Social Icons

.

петък, 19 август 2016 г.

ДА СИ СПОМНИМ


Димитър Илиев е роден на 11 октомври 1935 г. в с. Ружинци, Видинско. Завършил е Институт за учители в София със специалност пеене и музика. От 1963 г. до пенсионирането си е учител по пеене в гимназията в град Монтана. От 1974 г. до 1989 г. е методист по пеене и музика в Регионалната инспекция по образование в Монтана. Създава и ръководи хорове в гимназията в Монтана, в читалището в село Копиловци, мъжки хор на запасните офицери при Военното окръжие в Монтана, духови оркестри и т.н. През 1988 г. ДИ "Музика" издава негов сборник с авторски хора и песни. Пише маршове за духови оркестри. Член е на съюза на българските музиканти и танцови дейци и Българския хоров съюз. Носител е на държавни награди и златни медали и други отличия от наши и международни конкурси и фестивали. Умира на 7 ноември 2009 г.
Автор на книгите: "Вричане" в 6 части ; Сборник 1963 - 2009, 2009 г.

четвъртък, 18 август 2016 г.

КНИГИ

Радослав Игнатов




ВЛАДЕТЕЛ  НА ДУМИТЕ

Когато заговорим за българския северозапад и съвременната литература, на първо място просветва името на неподражаемия Йордан Радичков, който  възкреси света и живота на потъналото в язовир село Калиманица и го направи метафора-символ в световната литература, както Тихият Дон на Михаил Шолохов или Йокнапатофа на Уилям Фокнър.  
Друг достоен, талантлив калиманчанин се оказва Радослав Игнатов. Изстрадано, пространно и обемно е неговото слово - поезия, разкази, новели, повести и романи. Няма нищо общо със софистиката течащата му като река реч, която е напълнена със смисъл, болка и надеждотърсачество - почти самотно явление в днешното бездуховно време. Изобилното по мощ и мъдрост поетично слово е дар Божи. За него в зората на старобългарската писменост се моли Константин Преславски в „Азбучна молитва”: „Но на мене сега пространно слово ми дай”.