Social Icons

.

събота, 31 декември 2011 г.

четвъртък, 1 декември 2011 г.

120 години

Преди 120 години на 02.12.1891 година село Кутловица е обявено за град .


вторник, 29 ноември 2011 г.

Изложба

От 21.11.2011 до 27.11.2011 година в с. Меляне, обл. Монтана бе проведен пленер по скулптура и живопис организиран от ателие „Център за изкуство, занаяти и етнография”- с. Меляне, Дружество на художниците „Тенец”- гр. Монтана и Българско дружество за защита на птиците-София. Участници са Александър Пройнов-скулптор, Венелин Захариев-живопис, проф. Галилей Симеонов-графика, Димитър Гоцак-скулптор, Красимир Савов-живопис, Найден Кирилов-скулптор, Петър Мичев/Педро/-живопис, Росен Марковски-живопис и Чавдар Антов-дървопластика. Изложба с творби на участниците в пленера е подредена в ателие „Училището”, с. Меляне, общ. Г. Дамяново, обл. Монтана.


Участниците


Откриването







петък, 11 ноември 2011 г.

1901-1902


Ангел Иванов Въцов /1901-1902/
Роден е през 1851 година в село Белимел, Берковска каза тогава. Според една от версиите за неговия живот на 14 години отива във Видин откъдето по-късно преминава в Румъния и се включва в редовете на българската революционна емиграция. Ангел Иванов взема участие в четата на легендарния войвода Панайот Хитов /в тази чета знаменосец е Васил Левски/и в сръбско-турската война от 1876 година.


29 юни 1898 г., връх Бузлуджа: опълченци, поборници и духовни лица след отслужена панихида по повод 30 години от смъртта на Хаджи Димитър и още 24 четници. В центъра, седнал - Стоян Заимов, над него Христо Македонски и Филип Тотю, Старозагорският митрополит Методий Кусев - инициатор на събитието, до него Панайот Хитов.

През 1877 година постъпва като опълченец в шеста българска дружина, където служи от 09 април 1877 до 17 юли 1878 година. Взема участие в зимното преминаване на Балкана в края на декември 1877 година. След войната е уволнен като доброволец по негова молба. През 1885 година взема участие и в Сръбско-българската война. Между 1887 и 1889 година се преселва от Берковица в Голяма Кутловица. Интересен факт е, че през 1928 година улицата на която живее е именувана „Опълченска” в негова чест, име което носи и до днес.
През 1901 год. Ангел Иванов е избран за кмет на гр. Фердинанд. С първата си заповед от 19 юни с която утвърждава избора на членовете на Фердинандския общински съвет. Избрани са: Цано Игнатов, Ангел Иванов, Иван Гоцов, Първан Димитров, Гераско Конов, Георги Вълков, Атанас Маринов, Георги Грънчаров, Ахмед Бабишев, Георги Тодоров, Коста Табаков и Върбо Якимов.
Ангел Иванов напуска кметската длъжност на 26 септември 1902 година поради провеждането на редовни избори за общински съветници.
През неговия мандат и по негово предложение е направена чешмата на извора под „Баира”. След напускане на кметския пост Ангел Иванов остава общински съветник през следващия мандат.


Чешмата при извора днес.

четвъртък, 10 ноември 2011 г.

Премиера

Драматичен театър Монтана представи на 10 ноември 2011 година спектакъла „Посещение на младо маце” по „Посещение на млада дама” от Зденек Подскалски. Режисьор на спектакъла е Минчо Събев. Музикалното оформление е на Чавдар Селвелиев, а художник е Тодор Деков.
В ролята на мацето се претворява Елен Колева, а в ролята на очакващия посещението Любомир Бояджиев. Това е премиера на първия спектакъл за сезон 2011/2012 година през които честваме 50 години драматичен театър Монтана.


Елен Колева и Любомир Бояджиев в сцени от спектакъла.

понеделник, 17 октомври 2011 г.

ИЗБОРИ 2011

ПРИЯТЕЛИ,
ГРАЖДАНИ НА МОНТАНА
ГЛАСУВАЙТЕ НА 23.10.2011
УБЕДЕТЕ ВАШИ ПРИЯТЕЛИ И ПОЗНАТИ,
ЧЕ Е МНОГО ВАЖНО ВСИЧКИ
ДА ГЛАСУВАМЕ.
СЛЕДВАЙТЕ СЪРЦЕТО СИ!



ПРАВИЛНИЯ НАЧИН

четвъртък, 13 октомври 2011 г.

Изложба

От 10 до 30 октомври 2011 година в галерия „Кутловица”, бул. Трети март 64, гр. Монтана дружество на художниците „Тенец” представя своя Есенен салон. Свои произведения представят художници от дружеството. Откриването на изложбата бе уважено от кандидата за кмет на град Монтана Златко Живков и любители на изобразителното изкуство от града.


"Настроение", худ. Венелин Захариев


"Август", худ. Виктория Михайлова


"Планината", худ. Георги Паунов-Паунец


"Времена", худ.Николай Пенков


"Натюрморт", худ. Теодоси Антонов


"Пластика", худ. Димитър Гоцак


"Есен", худ. Господин Господинов

сряда, 5 октомври 2011 г.

Неизвестни факти

http://sparotok.blog.bg

ЕДНА СМАЙВАЩА КАРТА


От дълго време се удивлявам как неиздържани научни тези могат да бъдат натрапвани дълги години, докато други, предлагащи алтернативна информация, а и различно тълкуване биват осъдени на забвение. Смятам, че читателите трябва да имат достъп до всяка версия на дадена теория. Сравнявайки, всеки може да направи изводите сам за себе си...Използвам случая да ви представя нещо интересно. То е важно за нас, но поне по мои свeдения нито един от нашите траколози и историци не си е направил труда да го популяризира.
През 1981 година излезе една изключително интересна книга – “Auf der Spur der erstenGriechen-Woher kamen die Mykener? Neue archäologische Erkenntnisse über dieHerkunft der Griechen”. Авторите - проф. Ян Бест и Сибила фон Реден представиха своето виждане за възникването на гръцката цивилизация като бяха отделени цели сто и седемдесет страници за ролята траките. Представени бяха нови карти, някои от които доста необичайни и разтърсващи стереотипите. На една от тях се вижда, че през второто хилядолетие преди Христа Епир, Македония, Тесалия, Евбея, Етолия, Аргос, а също големи части от Ахея и Аркадия са принадлежали на траките. Това означава, че през 17-ти век пр. Христа над 80% -90% от територията на Гърция е била населена с хора наричани в Античността траки, а по-късно, в Ранното Средновековие българи.


Към посочените в картата области трябва да се добави и Атика. Както знаем от Страбон, тя е била обитавана от траките - for Attica was once held by theThracians -VII-7 http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Strabo/7G*.html

Павзаний съобщава, че тракийския цар Терей е властвал в Давлида - Here in Daulisthe women are said to have served up to Tereus his own son (Описание на Гърция -X.4.8).http://www.greecetravelblog.com/pausanias-greece/10-phocis.asp?pg=8

Потвърждение за това, че в дълбока древност тракиец е царувал в сърцето на Гърция получаваме и от друг летописец - Tereus lived in Daulis, part of what is now calledPhocis, but which at that time was inhabited by Thracians ( Тукидид-II-29).
http://en.wikisource.org/wiki/History_of_the_Peloponnesian_War/Book_2#2:29

Интересен, а и важен факт е това, че името на полуостров Пелопонес е дадено от тракиеца Пелопс, който идва от Фригия - Pelops brought over peoples fromPhrygia to the Peloponnesus that received its name from him (Стpабон, География, VII-7-1)...Софокъл без заобикалки нарича Пелопс фригиец: | “Не ти ли е известно, че Пелопс, твоят древен дядо е варварин фригиец? “.

Виждаме, че древните исторически извори дават право на Бест и Фон Реден да създадат карта показваща, че в далечното минало, преди идването на данайците от Африка, Гърция е била обитавана предимно от нашите деди траките.

Друго доказателство за правотата на картата са древните топоними и хидроними.Известният изследовател на гръцката култура Джон Чадук признава, че названията на населени места като Атина, Микена, Коринт, Закинт и др. не принадлежат на елините, а на друг народ живял в земите им дълго преди тях (J. Chadwick, Thedeciphеrment of Linear B, 1958, cтp.31)

Нека обърнем повече внимание на Коринт, Закинт, а и на Саминт, Каминт. Те имат същата наставка както тракийския град Перинт и тракийската дума волинт – вол.Според В. Георгиев тракийската наставка инт е идентична на старобългарскатаумалителна наставка енте (намираме я в думи като воленте, осленте, жребенте).
От това става ясно, че древните селища Коринт, Закинт, Саминт, Каминт,Провалинт, Тиринт, Препесинт, Трикоринт, Зеринт и много други са създадени от хора говорещи древен вариант на българския език.

Отново Георгиев отбелязва, че на територията на Гърция има пет хидронима Ахеро(н), чието име се обяснява с думата езеро ( има тракийски град Азера). Със същото обяснение е и топонима Азорос.

Нашия лингвист бе един от първите, които обясниха значението на името на течащата в Тесалия река Пеней с думата пена, пяна, т.е. Пеней означава пенлива река. Трябва да се отбележи, че на територията на Тракия са регистрирани реките Панис, Панисия,а и поток Панак. Вариацията А-Е в Панис, Пеней е древна тракийска диалектна особеност, която същевременно е типична за българския език. Друга важна подробност е това, че Тесалия е дом на предвожданите от Ахил мирмидони. Според Йоан Малала тези хора са предци на българите от негово време (491 – 578г.) -
“И така споменатия Ахил заминал заедно с Атридите, като водил своя собствена войска от три хиляди души, наричани тогава мирмидони, а сега българи. “
http://www.promacedonia.org/gibi/2/gal/2_206.html

Нека продължим с анализа на древните хидроними и топоними от земите на Гърция. Името на Копайското езеро, а също и на девет реки (с име Кафисос) във обитаваната от траките Фокида и две в Атика, В. Георгиев свързва с думата капя.
Цели дванадесет хидронима от територията на нашите южни съседи са свързани с българските думи капя, капка, капене...

Георгиев доказа също, че името на Олимп се тълкува със санкритския глаголлумпати-троша, правя отломки, т.е. Олимп означава място с отломки. Санкскритската дума лумпати отговаря на нашите ломя, лумя (диал.) лупам. За пореден път виждаме, че едни от най-древните топоними от земите на Гърция се обясняват с помощта на български език. Eто, Олимп, чието име повечето хора свързват с гръцката история е всъщност древно българско название на планина, но историята е така жестоко изкривена и изпълнена с лъжи, че волю-неволю хората им вярват.

Не трябва да забравяме това, че освен в Тесалия (дом на мирмидоните –българи), има и друг Олимп наречен Мизийски. За него говорят Херодот (История-1-36, 7-74), а и Д. Хоматиан, който дава едно интересно, а и важно свидетелство:
“Този велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всич¬ки съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия...”
http://www.kroraina.com/knigi/bugarash/ko/kratkozhitie.html


Друго доказателство за тракийското присъствие в Гърция са десетките тракийски имена споменати в Линеар Б документи от второ хилядолетие преди Христа. Някои от тях са Бато, Гета, Арей, Бузо, Марон, Котис, Перкун, Мирул, Рескупорис, Гоаксис, Козар. За техния тракийски произход спор няма, но съществуват и други, които изследователите избягват да споменат. Това са Вокил(о), Крумен(о), Карамесийо,Винайо, Кубирийо, Северийо, Ерма, и Токеу. Поне за мен те са най-древният вариант на старобългарските Вокил, Крум, Кормесий, Винех, Кубер, Севар, Ерми иТокту.

Какво излиза сега, на документи от територията на Гърция, датирани XIV-ти век преди Христа са записани имена на стари български владетели:

1.Крум
2.Кормесий
3.Винех
4.Кубер
5.Севар
6.Токту

В древните документи присътват също две родови имена – Вокил и Ерми. Не е трудно да се досетим защо тези данни не са никак популярни...В случай, че тези сведения бяха представени на широката публика на всеки щеше да му стане ясно, че ние сме потомци на древен, местен народ, а нашественици в нашите земи са гърците. Друго заключение е невъзможно, как иначе да обясним старобългарските имена в документи по на 3450 години?

Тези негръцки имена са добре известни на учените.Сам Джон Чадуик признава, че много от антропонимите в документите с Линеар Б не са елински (J.Chadwick, Thedeciphеrment of Linear B, 1958, стр. 102). Британския учен обаче не уточнява, на кой друг народ принадлежат тези странни имена. Характерът им е толкова ясен, че едва ли може да има спор относно тяхната принадлежност. Мируло, Видако, Тато, Руси, Румано, Дейко, Силано, Камонийо, Делеу, Пирино (плочици 1084, 1280 Е, 1293 Е, 1421 Х, 482 U, 1516 А 301 lxxxvii - по Чадуик) са българските лични имена Бато, Ботьо, Гето, Котьо, Мирул, Видко, Тато, Руси, Румен, Дейко, Силан, Камен, Дельо, Пирин...

Смятам за изключително странно това, че тези важи подробности са пренебрегнати от изследователите на нашата история. Същите тези хора лекомислено определят дедите ни като нашественици на Балканите. Подобна теза е абсурдна понеже е невъзможно през второто хилядолетие преди Христа в Гърция да има топоними обясними на нашия език, а същевременно нашите деди да не са обитавали тези земи. Кой друг да даде названия на населени места, планини, реки и езера... обясними на нашия език! Невъзможно е древни български имена да са документирани още през XV-ти век в земите на Гърция и същевременно предците ни да са нашественици в Тракия по времето на Ранното Средновековие. Около две хиляди години не връзват, а това е огромен период от време. Лъжите, с които ни омаяха станаха възможни само с премълчаване и укриване на важна информация. Щетите нанесени на историята, а и на държавата ни като цяло са огромни.

Заради неиздържаните и неверни теории на учени в миналото, от нас бяха откъснати Беломорска Тракия и Македония. Загубихме не само земи, но и милиони сънародници. Загубихме заслужен престиж, уважение и признателност. Нямаше да се стигне до тук, ако в началото на 20-ти век Европа знаеше, че ние българите сме потомци на траките, хора населявали земи от Карпатите до Пелопонес и от Мала Азия до Адриатическо море. На тези, които неуморно разпространяваха искрата на познанието, на тези, които дадоха способни императори на Рим и станаха ревностни пазители на истинското християнство.

Земите няма да си върнем, но е важно светът да разбере, че дълго време сме били третирани несправедливо, че много неправди са извършени спрямо нас. Европа ни дължи много и ние трябва да си го поискаме. След като няма воля от страна на управляващите, обикновените хора, родолюбците трябва да поемат инициативата.Истината има много гласове, много са и пътищата тя да бъде разпространена. Заслужава си защото макар Европейската Общност да ни е отнела правото за териториални претенции, ние имаме право да бъдем поне морално компенсирани и очистени от калта хвърлена по нас векове наред. Не е малко, нали?

Въпросната статия е от http://sparotok.blog.bg и смятам, че всеки трябва да я прочете и сам да си направи заключения.

На границата на две столетия

На границата на две столетия…1899, 1900, 1901

1899 г.
– депутати в Х ОНС са Спас Иванов и Петко Кочанков от гр. Фердинанд.

1900 г.
– депутати в ХІ ОНС са Спас Иванов и Цоло Мислов от гр. Фердинанд.

1900 г.
-15 септември, – Върховният македоно-одрински комитет разглежда на заседание в София писмо от представител на Македоно-одринското дружество в гр. Фердинанд. За уреждане на дружествените работи комитетът делегира особено лице.
1900 г.
– в малкия околийски център град Фердинанд представители на различните отрасли са: 6 манифактуристи, 12 занаятчии (железар, кожухари, шапкари, медникари, обущари и шивачи) и 11 търговци (на дървен строителен материал, колониални стоки, на сол, жито и на сурови кожи). Освен тях има и 4 хотелджии, 2 адвокати, 5 помощник-адвокати и 1 аптекар.


ПЕТЪР АЛЕКСОВ (1900-1901 г.)

След като през есента на 1900 г./по точно на 6 септември/ Иван Цеков е освободен от длъжността градски общински кмет поради изказване на недоверие от общинския съвет
за кмет е избран общинският съветник Петър Алексов. Утвърден е за кмет с посочения указ № 275 от 22 септември. На 4 октомври той подписва първата си заповед. Липсват общински протоколи с данни за неговото управление. Една от нелеките му задачи по време на краткото му седеммесечно управление, заедно с медицинските власти, е въвеждането на мерки за ограничаване на заболяванията от скарлатина. Последната му заповед е от 30 април 1901 г. С указ № 210 от 20 април е разтурен Фердинандският общински съвет с формулировката “за лошо и немарливо управление общинските работи, чрез което е турил в опасност интересите на общината”. Със същия указ се свикват избирателите на общината да изберат нов общински съвет на 20 май. Назначена е общинска тричленна комисия с председател Гераско Конов и членове бившият кмет Първан Димитров и Иван Гоцов за провеждане на нов избор за общински съвет.

Поради липса на достатъчно данни за личността на кмета Петър Алексов, предполагаме, че това е бил Петър Алексов Попов, роден в близкото село Долна Вереница. Трудността за по-голяма категоричност на това предположение идва от факта, че неговите наследници днес нямат сведения за евентуалната му кметска дейност през периода 1900-1901 г.
Сведенията за живота и дейността на Петър Алексов Попов не са много, макар той да е сред известните жители на гр. Фердинанд. Според общинските документи той е роден на 25 октомври 1868 г. в с. Долна Вереница, а негови родители са Алексо Петров Попов и Лила Иванова. Петър Алексов има завършено трето отделение и още в младежките си години се преселва в гр. Фердинанд, а по занятие е кръчмар. Негова съпруга е Параскева Петрова.
Според едно предание от родното му село, чорбаджията Петър Алексов защитава Долна Вереница при идване на турците от Видин, за да накажат селото. Това предание не е убедително, тъй като при Освобождението той още няма навършени десет години.
В гр. Фердинанд Петър Алексов отваря кръчма – до старото съдилище (при старата поща срещу ГУМ, дн. Областна администрация). Най-ранното сведение за притежаваната от него кръчма е от 1899 г. във връзка с поставяне табели на заведенията. Има къща на ул. “Стефан Караджа” (до старото пазарище – дн. градската градина), част от която отдава под наем на адвокати, прошенописци, ходатаи и др.
След прекратяване на кметската си дейност Петър Алексов е общински съветник през 1904-1905 г. Участва в общинска комисия през 1919 г. за съставяне на правилници за извършваната работа и безопасност на труда от името на търговското съсловие (питиепродавци, манифактуристи и др.), в качеството си на работодател. През 1923 г. е регистрирана фирма на името на Петър Алексов за търговия с обущарски материали. През 1926 г. Петър Алексов е кандидат в изборите за училищни настоятели от Националлибералната партия, но не е избран поради получения малък брой гласове.
Според внучката му Мария Г. Пехливанова, Петър Алексов участва в Балканската война. През 1913 г. – по време на войните предоставя помещения на офицери, квартируващи постоянно в града. Според М. Пехливанова къщата му по онова време е по пътя за гарата.
Има сведения, че през 30-те години Петър Алексов е член на управителния съвет на дружеството на запасните подофицери “Кутловица” в гр. Фердинанд. На 23 март 1923 г в хан “Лехчево”, собственост на Петър Алексов, е проведено годишно събрание на дружеството. Не са известни причините поради които ханът носи наименованието “Лехчево”, възможно е той да е закупен по-късно и наименованието му да е запазено и в бъдеще. Възможно е тези сведения да се отнасят за друго лице в града със същото име – Петър Алексиев, родом от с. Лехчево.
Петър Алексов има три дъщери – Юлита, Антина и Екатерина и син Кирил, който е умрял в ранна възраст от скарлатина. Всичките му деца носят гръцки имена, защото тяхната кръстница е гъркиня. Дъщерите му се омъжват за представители на известни и уважавани фердинандски фамилии.
Юлита е омъжена за търговеца на дървен материал Младен Софиянски. Имат три дъщери – Кета, Мария и Донка и един син – Петър. Син на Донка и правнук на Петър Алексов е проф. Румен Арсов от Университета по архитектура, строителство и геодезия в София. Дъщеря на Кета в миналото е спортна журналистка в Българска телевизия.
Антина става съпруга на адвоката Емануил Яков, имат синове Агнес и Емил. Агнес е цигулар в Софийската филхармония и радио София.
Екатерина е съпруга на известния в миналото околийски агроном Георги Ив. Попов, чийто корен е от балканското село Копиловци. Според автобиографичните бележки на Георги Ив. Попов, след сгодяването му с Екатерина нейният баща – Петър Алексов – помага за издръжката му до завършване на агрономически факултет в Германия през 1923 г. Тяхна дъщеря е Мария Пехливанова.
Петър Алексов умира през 1945 г. на 77 години в гр. Фердинанд


улица "Главна", град Фердинанд в началото на 20 век/на това място днес е сградата на Областния съвет, а поляната отпред е част от Градската градина днес./

……. Из дневника на Младен Синигерски……1900 година …нов век нови надежди…

1900 ГОДИНА
"…През тая година станаха големи народни смущения поради приложението на закона за десятъка. Тогава се зароди т.нар. земеделско движение.
Народнящината, която беше изгубила властта, подклаждаше бунтовете заедно със земеделците. Най-големият бунт бе впрочем в Шабла и Дуранкулак (Балчишка околия). Там населението с оръжие се противопостави за приложението на закона за десятъка. В сраженията между войската и селското население паднаха жертви от едната и другата страна.
По тоя повод и в Шумен стана голям митинг от селяните на Шуменската околия. Митингът мина тихо и мирно. Полицията се държа доста коректно.
През тази година се създаде един доста сериозен конфликт между България и Румъния по повод убийството в Букурещ на шпионина Михайлеску. Очаквахме всички, че този конфликт ще доведе до война двете страни. Това не стана. Благоразумието надви и недоразумението се уреди по мирен начин…"


Ползвана е информация от книгата на Йордан Герасимов "Кметовете на град Монтана" и свободната енциклопедия. Благодаря на Нели Белитова за предоставения ми електронен вариант на дневникa на Младен Синигерски/1867-1956/.

петък, 23 септември 2011 г.

1899-1900



ИВАН ЦЕКОВ-КУЦИЯ (1899-1900 г.)

На границата между ХІХ и ХХ столетие през 1899-1900 г. кмет на град Фердинанд е Иван Цеков Тодоров, известен с прозвището “Куция”. Той е роден на 8 ноември 1868 г. според официалните документи в Кутловица, а според внука му Алекси Иванов – в с. Мала Кутловица. Преди да стане фердинандски кмет, Иван Цеков е чиновник и общински съветник. Според сведения от общинските архивни документи от 1898 г. Иван Цеков е общински касиер и градски комисар.
Иван Цеков е русофил, цанковист, т.е. привърженик на Драган Цанков – водач на Прогресивнолибералната партия.


град Фердинанд в началото на XX век.

Управлението на градската община от Иван Цеков започва на 10 септември 1899 г. – тогава кметът Стефан Николов подава оставка и общинският съвет избира за кмет Иван Цеков, който е на 31 години. Помощник-кмет е Антония Трифонов. Една от най-интересните кметски заповеди, издавани във Фердинандската градска община, е заповедта на Иван Цеков от 1 ноември 1899 г. С нея кметът задължава халваджиите, бозаджиите, симидчиите и други продавачи по улиците на града, които носят разни неща за продаване, да се снабдят с рогови свирки и с тях да обаждат по улиците, а да не викат, както правят дотогава.
По време на управлението на Иван Цеков през февруари 1900 г. правителството на Либералната партия на Васил Радославов, начело с Тодор Иванчов, възстановява десятъка, поради което на редица места в страната избухват селски бунтове. Тогава през април опозицията в града – около стотина души – стамболовисти, народняци и цанковисти, правят опит да организират митинг срещу въведения десятък.
Управлението на кмета Иван Цеков завършва през есента на 1900 г. С указ № 275 от 22 септември той е освободен от длъжността градски общински кмет поради изказване на недоверие от общинския съвет в заседанието му от 6 септември с. г. През мандата на Иван Цеков се прави опит да се регламентира “рекламната” дейност на местните търговци, полагат се усилия за опазване от заграбване на селската мера от частни лица.

сряда, 21 септември 2011 г.

1908

Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението до независимостта на България, държавата е трибутарно княжество/Трибутарното княжество е зависимо княжество, поставено в подчинено положение спрямо друга държава-суверен в международноправен аспект. Подчиненото положение се изразява в задължението за плащане на ежегоден васален данък - трибут./
На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми.
Според тях:
 Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877–1878г.,
 Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България,
 България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.

Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.
България става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд приема титлата цар на България. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония (които и до днес не са освободени).


Манифест към Българския народ
По волята на незабвенния Цар-Освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество Ромънския Крал и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 год., сломи робските вериги що през векове оковаха България, някогаж тъй велика и тъй славна.
От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският народ, непоколебимо верен към памятта на народните дейци за своята свобода и въодушевляван от тяхните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде нея, под Мое ръководство и онова на У Бозе почившия Княз Александър, държава достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, Моят народ днес копнее за своя културен и економически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й. Такова е желанието на народа Ни, такава е неговата воля да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.
Фактически независима, Държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България, свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и оякчят приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свято дело и, за да отговаря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния, ПРОВЪЗГЛАСЯВАМ СЪЕДИНЕНАТА НА 6 СЕПТЕМВРИЙ 1885 ГОДИНА БЪЛГАРИЯ ЗА НЕЗАВИСИМО ЦАРСТВО и заедно с народа Си дълбоко вярваме, че този Ни акт ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският народ!
Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септемврий 1908 г. двадесет и втората годишнина от Нашето царуване.
На първообразния с собствената ръка на Негово Величество подписано:
ФЕРДИНАНД I.

кмет 1897-1899 година

СТЕФАН НИКОЛОВ (1897-1899 г.)


Стефан Николов е известен с прозвището “поборника”. Той е роден на 27 декември 1860 г. в с. Блаца, Македония/днес в границите на Гърция/. По долу ще поместя любопитна информация за това чисто българско село дало много "поборници" за майка България.
Около 12-13 годишен напуска родното си място и заедно с други бежанци се заселва в пределите на отечеството ни. След идването си в България, в гр. Фердинанд, Стефан Николов е слуга в кръчмата на Иван Д. Михайлов, а по-късно се оженва за дъщеря му Деспа Димитрова Михайлов2.
Стефан Николов взема участие като доброволец в Сръбско-българската война от 1885 г., за което получава прозвището “Поборника”.
След 1885 г. Стефан Николов е бакалин и се занимава с търговска дейност. Няколко пъти е избиран за общински съветник.
От лятото на 1897 г., когато Фердинандският общински съвет бламира кметa Генчо Георгиев, започва и кметската дейност на общинския съветник Стефан Николов. Това става непосредствено след голямото наводнение в града. За кмет Стефан Николов е избран на същото заседание на общинския съвет на 17 юни 1897 г., на което е освободен кметът Генчо Георгиев.
По време на първия му кметски мандат (1897-1899 г.) общинското управление се осъществява с участието на помощник-кмета Тодор Иванов и секретаря Тодор Грънчаров, впоследствие дългогодишен кмет на града.
Една от важните стъпки на общинската управа е създаването на пожарната команда, което става след един от поредните пожари в гр. Фердинанд. На 19 юни 1897 г. общинският съвет приема предложението на кмета и взема решение да се направят два колесара с по едно буре от 200 оки и да се приспособят 10 тенекии за гасене на пожари107. За пожарникари са определени тримата нощни пазачи. На следващата година са отпуснати средства за закупуването на два коня за по-бързото и лесно придвижване на пожарната машина и съдовете с водата108. Така се поставя началото на една потребна общинска служба за борба с възникващите пожари.



Тържествено осветяване на черквата “Св. св. Кирил и Методий”

През мандата на Стефан Николов на 14 октомври 1898 г. в деня на християнския празник Петковден черквата “Св. св. Кирил и Методий” е осветена от видинския митрополит Кирил в присъствието на стотици граждани. С нарочна заповед кметът нарежда в същия ден магазините да бъдат затворени до 13 часа след обяд поради църковното тържество.
Майстори в изграждането на черквата са Вельо Симеонов, Трифон Стоянов и Боро Македонски. Така по времето на кмета Стефан Николов християните в града ни се сдобиват с нов православен храм, който съществува и днес.
При управлението на кмета Стефан Николов продължават дейностите по строителство и благоустройство на града.

Прекратяването на кметската дейност на Стефан Николов има и своята кратка предистория. Още на 26 март 1899 г. той подава оставка по “домашни важни причини”, но разглеждането и е отложено от общинските съветници за друго заседание. Следващото заседание на 27 март също е проведено под председателството на кмета Стефан Николов. С указ № 181 от 12 април 1899 г. е разтурен Фердинандският градски общински съвет с формалната мотивировка “за лошо и немарливо управление общинските работи, чрез което е поставил в опасност интересите на общината” и са насрочени избори на 9 май.
Сред трайните и значими дела, които оставя по време на краткото си управление Стефан Николов са: създаването на градската пожарна команда (1897 г.), построяването на днешната черква “Св. св. Кирил и Методий” (1898 г.) и приемането на правилник за дейността на общинския съвет (1899 г.)

През 1899 г. Стефан Николов за кратко време е кмет втори мандат на гр. Фердинанд. В следващите години сведенията за него са оскъдни. От едно сведение през 1900 г. научаваме, че той е собственик на къща, придобита около 1885 г., и на бакалски дюкян. Къщата му заедно с дюкяна са на площада (дн. пл. “Алеко Константинов”) срещу читалището.

Тук живее със съпругата си Деспа и многолюдното им семейство. Имат четири деца – Перса, Илия, Савка, Иван, чиято родословна хроника е също така интересна.
Перса – най-голямата дъщеря, е омъжена за известния фердинандски търговец Юрдан Бояджиев, в чиято къща се помещаваше в миналото Пионерския дом. Синът на Перса и Юрдан – Никола, е осъден на смърт от комунистическия “Народния съд” през 1945 г., другият им син – Ангел, е юрист, а третият – Стефан – зъболекар.
Илия – най-големият син, е адвокат и съдия в Лом, участва във войните 1912-1918 г., като четири години е на фронта. Близък е с Александър Цанков, но не издава смъртни присъди. Изчезва безследно след комунистическия преврат през есента на 1944 г. Според в. “Истина” той е доведен в милицията в гр. Фердинанд няколко дни след 9 септември 1944 г. След няколко удара с желязо по главата е хвърлен в кладенец в покрайнините на града. Накрая върху полумъртвия човек е хвърлен воденичен камък. На 22 януари 1946 г. Ломският областен съд го обявява за безследно изчезнал, с дата на изчезване 15 октомври 1944 г. Син на Илия Стефанов е Емил Стефанов (Видлички) – композитор, автор на оперети, състудент на Александър Райчев.
Савка – втората дъщеря, е омъжена за известния книжар и печатар в града ни – Константин Иванчев. Тяхната дъщеря, Богданка, е омъжена за д-р Борис Цонев от Лом, на чийто син Стефан Цонев дължим настоящите родословни сведения. Синът им Иван К. Иванчев – книжар и чиновник, има двама сина от два брака – единият е в Белоградчик, а другият – в Норвегия.
Иван – вторият син, завършва медицина в Париж и основава акушеро-гинекологичното отделение на Районната болница в Лом през 1945 г.


Това са по-важните и интересни сведения за живота и дейността на фердинандския кмет Стефан Николов и на неговите наследници.
Поборникът Стефан Николов доживява в нашия град до преклонна възраст – 92 години, и умира на 23 септември 1952 г.
След разтурянето на общинския съвет през април 1899 г. е назначена общинска тричленна комисия с председател Коста Табаков и членове Тодор Първанов и Иван М. Коларов за провеждане на избор за нов общински съвет. Не са ни известни резултатите от изборите на 9 май, но след тях и заседанието на общинския съвет на 19 юни 1899 г. кмет отново е Стефан Николов, помощник-кмет е Антония Трифонов и секретар – Атанас Трендафилов. На 10 септември 1899 г. Стефан Николов подава за втори път оставка “по неизбежни домашни причини”, която е приета от общинския съвет и на същото заседание е избран следващият фердинандски кмет.

И информация която може би ще представлява интерес за Вас…
….След Междусъюзническата война чисто българското село Блаца остава в Гърция. През 1927 година селото е прекръстено на Оксия. Между 1914 и 1919 година 35 души от Българско Блаца подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 - 28. Емиграцията между двете световни войни е значително по-голяма от официалните данни. В 1932 година се регистрирани 48 българофонски семейства.
През Втората световна война в Българска Блаца е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и чета на българската паравоенна организация Охрана. В 1945 година в селото има 245 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“.
По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно - 173 души от селото се изселват в съседните страни. След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.

Родени по известни българи в с. Блаца, Македония/днес в Гърция/, родно място на този кмет на град Фердинанд.
 Анастас Манолов (1890 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина.
 Анастас Попманолов (Атанас), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина.
 Атанас Шапарданов (? - 1901), български революционер и просветен деец
 Константин Дамянов (1850 - 1927), български просветен деец
 Коста Василев (1880 - ?), български революционер
 Кузман Анастасов (Атанасов, 1884 - ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Девета велешка дружина, носител на орден „За храброст“.
 Кузман Шапарданов (1849 - 1893), български просветен деец
 Кузо Попдинов (Кузо Блацки) (1875 - 1907), български революционер
 Пантелей Сеферов (1900 - 1977), български художник
 Пантелей Сеферов (Пандо, Панайот, 1893 - ?), македоно-одрински опълченец, студент, Инженерно-техническа част на МОО, Първа рота на Пета одринска дружина.
 архимандрит Павел Симеонов, български духовник
 Сребрен Дамянов Василев (1890 - 1974), македоно-одрински опълченец
 Тома Шапарданов (1885 - ?), български просветен деец
 Христо Наков, български революционер…..

Ползвана е информация от книгата Йордан Герасимов "Кметовете на град Монтана" и свободната енциклопедия.

понеделник, 12 септември 2011 г.

кмет 1894-1895

Първан Димитров/1894-1895/




Няма много запазени сведения за Първан Димитров. Предполага се, че е роден в село Баня/дн. Николово/. Известно е също, че се преселва в Г. Кутловица през 1891 година и закупува къща в съседство с бившия турски конак/на това място днес е сградата на читалище "Разум". Непосредствено след прекратяване на втория кметски мандат на Игнат Попов през 1894 година започва краткото управление на Първан Димитров. При тези избори в новия общински съвет са избрани: Тодор Първанов, Стефан Николов, Първан Димитров, Иван Бодурски, Тодор Иванов, Косто Иванов, Генчо Георгиев, Мехмед Джелилов, Осман Мехмедов, Иван Младенов, Душко Ганчев и Давид Видас. След разпускането на Фердинандския градски общински съвет през 1894 година с княжески указ избирателите са свикани на извънредни избори за избор на общински съвет на 24 юли същата година. За отбелязване е факта, че този избор е втори, тъй като насрочения за 10 юли се проваля поради неявяване на избирателите което се предполага, че е заради несъгласие с предприетите промени в общинските съвети след падането на правителството на Стефан Стамболов. Поради липса на оригинални архивни общински документи не са запазени данни за дейността на Първан Димитров като кмет. Не е известно коя е причината кмета да подаде оставка която е приета на 1 май 1895 година от общинския съвет.

събота, 10 септември 2011 г.

Игнат Попов

Игнат Попов/1890-1893/1904-1908/1926-1929/


Игнат Попов
Избиран е 5/пет/ пъти за кмет. Роден е през 1862 година в село Горна Лука. След Руско-турската война от 1877-1878 година завършва педагогически курс в Ломската гимназия и в следващите години учителствува в Г. Лука и съседните села Митровци и Превала.Около 1886 семейството се премества в с. Г. Кутловица и вероятно тогава започва неговата политическа кариера. През втората половина на 80-те години на 19 век е управлението на Народно либералната партия на Стефан Стамболов.


...Стефан Николов Стамболов е бележит български държавник, революционер, политик,поет и журналист-един от най-видните строители на съвременна България. Той взима активно участие в Старозагорското въстание през 1875 и е първи апостол на Априлското въстание през 1876.
След Освобождението на България е един от активните дейци на Либералната партия. Действията му по време на Съединението и кризата след преврата от 1886 се оказват решаващи за стабилизирането на страната и откъсването ѝ от зависимостта от Русия. Управлението на ръководената от него Народнолиберална партия (1887-1894), макар ѝ критикувано заради преследванията на опозиционни политици, поставя основите на подема на България през следващите две десетилетия...

"Малките свои честолюбия и
разлики на мнения да оставиме
настрана и да пожертваме пред
олтара на Отечеството си!..."
Стефан Стамболов


Игнат Попов като горещ привърженик на Стамболов, а и не само поради това е избран за кмет на Големо-Кутловската селска община в изборите на 6 май 1890 година. Общинския съвет и общинската администрация започват борба за обявяване селото за град. Усилията им се увенчават с успех и по време на втората редовна сесия на VI ОНС на 15 ноември 1891 година Кутловската селска община е преобразувана в градска с името Фердинанд, а селото става град Фердинанд по името на българския княз Фердинанд.


цар Фердинанд Сакскобургготски/1861-1948/
След обявяването за град общинското управление и кмета Игнат Попов започват усилена градоустройствена и строителна дейност. Първия градоустройствен план е изработен през 1892 година от чеха Юлиус Ирасек- градски инженер.


Общинско училище "Св. св. Кирил и Методий"/Първо основно у-ще днес/
Едно от първите начинания е завършване на общинското училище "Св. св. Кирил и Методий" и през учебната 1891-1892 година то вече се намира в нова сграда. Започва застилането на улиците с калдъръм и тогава именно са разрушени кръглите римски кули на античната крепост за което само можем да съжаляваме. През първия мандат на Игнат Попов се изграждат службите на общинското управление, поставя се начало на градоустройствената дейност, общината участва в Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив.
На 5 септември 1893 година са проведени избори за градски общински съвети поради изтичане на мандата им. За членове на Общинския съвет са избрани 12 души: Коста Табаков, Махмуд Мустафов, Стоян Семков, Игнат Попов, Атанас Ганчев, Тодор Първанов, Петко Пенов, Петко Колов и Ахмед Х. Ибрямов.На заседание на 20 октомври общинския съвет избира за кмет Игнат Попов. Неочаквано през 1894 година мандатът на избрания само преди година общински съвет е прекратен с постановление на Ломската окръжна постоянна комисия от 16 юни и княжески указ от 22 юни за "лошо и немарливо управление на общинските работи, чрез които е загубил доверието на избирателите си". Предполага се , че разтурянето на съвета е извършено по политически причини след падането на 18 май на правителството на Стефан Стамболов. Тази практика на политически натиск и уволнения е обичайна за българската действителност в края на 19 век, пък и в по нови времена.
През този мандат на Игнат Попов е поставено началото на болничното лечение в града -открита е Държавна болница, възстановена е дейността на читалището…По време на второто управление на Народно либералната партия на Стамболов1903-1908 година Игнат Попов за трети път става кмет и председател на общинския съвет. С указ N97 от 28 февруари 1904 година за кмет на Фердинандската градска община е утвърден Игнат Попов. С една от първите си заповеди с цел осигуряване на ред и спокойствие на гражданите забранява на каруцари, файтонджии и ездачи да препускат из града.


Държавна околийска болница.
През 1905 година е взето решение за построяване на Държавна околийска болница/днес на това място е магазин "Била"/. На 14 август 1905 са проведени поредните избори за общински съветници, които на свое заседание на 19 септември същата година избират Игнат Попов за четвърти път за кмет на Фердинанд.През този мандат се отделя специално внимание на лошото състояние на улиците в града и на недостига на питейна вода. Започва отчуждаване и прокарване на улици по новия градоустройствен план. Кмета представя доклад пред общинския съвет за цялостно развитие на града, като за осъществяването на тази програма той отправя молба до съветниците да одобрят вземането на кредит за осигуряване на средства за водоснабдяване, пресушаване на блата, за построяване на градска баня и градски дом. С оглед на издигането на града като административен център е направено предложение за установяване на VI-та кавалерийска дивизия за постоянно тук. С падането от власт на Народно либералната партия през януари 1908 година на 13 май е разтурен целия общинския съвет вероятно по политически причини. Според негови съвременници Игнат Попов е обичан и почитан от всички граждани.
След изборите за общински съвети през 1926 година той е предложен и избран отново за кмет на заседание на общинския съвет на 27 март 1926 с протокол N13. През петия му мандат, по точно през 1926 година е открит ежегодния панаир, а през 1928 година е завършена електрификацията на града. Електрическата централа е в мелницата на Никола Сапунджиев която се намира в източна посока под града. През 1928 година общинския съвет взема решение за публичност на своите заседания, а когато се разглеждат важни обществени въпроси заседанията да са открити и да се провеждат в читалищния салон.


Духов оркестър към читалище "Разум"-1928 година.
През 1926 година е извършена първата кинопрожекция в салона на читалище "Разум". По време на своя последен пети мандат Игнат Попов осъществява значителни начинания в обществения и стопански живот на град Фердинанд с които остава в паметта на гражданите.