Social Icons

.

понеделник, 29 юли 2013 г.

Драматичен театър

Отдавна се каня да публикувам един по обширен материал за театъра в Монтана, за неговата история, за актьорите и режисьорите оставили следа на неговата сцена.

.

"Мелпомена"-худ. Вълчан Петров творил от 1975 до 1979 година в Монтана. Прототип на Мелпомена е съпругата му Иванка Братоева, дългогодишна актриса в театъра.

.

Сцени от спектакли на работническия самодеен театрален състав при профсъюзите в Монтана играни през 50-те години на 20 век с участието на Ахмед Бабишев, Цеца Александрова, Павел Илиев/Чешмата/, Исмайл Сюлейманов, Цено Беляшки, Маргарита Митева, Кева Апостолова, Вергил Боздуков, Лили Георгиева...

.

Първите запазени данни за представяне на театрални спектакли в село Голяма Кутловица/Монтана/ датират от края на 19 и началото на 20 век. В тези първи непрофесионални опити на сцената като актьори се изявяват учители и обикновени чиновници. В читалището на град Фердинанд почти ежегодно самодейците представят по едно заглавия на публиката. В годините на ранния комунизъм театрални спектакли се представят от сформирания от любители театрален състав към профсъюзите. За първи път за организиран професионален театър в Монтана/ тогава Михайловград/ се заговаря през лятото на 1962 година. По решение на тогавашния Окръжен комитет на БКП в града е поканен Иван Атанасов със задачата да организира творчески и технически състав за създаване на драматичен театър. За художник-проектант е назначен Николай Стоянов, за режисьор – Васил Луканов, който по това време е в Плевенския театър, директор става Иван Атанасов. Така се поставя началото на Михайловградският народен театър. Първата пиеса представена от новосъздадения театър е “Всяка есенна вечер” от Иван Пейчев, постановка Васил Луканов, сценография Михаил Михайлов. В постановката участват актьорите Веселин Маринов, Латинка Петрова, Надя Василева, Ана Костова, Павел Илиев/Павел Чешмата/, Бойчо Иванов. Премиерата се състои в началото на месец ноември. През годините в театъра са работили редица знакови имена допринесли за неговото развитие: Иван Атанасов, Радич Радичев, Стефан Гъдуларов, Иван Кондов, Димитър Гочев, Андрей Чапразов, Гриша Островски, Таня Масалитинова, Георги Георгиев-Гец, Елка Михайлова, Димитър Цолов, Йордан Витлямов, Христо Кузмов, Костадин Генчев, Петър Митев, Емил Митрополитски, Георги Стоилов, Пепа Николова, Никола Анастасов, Иван Налбантов, Иванка Братоева, Георги Стойлов, Веселин Маринов, Стефан Антонов, Сава Хашъмов, Петър Гюров, Асен Блатечки, Лиза Шопова, Атанас Атанасов, Владимир Пенев, Иван Петрушинов, Пламен Марков, Георги Попов, Стефан Сърчаджиев, Петър Райжеков, Каваленко Божинов и др. Сред най-значимите заглавия в историята на театъра са: “Когато гръм удари” от П. К. Яворов (1974 и 2001), “Вражалец” от Ст. Л. Костов (1972 и 1994), “Януари” (1983)/реж. Петър Александров/ и “Суматоха” (1996) от Йордан Радичков, "Сън в лятна нощ" от Уилям Шекспир-сезон 1964/1985 с реж. Петър Александров, “Бащата” от Август Стриндберг (1995), “Железният светилник” по Димитър Талев (1971 и 1996), “Снаха” от Георги Караславов (1987), “Иван Шишман” от Камен Зидаров (1980) и много други съвременни и класически заглавия от български и чуждестранни автори. Последователно директори на театъра са били: Иван Атанасов (сезон 1962/63), Радич Радичев (сезон 1963/64), Христо Кузмов – директор-актьор и з.а. Стефан Гъдуларов – гл. художествен ръководител (сезони 1964/65 до 1968/69), Тодор Пройков (сезони 1969/70 до 1976/77), з.а. Аспарух Паунов (сезони 1977/78 до 1989/1990), Момчил Арсов (сезони 1990/91), Любомир Бояджиев (сезони 1991/92 и 1992/93), Сашо Симеонов (сезони 1993/94 до 1997/98), Орлин Дяков (сезони 1998/99 до 1999/2000), Любомир Бояджиев (сезони 2000 до момента).

.

Сцена от пиесата "Всяка есенна вечер"-реж. Васил Луканов, худ. Михайл Михайлов с участието на Веселин Маринов, Ана Костова, Латинка Петрова, Надя Василева, Павел Илиев...-сезон 1962/1963, ноември 1962 година -първа премиера на Михайловградския народен театър.

.

Сцени от пиесата "Юстина" от Хелла Вуолийоки, постановка Светослав Иринков, худ. проф. Георги Каракашев-сезон 1962/1963 година с участието на Ана Костова, Веселин Маринов, Павел Илиев, Иван Вълканов...

.

…През есента на 1969 година заварих една полуразрушена, занемарена читалищна сграда. Със стар киносалон и несъществуваща сцена. От столовете липсваха цели редове, мазилката се сипеше над главите на зрителите. Нямаше никаква техника за осветление и озвучаване. С две думи предстоеше грандиозна работа, но след три месеца Михайловград имаше театрален салон на който можеха да завиждат и столичните театри. Когато театърът отвори врати за първата си премиера всичко създаваше една атмосфера на празничност и вълшебство. В реализацията на този труден проект активно участваха заместник директора Петър Ангелов и целият технически персонал на театъра. Първата постановка в ремонтирания салон на театъра беше пиесата "Блокада" от Камен Зидаров. В периода 1969/1977 година големите български актьори Асен Миланов, Андрей Чапразов, Георги Черкелов, Иван Кондов не само направиха по няколко постановки като гост-режисьори, но и предаваха своя опит, превърнаха сцената на театъра в творческа работилница. През годините за които говоря мечтата ни беше да имаме своя самостоятелна сграда , специално проектирана и построена като театър. С усилията на проектанти, строители и на някои от ръководителите на града се стигна до изграждането на новата модерна театрална сграда и откриването и през 1977 година…

Тодор Пройков, директор на Драматичния театър от 1969 до 1977 година и основател на Куклен театър Монтана.

.

Сцена от пиесата "Кралят се забавлява" от Виктор Юго, реж. Андрей Чапразов, худ. Венера Наследникова-сезон 1970/1971 година, участват Стойко Манов, Стефан Попов, Васил Томов, Снежана Гъркова, Стефан Антонов, Анастасия Пиперкова...

.

Сцена от пиесата “Железният светилник”-/сезон 1970/1971 година/ по романа на Димитър Талев, драматизация з.а. Христо Христов, постановка Любен Карабойков, сценография Любен Йорданов, костюми Веселина Кирчева, музика Иван Маринов с участието на Милка Попантова и Тодор Пройков (Рафе Клинче)

.

Сцена от пиесата “Тартюф”-/сезон 1972/1973 година/ от Ж. Б. Молиер с участието на Тодор Пройков, Стефан Антонов, Боян Гърков, Ана Костова, Анжела Василева, Снежана Гъркова, Евелина Георгиева…

.

"Януари"-сезон 1982/1983

.

Сцени от спектакъла „Януари“от Йордан Радичков “-сезон 1982/1983 - режисьор Петър Aлександров с участието на Георги Стоилов, Петър Митев, Христо Кузмов, Константин Генчев, Димитър Луканов, Любомир Бояджиев, Николай Николов и Теодора Чинова.

.

.

Петър Александров

е роден на 19 юни 1929 година в Харманли. През 1954 година завършва актьорско майсторство при проф. Н. О. Масалитинов във ВИТИЗ, а през 1965-66 специализира режисура в АМУ (Академията за изящни изкуства) Прага и в Санкт Петербург- Русия . Като актьор своя дебют прави в ДТ-Стара Загора през 1954, а като режисьор – в ДТ-Русе през 1970. Работил е в ДТ-Стара Загора, ДКТ-Русе, ДТ-Русе, Централния куклен театър и Софийския окръжен театър. Директор е на ДТ-Габрово. Носител е на национални награди.През сезон 1984/1985 поставя на сцената на театъра в Монтана/тогава Михайловград/ романтичната комедия от Уилям Шекспир „Сън в лятна нощ“. Този блестящ спектакъл е единствения свален от тогавашния Окръжен комитет на БКП от сцена след премиерата му. Умира на 23 ноември 2002 година.

вторник, 23 юли 2013 г.

Автор на фотографията Деян Ангелов

.

Антина Златкова

е родена на през 1990 г. в Монтана. Завършва гимназия с преподаване на чужди езици "Петър Богдан" с немски език. Следва комуникационни науки във Виенския университет и трансдисциплинарни изкуства в Академията по приложни изкуства, Виена. Носител е на една от специалните стипендии за литература на Фондация "Комунитас" през 2008/09 г., както и на голямата награда на Националния конкурс за поезия "Море" през 2009 г. Има публикации в сп."Литерайко", сп."Родна Реч" и онлайн изданието "Public Republic". Автор е на журналистически текстове, арт-инсталации и една поетична книга - "Кораби от хартия" (изд. Знаци, 2010). През 2012 година Антина спечели и наградата за поезия на конкурса "Писане между културите" на издателска къща "Еxil", Виена.

.

Междупръстия

когато лятото защипе

между пръстите ми

сол и цитруси

и косите ми

накацат жиците

и бузите ми

ги опраши захар

простирам миглите си

край морето

по полите ми

разцъфват слънчогледи

и по коленете си

рисувам карти

за пристигащите

корабокрушенци

.

Разлюбит

разопаковам бавно

следобеда когато каза

че оприличаваш хората

на песни

в друг един

че ухая на жасмин и есен

детските ти мечти

да имаш кон и тигър

да си широкоханша чернокожа жена

за да пееш summertime

насред неокосени ниви

как обичаш руските поети

как свириш на китара

циганската песен на висоцки

как имитираш булат окуджава

защото напомня за дядо ти

а после

как стана шумен

рано сутрин

как задави кухнята

с пушено месо и спирт

как кожата ти

се изпръхна в степ

и заснежи косите ми

как избяга за испания

когато кучето умря

и се върна със цветя

удушени в целофан

.

худ. Мими Станева

Ябълки

Влизаш в очите ми

Като червей

Забиваш се чак до ирисите

И цъфтиш там

Ферментираш

Наквасваш миглите ми

Със захар и спирт

Опиваш ме

Чак не усещам

Зъбите ти

Когато се храниш от мен

.

худ. Мими Станева

.

Писмо до майка ми

ще ми липсваш

сутрин

когато

кафето кълби аромати

гълъбите вън

ритат кестени

пекарните продават кифли

с шипково сладко

дъждът мирише

все по-есенно

съседката плете на котката си

вълнено елече

прозорците отлитат със ятата

някъде на юг повлечени

и в така захласнатия град

със захладняващ вятър

няма никой да се чуди

със какво ли съм облечена

четвъртък, 18 юли 2013 г.

Ели Томинска

Родена на 16 март 1952 г. в с. Аспарухово, обл. Монтана. Завършва средно образование в гр. Лом, след това ДБИ - София. Работила е като библиотекар и журналист в Монтана. Пише стихове, разкази и приказки за деца. През 2000 год. книгата „Моята първа азбука”е номинирана за най-добра детска книга на годината. Нейни приказки са излъчвани в предаването "Лека нощ деца" на БНТ. Детските книги на авторката са участвали в международния панаир на книгата във Франкфурт на Майн и в Москва. Автор е на книгите: Хитруша. Стихчета за най-малките. 1997; Мечо Клепоушко, 1998; Истории с опашки. Приказки. 1998; Звезден дъжд вали в съня ми. Стихотворения. 1999; Приключенията на Ани. Приказки. 1999; Гатанки. 2002; Моята първа азбука. Стихове, гатанки, поговорки-2000; Пъстра китка, Детски стихове-2003; Питанки-2010. Носител е на различни литературни награди. Член на съюза на българските писатели.

ВСЕКИ ДЕН СРЕЩАМ ВЯТЪРА

като стар добър приятел -

спомени все ми разказва,

наднича в душата ми той.

Шепне ми нежно и тихо

кога и къде сме били,

как ме е чакал самотен

и сега ще остане тук.

Вятър! Кой ли му вярва?

Духне и бяга нататък.

Гони покоя в душата ми.

А аз го чакам, ли чакам.

.

ДУНАВЕ, МОЙ ДУНАВЕ,

обичам те безкрайно,

с нощите ти бурни

и с тихите вълни.

Вълна вълната гони

и друга я настига

и леко се разбива

в пясъчния бряг.

Дунаве, мой Дунаве,

обичам те завинаги,

с чайките ти бели

във тишината синя.

Понесъл тайните си

бързаш ти надолу -

там вечно те зове

Черното море.

худ. Мими Станева

.

В ПРОХЛАДНАТА ВЕЧЕР

реката точи

своята сребърна нишка.

Притихналият залез -

пламнал облак -

над тъмната вода аленее.

Прозрачна сянка

на самотна чайка

се носи над реката бавно.

Рибарската лодка,

завързана здраво,

край тихия бряг се полюшва.

Всичко

е както преди

-мълчаливо и вечно.

.

НА МАМА

Майка ми живееше на село.

Без асфалт и канализация.

Но тя оправяше всяка сутрин

нашата къща така.

Поръсваше с вода

пръстения под

и премиташе старателно.

Опъваше внимателно белия

чаршаф с дантела на дървеното

легло,дръпваше встрани

искрящите от белота перденца на

прозореца и сядаше до него.

Домът ни грейваше от светлината.

И от нейната усмивка...

Откакто тя си отиде,

домът ни никога вече не стана толкова

светъл…

.

ПРИВЕЧЕР Е

Сенките се удължават.

и като великани

надвисват над реката.

Земното светило

бавно потъва във водата.

Златната пътека

се стопява

и рибите започват

своя вечерен танц.

Старите рибари

уморено хвърлят мрежите.

Слъцето ли искат да уловят?

Глас на гларус

раздира тишината.

Отсрещният бряг притъмнява.

И всичко бързо,

бързо става сиво.

вторник, 9 юли 2013 г.

Камелия Александрова

Завършена гимназия 1973 г. в гр. Монтана. Завършен Полувисш библиотечен институт- София -1975 год. Завършено висше образование- българска филология в Пловдивския университет “Св. Паисий Хилендарски” - 1983 г. - Журналист от 1978 година- нещатен сътрудник на в-к “Септемврийско дело”, “Дело”, в-к “Монт-прес”- Монтана 1978-1994 - Гл. редактор на Радио център “Канал М”- от 1999 г.и понастоящем - Кореспондент на в-к “24 часа”

- Носител на наградата “Робер Шуман” на делегацията на Европейската комисия в България за високи професионални постижения при отразяване проблематиката на Европейския съюз за регионални медии - 2005 год.

Автор е на стихосбирката “Болка” и пиесите “Не плачи…” и “Запалени глухарчета”.

.

ДЕЛФИ

Стигнах до древните гръцки земи

и оракулът ме съзря.

И свещено, митично, без думи

ме ориса с нелека съдба.

Не ритуал,

то е боже знамение,

в клони маслинови,

и души,

камъни, врязани с болка във времето.

Музика,

прикована стихия,

устрем,

просия за човешката страст.

Възнаградените,

те си отиват,

останах до извора аз...

.

СРЕБРОТО ИМА БЛЕДА СВЕТЛИНА

и аз със нея съм дарена -

обикновена, земна жена,

бяла, сломена, съвременна.

Ти, мой живот,

не ме измъчвай дълго,

продай ми тежкия си удар,

сега, когато съм ранена,

когато дълго боледувам

и другите се радват от това.

Обичам слабите, наивните,

че няма в тях ни злост,

ни стръв,

да газят някого безкръвно,

а после да го възкресят.

Пастирите се свършиха,

стадата задружно блеят си, вървят.

Поляните не губят също своята омая,

но ето, господи,

че и дори векът

остана сам, пастир да няма,

да му проправя с пръчка път...

"Извора" в началото на 20 век.

Една легенда за извора под крепостта "Калето"

ХЕРАЛИЯ И АНУМИС

Живяла някога по тези земи в тъмната крепост в регио Монтанензиум прекрасната жрица Хералия. Мечтаела и вярвала в предбрачието си, че ще я споходи щастие неимоверно и че ще стане владетелка на непристъпните стени. Всъщност искала да избяга далеч от тях – да зарее воала си в простора и да потопи нозе в златодайната река Аугуста. Спяла във висините, сънувала мечтите си, но този ден все не идвал. Заплитала в косите си пъстроцветна украса, сини метличини и червени макове, които тутакси падали, късала и от зелените треви наоколо. Скриело ли се слънцето над Калето, в душата й падал мрак. Сърцето й биело едва-едва, а виното от меховете я замайвало. Не помогнали и грижите на военния лекар Аурелио Артемо. Една сутрин с вой на тръба възвестили идването на чужда кохорта и тогава се появил светлоокият избраник. Хералия почувствала знамението още преди да го види, преди да плисне планинска вода на очите си. Боговете й предрекли, че ще го дари с мъжка рожба. Анумис бил снажен и с всеопрощаващи очи. Зърнал я бегло, отдалечил се, след това отново се върнал и попитал за целебния карстов извор. Подала му вода, Хералия усетила, че ръката й трепери. Жрецът положил меки устни над пръстите й. Върнал се след 7 дни и сложил в ръцете й тежка златна огърлица, обеци, а от бяла кърпа блеснала и златна корона. Бащата обаче отронил: - Оценявам вашата щедрост, но такива тежки накити не прилягат на дъщеря ми, че е със слабо сърце. Тогава жрецът хвърлил всичко в нозете й и тръгнал да броди извън крепостта да търси лек. Да потегли на лов след съвет на центурионите и да убие сърна или глиган за него било обичайна победа..., но сега бил изправен пред върховно изпитание. Лутал се в тая пустош покрай камъните, които таят вечността и открил само бодливи цветя. Виолетовите им връхчета светели с необичайна сила на слънцето и той ги събрал в кесията си. Потопил ги в студената вода от Извора и ги занесъл на своята любима. Дал й да пие от отварата, а тя почувствала прилив на сили. Изцелението дошло. Отдъхнали си и двамата на това място, където бисер е природата... Оттогава хроми и незрящи идвали за целебната вода и потапяли цветя в сребърни съдове, отправяли молитва към Фортуна, богинята на съдбата, за здраве и плодородие, и за да пребъде това магическо място.

Това е една легенда разказана от Камена Ангелова Попова дъщеря на кмета на гр. Фердинанд през 1901-1902 Ангел Иванов Въцов на нейната внучка Камелия Александрова.

"Извора" днес.

вторник, 2 юли 2013 г.

Да си спомним за него!

Димитър Илиев

е роден на 11 октомври 1935 година в с. Ружинци, Белоградчишка община, обл. Видин. Завършва гимназия в родното си село, а по- късно кандидатства в Художествената академия, специалност „Живопис”, но преживява ударите на сталинизма. Баща му е николапетковист, който от 1949 г. до 1954 г. е измъчван по арестите и лагерите в Гиген и Белене. Затова и след всички положени изпити, Димитър Илиев не намира името си нито в списъка на приетите, нито на неприетите. След време завършва Софийския институт за учители със специалност „Пеене и музика”. Учителската си професия Димитър Илиев започва, макар и за кратко време в гимназията на град Роман, където преподава физическо възпитание. После учителствува в гимназията на с. Медковец – там заема учителско- диригентското място, а по-късно преподава във Вършец и Оряхово. В Монтана (тогава Михайловград) е от 60-те години на миналия век – учител-диригент и методик- инспектор в новосформирания Окръжен народен съвет. През 1963 година е назначен за учител по музика в Политехническата гимназия. Димитър Илиев се проявява и като композитор. От 1984 до 2003 г. под съпровода на големия оркестър за народна музика при Радио София, в Първо студио на БНР той записва за фонотеката почти всички свои авторски хора и песни в солово изпълнение. Димитър Илиев е носител на златни медали и други отличия от наши и международни конкурси и фестивали, както и на орден „1300 години България”, орден „Кирил и Методий”- II степен, медал за трудово отличие и др. За високи постижения в учебно-преподавателската си дейност е удостоен от Министерство на образованието със званията „Първи клас квалификация” и „Главен учител”. Почива на 7 ноември 2009 г.

Разговор с композитора, диригента и педагог Дико Илиев

"Върви народе възродени", концерт на хор "Монтана"-24 май 2006 година

Духовият оркестър при ПМГ Монтана-1986 година

35 години смесен и народен хор "Монтана" с основателя си Димитър Илиев

Димитър Илиев с проф. Галилей Симеонов