montana

Камелия Александрова

Завършена гимназия 1973 г. в гр. Монтана. Завършен Полувисш библиотечен институт- София -1975 год. Завършено висше образование- българска филология в Пловдивския университет “Св. Паисий Хилендарски” - 1983 г. - Журналист от 1978 година- нещатен сътрудник на в-к “Септемврийско дело”, “Дело”, в-к “Монт-прес”- Монтана 1978-1994 - Гл. редактор на Радио център “Канал М”- от 1999 г.и понастоящем - Кореспондент на в-к “24 часа”

- Носител на наградата “Робер Шуман” на делегацията на Европейската комисия в България за високи професионални постижения при отразяване проблематиката на Европейския съюз за регионални медии - 2005 год.

Автор е на стихосбирката “Болка” и пиесите “Не плачи…” и “Запалени глухарчета”.

.

ДЕЛФИ

Стигнах до древните гръцки земи

и оракулът ме съзря.

И свещено, митично, без думи

ме ориса с нелека съдба.

Не ритуал,

то е боже знамение,

в клони маслинови,

и души,

камъни, врязани с болка във времето.

Музика,

прикована стихия,

устрем,

просия за човешката страст.

Възнаградените,

те си отиват,

останах до извора аз...

.

СРЕБРОТО ИМА БЛЕДА СВЕТЛИНА

и аз със нея съм дарена -

обикновена, земна жена,

бяла, сломена, съвременна.

Ти, мой живот,

не ме измъчвай дълго,

продай ми тежкия си удар,

сега, когато съм ранена,

когато дълго боледувам

и другите се радват от това.

Обичам слабите, наивните,

че няма в тях ни злост,

ни стръв,

да газят някого безкръвно,

а после да го възкресят.

Пастирите се свършиха,

стадата задружно блеят си, вървят.

Поляните не губят също своята омая,

но ето, господи,

че и дори векът

остана сам, пастир да няма,

да му проправя с пръчка път...

"Извора" в началото на 20 век.

Една легенда за извора под крепостта "Калето"

ХЕРАЛИЯ И АНУМИС

Живяла някога по тези земи в тъмната крепост в регио Монтанензиум прекрасната жрица Хералия. Мечтаела и вярвала в предбрачието си, че ще я споходи щастие неимоверно и че ще стане владетелка на непристъпните стени. Всъщност искала да избяга далеч от тях – да зарее воала си в простора и да потопи нозе в златодайната река Аугуста. Спяла във висините, сънувала мечтите си, но този ден все не идвал. Заплитала в косите си пъстроцветна украса, сини метличини и червени макове, които тутакси падали, късала и от зелените треви наоколо. Скриело ли се слънцето над Калето, в душата й падал мрак. Сърцето й биело едва-едва, а виното от меховете я замайвало. Не помогнали и грижите на военния лекар Аурелио Артемо. Една сутрин с вой на тръба възвестили идването на чужда кохорта и тогава се появил светлоокият избраник. Хералия почувствала знамението още преди да го види, преди да плисне планинска вода на очите си. Боговете й предрекли, че ще го дари с мъжка рожба. Анумис бил снажен и с всеопрощаващи очи. Зърнал я бегло, отдалечил се, след това отново се върнал и попитал за целебния карстов извор. Подала му вода, Хералия усетила, че ръката й трепери. Жрецът положил меки устни над пръстите й. Върнал се след 7 дни и сложил в ръцете й тежка златна огърлица, обеци, а от бяла кърпа блеснала и златна корона. Бащата обаче отронил: - Оценявам вашата щедрост, но такива тежки накити не прилягат на дъщеря ми, че е със слабо сърце. Тогава жрецът хвърлил всичко в нозете й и тръгнал да броди извън крепостта да търси лек. Да потегли на лов след съвет на центурионите и да убие сърна или глиган за него било обичайна победа..., но сега бил изправен пред върховно изпитание. Лутал се в тая пустош покрай камъните, които таят вечността и открил само бодливи цветя. Виолетовите им връхчета светели с необичайна сила на слънцето и той ги събрал в кесията си. Потопил ги в студената вода от Извора и ги занесъл на своята любима. Дал й да пие от отварата, а тя почувствала прилив на сили. Изцелението дошло. Отдъхнали си и двамата на това място, където бисер е природата... Оттогава хроми и незрящи идвали за целебната вода и потапяли цветя в сребърни съдове, отправяли молитва към Фортуна, богинята на съдбата, за здраве и плодородие, и за да пребъде това магическо място.

Това е една легенда разказана от Камена Ангелова Попова дъщеря на кмета на гр. Фердинанд през 1901-1902 Ангел Иванов Въцов на нейната внучка Камелия Александрова.

"Извора" днес.