна информация. Щетите нанесени на историята, а и на държавата ни като цяло са огромни.

Заради неиздържаните и неверни теории на учени в миналото, от нас бяха откъснати Беломорска Тракия и Македония. Загубихме не само земи, но и милиони сънародници. Загубихме заслужен престиж, уважение и признателност. Нямаше да се стигне до тук, ако в началото на 20-ти век Европа знаеше, че ние българите сме потомци на траките, хора населявали земи от Карпатите до Пелопонес и от Мала Азия до Адриатическо море. На тези, които неуморно разпространяваха искрата на познанието, на тези, които дадоха способни императори на Рим и станаха ревностни пазители на истинското християнство.

Земите няма да си върнем, но е важно светът да разбере, че дълго време сме били третирани несправедливо, че много неправди са извършени спрямо нас. Европа ни дължи много и ние трябва да си го поискаме. След като няма воля от страна на управляващите, обикновените хора, родолюбците трябва да поемат инициативата.Истината има много гласове, много са и пътищата тя да бъде разпространена. Заслужава си защото макар Европейската Общност да ни е отнела правото за териториални претенции, ние имаме право да бъдем поне морално компенсирани и очистени от калта хвърлена по нас векове наред. Не е малко, нали?

Въпросната статия е от http://sparotok.blog.bg и смятам, че всеки трябва да я прочете и сам да си направи заключения.

На границата на две столетия

На границата на две столетия…1899, 1900, 1901

1899 г.
– депутати в Х ОНС са Спас Иванов и Петко Кочанков от гр. Фердинанд.

1900 г.
– депутати в ХІ ОНС са Спас Иванов и Цоло Мислов от гр. Фердинанд.

1900 г.
-15 септември, – Върховният македоно-одрински комитет разглежда на заседание в София писмо от представител на Македоно-одринското дружество в гр. Фердинанд. За уреждане на дружествените работи комитетът делегира особено лице.
1900 г.
– в малкия околийски център град Фердинанд представители на различните отрасли са: 6 манифактуристи, 12 занаятчии (железар, кожухари, шапкари, медникари, обущари и шивачи) и 11 търговци (на дървен строителен материал, колониални стоки, на сол, жито и на сурови кожи). Освен тях има и 4 хотелджии, 2 адвокати, 5 помощник-адвокати и 1 аптекар.


ПЕТЪР АЛЕКСОВ (1900-1901 г.)

След като през есента на 1900 г./по точно на 6 септември/ Иван Цеков е освободен от длъжността градски общински кмет поради изказване на недоверие от общинския съвет
за кмет е избран общинският съветник Петър Алексов. Утвърден е за кмет с посочения указ № 275 от 22 септември. На 4 октомври той подписва първата си заповед. Липсват общински протоколи с данни за неговото управление. Една от нелеките му задачи по време на краткото му седеммесечно управление, заедно с медицинските власти, е въвеждането на мерки за ограничаване на заболяванията от скарлатина. Последната му заповед е от 30 април 1901 г. С указ № 210 от 20 април е разтурен Фердинандският общински съвет с формулировката “за лошо и немарливо управление общинските работи, чрез което е турил в опасност интересите на общината”. Със същия указ се свикват избирателите на общината да изберат нов общински съвет на 20 май. Назначена е общинска тричленна комисия с председател Гераско Конов и членове бившият кмет Първан Димитров и Иван Гоцов за провеждане на нов избор за общински съвет.

Поради липса на достатъчно данни за личността на кмета Петър Алексов, предполагаме, че това е бил Петър Алексов Попов, роден в близкото село Долна Вереница. Трудността за по-голяма категоричност на това предположение идва от факта, че неговите наследници днес нямат сведения за евентуалната му кметска дейност през периода 1900-1901 г.
Сведенията за живота и дейността на Петър Алексов Попов не са много, макар той да е сред известните жители на гр. Фердинанд. Според общинските документи той е роден на 25 октомври 1868 г. в с. Долна Вереница, а негови родители са Алексо Петров Попов и Лила Иванова. Петър Алексов има завършено трето отделение и още в младежките си години се преселва в гр. Фердинанд, а по занятие е кръчмар. Негова съпруга е Параскева Петрова.
Според едно предание от родното му село, чорбаджията Петър Алексов защитава Долна Вереница при идване на турците от Видин, за да накажат селото. Това предание не е убедително, тъй като при Освобождението той още няма навършени десет години.
В гр. Фердинанд Петър Алексов отваря кръчма – до старото съдилище (при старата поща срещу ГУМ, дн. Областна администрация). Най-ранното сведение за притежаваната от него кръчма е от 1899 г. във връзка с поставяне табели на заведенията. Има къща на ул. “Стефан Караджа” (до старото пазарище – дн. градската градина), част от която отдава под наем на адвокати, прошенописци, ходатаи и др.
След прекратяване на кметската си дейност Петър Алексов е общински съветник през 1904-1905 г. Участва в общинска комисия през 1919 г. за съставяне на правилници за извършваната работа и безопасност на труда от името на търговското съсловие (питиепродавци, манифактуристи и др.), в качеството си на работодател. През 1923 г. е регистрирана фирма на името на Петър Алексов за търговия с обущарски материали. През 1926 г. Петър Алексов е кандидат в изборите за училищни настоятели от Националлибералната партия, но не е избран поради получения малък брой гласове.
Според внучката му Мария Г. Пехливанова, Петър Алексов участва в Балканската война. През 1913 г. – по време на войните предоставя помещения на офицери, квартируващи постоянно в града. Според М. Пехливанова къщата му по онова време е по пътя за гарата.
Има сведения, че през 30-те години Петър Алексов е член на управителния съвет на дружеството на запасните подофицери “Кутловица” в гр. Фердинанд. На 23 март 1923 г в хан “Лехчево”, собственост на Петър Алексов, е проведено годишно събрание на дружеството. Не са известни причините поради които ханът носи наименованието “Лехчево”, възможно е той да е закупен по-късно и наименованието му да е запазено и в бъдеще. Възможно е тези сведения да се отнасят за друго лице в града със същото име – Петър Алексиев, родом от с. Лехчево.
Петър Алексов има три дъщери – Юлита, Антина и Екатерина и син Кирил, който е умрял в ранна възраст от скарлатина. Всичките му деца носят гръцки имена, защото тяхната кръстница е гъркиня. Дъщерите му се омъжват за представители на известни и уважавани фердинандски фамилии.
Юлита е омъжена за търговеца на дървен материал Младен Софиянски. Имат три дъщери – Кета, Мария и Донка и един син – Петър. Син на Донка и правнук на Петър Алексов е проф. Румен Арсов от Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. Дъщеря на Кета в миналото е спортна журналистка в Българска телевизия.
Антина става съпруга на адвоката Емануил Яков, имат синове Агнес и Емил. Агнес е цигулар в Софийската филхармония и радио София.
Екатерина е съпруга на известния в миналото околийски агроном Георги Ив. Попов, чийто корен е от балканското село Копиловци. Според автобиографичните бележки на Георги Ив. Попов, след сгодяването му с Екатерина нейният баща – Петър Алексов – помага за издръжката му до завършване на агрономически факултет в Германия през 1923 г. Тяхна дъщеря е Мария Пехливанова.
Петър Алексов умира през 1945 г. на 77 години в гр. Фердинанд


улица "Главна", град Фердинанд в началото на 20 век/на това място днес е сградата на Областния съвет, а поляната отпред е част от Градската градина днес./

……. Из дневника на Младен Синигерски……1900 година …нов век нови надежди…

1900 ГОДИНА
"…През тая година станаха големи народни смущения поради приложението на закона за десятъка. Тогава се зароди т.нар. земеделско движение.
Народнящината, която беше изгубила властта, подклаждаше бунтовете заедно със земеделците. Най-големият бунт бе впрочем в Шабла и Дуранкулак (Балчишка околия). Там населението с оръжие се противопостави за приложението на закона за десятъка. В сраженията между войската и селското население паднаха жертви от едната и другата страна.
По тоя повод и в Шумен стана голям митинг от селяните на Шуменската околия. Митингът мина тихо и мирно. Полицията се държа доста коректно.
През тази година се създаде един доста сериозен конфликт между България и Румъния по повод убийството в Букурещ на шпионина Михайлеску. Очаквахме всички, че този конфликт ще доведе до война двете страни. Това не стана. Благоразумието надви и недоразумението се уреди по мирен начин…"


Ползвана е информация от книгата на Йордан Герасимов "Кметовете на град Монтана" и свободната енциклопедия. Благодаря на Нели Белитова за предоставения ми електронен вариант на дневникa на Младен Синигерски/1867-1956/.