ДА СИ СПОМНИМ

Димитър Илиев е роден на 11 октомври 1935 г. в с. Ружинци, Видинско. Завършил е Институт за учители в София със специалност пеене и музика. От 1963 г. до пенсионирането си е учител по пеене в гимназията в град Монтана. От 1974 г. до 1989 г. е методист по пеене и музика в Регионалната инспекция по образование в Монтана. Създава и ръководи хорове в гимназията в Монтана, в читалището в село Копиловци, мъжки хор на запасните офицери при Военното окръжие в Монтана, духови оркестри и т.н. През 1988 г. ДИ "Музика" издава негов сборник с авторски хора и песни. Пише маршове за духови оркестри. Член е на съюза на българските музиканти и танцови дейци и Българския хоров съюз. Носител е на държавни награди и златни медали и други отличия от наши и международни конкурси и фестивали. Умира на 7 ноември 2009 г.

Автор на книгите: "Вричане" в 6 части ; Сборник 1963 - 2009, 2009 г.

ПЛОД НА СЕБЕУВАЖЕНИЕ  И  САМОВЗИСКАТЕЛНОСТ */

Композиторът, диригентът  и музикантът Димитър Илиев/1935-2009/ е с особени заслуги за музикалната култура в града с три имена – Монтана – Михайловград – Фердинанад. И като Фердинанд, и като Михайловград  Монтана е имал изключителен интерес към музикалните жанрове, най-вече към духовата музика и към оперетата. Не е случаен фактът, че “сцена” и терен за изявите на великия Дико Илиев е именно този град. А за това и хоровото изкуство тук да е на голяма почит заслугата е на Димитър Илиев. За близо половин век той изведе хоровото изкуство на град Монтана и конкретно –съставите, които ръководи, на световни сцени и конкурси.

            Негови покровители и застъпници са проф. Георги Димитров, Филип Кутев, академик Николай Кауфман, проф.Александър Танев, композиторът Тодор Попов, проф. Самуил Видас, проф. Христо Арищиров, музиковедите фолклористи и педагози проф.Емил Янев и проф.Михаил Букурещлиев. В свои публикации го сочат за еталон в музикалната педагогика и култура на България)

В мотивировката на Народното събрание за присъждането на персонална пенсия (единствена междувпрочем в гилдията на професионалните музиканти!)  четем: “за особени заслуги към държавата и нацията “. И още:

 “ Димитър Илиев с дарбата си на музикален творец – композитор, преподавател и изпълнител на народна музика, е допринесъл за развитието, популяризирането и оцеляването на българската народна музика…”
Неговата музикална кариера започва от 1958 г.като преподавател и диригент в гимназиите на Медковец, Вършец и Оряхово; от 1963 г. задълго е в Природо-математическата гимназия на Монтана. Създава смесени хорове, народни хорове и духови оркестри. От 1964 до1992 г. е и методик-инспектор в Областната просвета в Монтана. Възпитал е стотици средношколци в любов към родната и световната музикална култура. Неговите хорове участват с успех в конкурси, фестивали и турнета в страната и в чужбина и са лауреати и носители на много отличия и награди.

Но с това не приключва половинвековната дейност, на този радетел за стойностно училищно музикално възпитание. Той издава и сборник с авторски песни, албуми, компакт дискове, книги с педагогическия си опит (автобиогра- фичната книга“Вричане”, в шест части!). Сега е решил да направи нещо, което мнозина с неговия опит и съдба биха могли и би следвало да сторят: био-библиографска справка на базата на изрезки от статии, бележки и снимки – от и за него самия. Това е един труд, който освен уважение и грижа към идните поколения, разкрива и рядко за нашите географски ширини самоуважение. При това Димитър Илиев не се е посвенил да изреже и покаже и ония свои критични бележки и забележки по най-дребни поводи: не само из областта на музиката и културата, но и от битовия “ландшафт”, от дисхармонията на всичко заобикалящо ни. Така той подсеща за всеобщата хармония, но и за една педантичност и подреденост, така нехарактерни за българина, който е склонен да види всичко друго в подобен труд, но не и необходимост, не и задължителна самовзискателност и добросъвестност.

            Албумът (134 стр.) е внушителен и като обем, и като форма, в  завидна художествена “опаковка”, ще бъде частно издание в колекционерски тираж: 20 бройки. Димитър Илиев го адресира до библиотеки и читалища. Ще могат да го ползват за справка по различни въпроси не само музикални дейци и педагози, но журналисти и учени от всички сфери на културата и науката. Сам Димитър Илиев го нарече “трезор”.

Днес, когато гонят Вазов от българското школо и свиват часовете за литература и музика, този “трезор” може да се окаже ценна опора в отстояването на истинските богатства  не само в областта музикалната и фолклорна тематика, но и в по-широк спектър от целокупния обществен живот. Дано песента, композирана от Димитър Илиев по текста на Вазов “Линее нашто поколение” – да стресне увлечените по криворазбраното европеизиране…

                                                                                                                         Константин Еленков
Димитър Илиев е удостояван със Златен плакет и Диплом на Българския хоров съюз, със звание „Почетен гражданин” на град Монтана, носител е на медал „1 300 години България”, на орден „Червено знаме на труда” и на орден “Св. Св. Кирил и Методий”,вторастепен.
Член е на Съюза на българските музикални и танцови дейци, на международното жури на хоровия конкурс в гр. Шабац, Сърбия.

-----------------------------------------------------------------------------

*/ ПИСАНО ГОДИНА ПРЕДИ СМЪРТТА МУ. К. Е.