montana

Автор на фотографията Деян Ангелов

.

Антина Златкова

е родена на през 1990 г. в Монтана. Завършва гимназия с преподаване на чужди езици "Петър Богдан" с немски език. Следва комуникационни науки във Виенския университет и трансдисциплинарни изкуства в Академията по приложни изкуства, Виена. Носител е на една от специалните стипендии за литература на Фондация "Комунитас" през 2008/09 г., както и на голямата награда на Националния конкурс за поезия "Море" през 2009 г. Има публикации в сп."Литерайко", сп."Родна Реч" и онлайн изданието "Public Republic". Автор е на журналистически текстове, арт-инсталации и една поетична книга - "Кораби от хартия" (изд. Знаци, 2010). През 2012 година Антина спечели и наградата за поезия на конкурса "Писане между културите" на издателска къща "Еxil", Виена.

.

Междупръстия

когато лятото защипе

между пръстите ми

сол и цитруси

и косите ми

накацат жиците

и бузите ми

ги опраши захар

простирам миглите си

край морето

по полите ми

разцъфват слънчогледи

и по коленете си

рисувам карти

за пристигащите

корабокрушенци

.

Разлюбит

разопаковам бавно

следобеда когато каза

че оприличаваш хората

на песни

в друг един

че ухая на жасмин и есен

детските ти мечти

да имаш кон и тигър

да си широкоханша чернокожа жена

за да пееш summertime

насред неокосени ниви

как обичаш руските поети

как свириш на китара

циганската песен на висоцки

как имитираш булат окуджава

защото напомня за дядо ти

а после

как стана шумен

рано сутрин

как задави кухнята

с пушено месо и спирт

как кожата ти

се изпръхна в степ

и заснежи косите ми

как избяга за испания

когато кучето умря

и се върна със цветя

удушени в целофан

.

худ. Мими Станева

Ябълки

Влизаш в очите ми

Като червей

Забиваш се чак до ирисите

И цъфтиш там

Ферментираш

Наквасваш миглите ми

Със захар и спирт

Опиваш ме

Чак не усещам

Зъбите ти

Когато се храниш от мен

.

худ. Мими Станева

.

Писмо до майка ми

ще ми липсваш

сутрин

когато

кафето кълби аромати

гълъбите вън

ритат кестени

пекарните продават кифли

с шипково сладко

дъждът мирише

все по-есенно

съседката плете на котката си

вълнено елече

прозорците отлитат със ятата

някъде на юг повлечени

и в така захласнатия град

със захладняващ вятър

няма никой да се чуди

със какво ли съм облечена