Social Icons

.

сряда, 21 септември 2011 г.

1908

Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението до независимостта на България, държавата е трибутарно княжество/Трибутарното княжество е зависимо княжество, поставено в подчинено положение спрямо друга държава-суверен в международноправен аспект. Подчиненото положение се изразява в задължението за плащане на ежегоден васален данък - трибут./
На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми.
Според тях:
 Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877–1878г.,
 Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България,
 България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.

Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.
България става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд приема титлата цар на България. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония (които и до днес не са освободени).


Манифест към Българския народ
По волята на незабвенния Цар-Освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество Ромънския Крал и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 год., сломи робските вериги що през векове оковаха България, някогаж тъй велика и тъй славна.
От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският народ, непоколебимо верен към памятта на народните дейци за своята свобода и въодушевляван от тяхните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде нея, под Мое ръководство и онова на У Бозе почившия Княз Александър, държава достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, Моят народ днес копнее за своя културен и економически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й. Такова е желанието на народа Ни, такава е неговата воля да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.
Фактически независима, Държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България, свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и оякчят приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свято дело и, за да отговаря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния, ПРОВЪЗГЛАСЯВАМ СЪЕДИНЕНАТА НА 6 СЕПТЕМВРИЙ 1885 ГОДИНА БЪЛГАРИЯ ЗА НЕЗАВИСИМО ЦАРСТВО и заедно с народа Си дълбоко вярваме, че този Ни акт ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският народ!
Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септемврий 1908 г. двадесет и втората годишнина от Нашето царуване.
На първообразния с собствената ръка на Негово Величество подписано:
ФЕРДИНАНД I.

Няма коментари:

Публикуване на коментар