Social Icons

.

четвъртък, 1 септември 2011 г.

Първия кмет 1878 година

Коно Стоянов/1878-1879 година/
За първия кмет на Кутловица/Монтана/ съществуват много малко сведения. Според събраните такива от наследниците му той е от Кутловица и живее в Бодурската махала и е от рода на Бодурците чийто корен е от село Мала Кутловица. Коно Стоянов е роден според сведенията около 1845 година, т.е. става кмет на 33 години. Предполага се, че след като е първия кмет на Кутловица след Руско турската война от 1877-1878 год., той е назначен и започва кметската си дейност при Временното руско управление на България. През 1878-1879 година Кутловица е във Вълчедръмска околия. Преди Освобождението българското население (50—60) се е черкувало въ съседното село Мала-Кутловица, където е имало черква и три свещеници. За да се поддържа обаче българскиятъ духъ презъ това време, въ Кутловица е имало неколко оброци. След създаване на общинското управление жителите на Кутловица започват изграждането на православна черква в селото на мястото на някогашните гробища /по късно полицейски участък, там където днес е сградата на ОУ на МВР/ която не е завършена.


Според сведения от това време един турчин посъветвал християните да преустроят една от двете турски джамии и за една нощ било съборено минарето и тя е преустроена на черква. През 1879 г. новопостроената черква е осветена от Софийски митрополит Мелетий. Това е и днес единствения православен храм „Св. св. Кирил и Методий” в град Монтана.

"Преди Освобождението Фердинандъ е билъ селище съ разпръсната форма. Главната часть на селото -Турската махала се е намирала въ североизточното подножие на Фердинандския ридъ-около карстовия изворъ. Северно отъ нея, по течението на Изворскага бара е била разположена черкезката махала, а източно отъ нея-Българската.
Тамъ, дето сега е градска га градина се е намирала Циганската махала.
След Освобождението, съ увеличение на населението, градъть се разраства както на северъ, така и на западъ.

Днесъ най-старата часть на града е Турската махала, която е разположена тамъ, където е била и преди Освобождението- въ подножието на Фердинандския ридъ.

Модерната, най-голема часть отъ града, заселена въ първите години следъ Освобождението, е разположена североизточно отъ калето, отъ двете страни на шосето Ломъ -София.
Непосредствено следъ Освобождението се постави начало и на Бодурската махала, съ заселници отъ село Мала-Кутловица. Тя се намира въ горната часть на града отъ двете страни на ул. „Главна". Тъй като преди Освобождението, Фердинандъ е билъ населенъ повече съ турци, българско училище не е имало, ако и въ съседни на Фердинандъ села да сме имали такива. 4 - 5 момчета отъ Фердинандъ съ отивали на училище въ съседното село Мала-Кутловица. Въ това училище съ се учели 10—12 деца. Учитель е билъ Стоянъ Тойката. Както навсекъде въ България, така и тукъ презъ това време съ изучавали наустницата, псалтира и часослова. Непосрeдсвено следъ Освобождението (1879-1880) год. училище се е отворило и въ Фердинандъ. То се е помещавало въ една малка стаичка. Въ него се учели 10 — 32 деца. Учитель е билъ също Стоянъ Тойката."
По това време общинското управление се е помещавало в това училище което се е намирало в черковния двор. Първите църковни настоятели са Душко Ганчев, Кръстъо Петков и Игнат Попов. Първите дарители на земи, икони и църковна утвар за църквата са: Аврамчо Нончев от село до Д-р Йосифово, Бекир Арнаутски, Камен Генов, Христо Минков и др. По това време населението на селото е около 500 човека. През януари 1879 година е открита пощенска станция в Кутловица на пътя София-Лом.

Ползвана е информация от книгата на Стоян Марков "Градъ Фердинандъ"-1944 година и на Йордан Герасимов "Кметовете на град Монтана" и свободната енциклопедия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар