Social Icons

.

Културен туризъм

По поречията на реките Огоста, Цибрица, река Лом има стотици обекти от античността и ранното средновековие с десетки уникални православни храмове и оброчища неизследвани и не посочени в нито един туристически справочник.
Това може би е повод и да се замислим, че може да се развие един нов тип туризъм у нас-туризъм извън зоните с реставрирани, експонирани и социализирани обекти.
Десетки неизвестни извори и чешми закътани в трудно достъпни места, някои обвити в легенди за своите лечебни качества биха дали възможност за подобно на поклонническия туризъм посещение до тези бих ги нарекъл обекти, който да проследява връзката на езическата мистика на античните траки-българи с християнската етика по нашите земи.

Започвам със село Люта/Владимирово/


Църквите в село Люта/Владимирово/,обл. Монтана.
В района около тях има следи от човешко присъствие от 1 век от н.е. до днес. Само до преди сто и петдесет години в района е имало вековна гора, и тя както и стария храм/единствен за около 10 селища през цялото турско робство/ са обвити в легенди. Наблизо е имало голяма каменна чешма с корито, разрушена в началото на 20 век.

Една легенда за произхода на имената на село Люта/Владимирово/ и село Мърчево.
Някъде в средновековието при някои от кръстоносните походи през 13-14 век или при нападенията на турците при нашествието им на Балканите населението на селата в района се събирало на големия християнски празник Великден в черквата "Св. Николай Чудотворец"/наричана Латинската, единствена за района през онези векове/ в село Люта на великденска комка . През онези години цялото население на вече несъществуващото село Голямо Мърчево отивало на празника. В селото оставали само най възрастните и най малките. Селото е нападнато , опожарено и хората отвлечени в плен или избити. Една спасила се баба от височината на брега на река Огоста започнала да вика към празнуващите. ………….Хора, хора люта ви комка само остава откакто ви се село помрачи. От мрачи, помрачи остава името Мрачево, Мръчево, Мърчево. …………..За Люта остава името му заради лютата комка тъй като черквата/манастира/ е в това селище. ………..тази легенда ми я разказа баба Надка Петкова Костадинова/бивша учителка/ от село Мърчево. За произхода на името на село Люта /Владимирово/ има още няколко легенди някои от които ни връщат в античността и ранното средновековие..

История на Видинската епархия
Видинската епархия заема изключително важно географско положение, защото през изминалите 21 столетия на християнската ера са ставали съдбоносни за епархийската църква събития и международни стълкновения. Много пъти административната зависимост на епархията се е сменяла. Тя е минавала не по свся воля тук към диоцеза на Цариградската патриаршия, ту към Търновската, ту към Охридската архиепископия. След падането на Бдинското Българско царство под властта на турците през 1396 год. епархията окончателно минава под властта на Цариградската патриаршия. Така под хомота на двойно робство, епархийската църква била оплячкосана и разнебитена. Може би съвсем умишлено са били унищожени почти всички нейни писмени, архитектурни и друга църковни паметници. Нови по време на тогавашната църковна власт не са се и появили. Петвековното турско политическо и гръцко духовно робство е било една мрачна епоха през която живота на църквата е бил подложен на мъки и страдания. И съвсем естествено е да не се намират лесно точни исторически сведения за тази епоха. Но все пак могат да се изяснят по културни събития и факти историческото минало на епархията. Днешна Видинска епархия е заемала мястото на старата Рациарска епархия от IV-ти в. в крайбрежна Дакия(DACIA RIPENSIS ) Седалище на митрополита е бил град Рациария. Откъм стари известия , се .предполага, че тази епархия е била в цветущо състояние. За съществуването на тази епархия ни говорят и актове от Сердикийския събор( 343 г.)подписани от двама нейни викарийни епископа, АКВИЙСКИЯ Виталис и Кастро-Мартинския Молв. С появата на хунските пълчища през 412 г. в източната империя положението на Рациарската епархия се изменило. От хунското нашествие църковната организация в източния Илирик и Тракия била изцяло разрушена. По този начин Рациарската епархия минала под ведомството на Месемврийския митрополит в Тракия на Черно море. За тази нова църковно-административно наредба се споменава в рескрипта на император Юстинян( 535 г) или в тъй наречената XII-та новела, с което е учредена архиепископия Първа Юстиняна. Това управление продължило до първата половина на VII-то столетие, когато разсърден от папското противодействие на иконоборството император Лъв III Исаврянин през 733-та гoд.отнел от него неточния Илирик и го подчинява на Цариградския Патриарх Анастасий. Но по това време новодошлите аварии и славяни разрушили до основи Първа Юстинияна. Вероятно тогава е била опразнена и Рациарската респективно Аквийската епархия, за да бъде възставовена наново през Х-тото столетие по ново име Бъдинска епархия. При образуване на Българската държава, Прибрежна Дакия и окръга на епархията влизала в пределите на Аварската държава, но при великия.хан Тервел тази територия влиза в пределите на Българската държава. Но едва при Цар Борис( 852 - 885 г.) християнството по тези земи възвръща своите сили. Бъдин все още бил без епископ. Едва при цар Симеон, който издигнал българската архиепископия в Патриаршия и създал църковна наредба по образец на византийската. С тази наредба била открита Бъдинска епархия със седалище на митрополията в гр.Бъдин. Този ранг епархията запазила до Х-тото столетие. По времето на цар Самуил( 978-4014 г) на Бъдинска епархия било дадено трето място подир Скопската и Сердикийската епархия предвид важността на гражданско-административния център,който заемала. Бъдинския митрополит вземал участие в патриаршеския Синод в гр.Преспа. От този период липсват сведения за вътрешното устройства на епархията и за нравствено религиозния живот на паството й. След падането на Бъдин през 1002 г. под Византийска власт Бъдинската епархия била подчинена на Цариградската патриаршия. През 1020 г. Охридския архиепископ Йоан въз основа на хрисовулите на императора Василий от 1018 год. поискал да му бъдат върнати цредбалканските български епархии в т.ч. и Бъдинската. В отговор на това искане императорът издал( 1020 г) грамота. В нея се възстановява независимостта на Охридската архиепископия, в която влизала и Бъдинската епархия. От тази наредба, Бъдинската епархия и гр.Бъдин са претърпели видоизменение в имената си Бъдин във Видин и Бъдинска във Видинска, Освен това по ранг се дало първо място на епархията подир тая на патриарха. За състоянието на епар- хията по отношение вътрешен живот, епархийски църкви няма почти никакви данни, но от преписка на архиепископ Теофилакт( 1090~1118г) с видинските митрополити се знае, че тя била арена на грабежи и опостушения от разни варварски племена. Въпреки тези непоносими бедствия, Видинска епархия преживяла изпитанията и през II-то българско царство. След възстановяването на II-то Българско царство се издигнала Търновската епископия и достигнала до Патриаршия. През 1202 г. видинската епархия се освободила от гръцката зависимост и преминала към диоцеза на Търновската архиепископия. Цар Калоян (1196~1207г) освободил тия области. Търновския архиепископ Василий ръкоположил За митрополит на Видинска епархия някой си Стефан. С този акт се сложил край на двадесетгодишното робуване на гърците. Богослужението се извършвало на български, възстановено било българското училище и нейното старобългарско название Бдинска епархия. През време на цар Константин Тих( 1250-1277г) Бдинската и съставните към нея области били завладени от маджарите. От тези обасти се образувало дестоптство, за управител те поставили Яков Светослав. Маджарите били съюзници на Византия. Не е известно дали новият владетел е подчинил Видинска епархия под ведомството на Цариградската патриаршия. Няма сведения, но се предполага, че Яков Светослав макар и временно е прекъснал отношенията на Бдинския митрополит с Търновския патриарх. Във всеки случай тава не е продължило дълго. Към 1265 г.маджарите развалят отношенията си с Византия. Тогава Светослав подновил връзките на църквата с Търновския патриарх. Положението наново се изменило при Георги Тертер( 1280- 1292г.) държавата отслабва и в Бьлгария нахлуват татари. В Бдинското деспотство заграбил властта някой си Шишман от кумански произход. Пра неговото царуване в Бдин и в Бдинска епархия, както се вижда от издадените каталози на византийските императори от 1282-1341 г. била подчинена основно на Цариградската патриаршия. Предполага се, че и тази зависимост не е траяла дълго. През 1323 год. приемникът на Шишман, Деспот Михаил станал български цар( 1323-1330 г), така че епархията е преминала към диоцеза на Търновската патриаршия .Това положение се утвърдило по-здраво при цар Иван Александър, който управлява Бдинското деспотство в 1331 г. и го присъединява към българското царство. Както се знае цар Иван Александър разделил царството между двамата си сина. По-малкият Иван Шишман направил съуправител и наследник на престола в Търново, а на по-големият Иван Страцимир дал Видинското деспотство с права на"млад цар". При това разделение Видинската епархия останала в диоцеза на Търновската патриаршия. В това време на епархийската катедра бил просветения митрополит Даниил, по чието нареждане било написано така нареченото “тетраевангелие". Бдинското царство бързо започнало да се издига в културно и църковно-просветно отношение. Благодарение на Бдинския цар, който насърчавал и дарявал щедри дарове Бдинскята епархия започнала да се украсява с хубави храмове и манастири. Сложили се здрави основи за духовно и културно развитие. Достатъчно е да се посочи, че свети Теодосий Търновски е получил едно солидно възпитание в манастира св. Никола при с.Акчар (Арчар). В Бдин било открито училище, където получил образование бележития Бдински светец Ромил. През 1381 г. Бдинския цар Иван Срацимир започнал военни действия срещу брат си в Търново цар Иван Шипман. и отнел от владенията му гр.София. Едновременно с това подчинил Бдинската епархия на Цариградския патриарх. Търновския патриарх протестирал пред Цариградския и се обърнал към Иван Срацимир с молба да не нарушава каноните. През 1378 г. Иван Шишман отново си върнал София. Разсърден от това Иван Страцимир, но намерил друго средства да си отмъсти и скъсал отношенията си с Търново. През 1381 г. отстранил тогавашния митрополит и помолил Цариградския патриарх да му ръкоположи негов кандидат йеромонах Касиян. Тази противоцърковна и противонародна постъпка на Иван Срацимир имала съдбоносни последици за църквата и отечеството. Патриарх Евтимий протестирал(1378-1394г). Отношенията на Цариградската и Българската патриаршия се влошили Отношенията между Търново и Бдин били крайно враждебни. Турците се възползвали и завладели София. Църковно-народните устои се разклатили. Не само Бдинското царство, но и цяла България била изправена пред страшна злополука, която скоро дошла. На 17 юли 1393 г. Търновското царство паднало под напора на турците, а през 1396 г. паднало и Бдинското царство под турско иго. С падането на Бдинското царство голямата Бдинска епархия станала доходоносна митрополия на Цариградската патриаршия. Разрухата настъпила в духовния, църковния и в обществения живот на населението. Наименованието на епархията било сменено наново от Бдинска на Видинска. Били назначени гръцки владици, а те от своя страна назначавали гръцки свещеници без да се взема под внимание мнението на епархистите. Дали е имало въз- можност не се знае, но в епархията през XV-XVIII в. не са се строили почти никaкви храмове. Гръцките владици едва.са намерили за уместно да подновят покрива на малката църквица "Св. Панталеймон". Според надписа запазен на вътрешната и стена през 1633 г.порутения и свод бил заменен с нов, а през 1636 г. била презографисана. Но многолюдният град Видин имал нужда от други храмове и защото духовната власт не вземала мерки за удовлетворяване на тия нужди и се предполага, че видинските християни са потърсили помощта на влашкия господар Йоан Матей Басарап( 1634-1654г). Като султански васал той лесно взел разрешение и построил църквата "Св.Преп.Параскева". Събитието е увековечено със славянски надпис над храмовата врата. Към края на XVIII-то столетие в началото на XIX-тото положението в епархията се влoшило. Държавнaтa влaст във заграбена от Осман Пазвантоглу. Неговото владичество било крайно жестоко. За теглото и мъките на духовенството и християните в епрахията през тази епоха ни дават сведения тогавашният епископ Софроний Врачански. Всички градове с ела .църкви и манастири епархия били разграбени, а с църквата и служителите и се отнасяли варварски, та и самия Софроний Врачански потърсил спасение в Крайова. След смъртта на Осман Пазвантоглу през 1807 г. положението се подобрило. На Видинската епархийска катедра се заредили фанатични гръцка митрополити, които вместо да утешават паството засилили фанаротсквя режим върху него. Хората изгубили всякаква надежда за подобрение на живота си и започнали да правят опити за защита и добиване на правдини. Тия опити се изразили във въстания: през 1836 г, в Берковица, 1850 г. във Видинско, Ломско, Белоградчишко, през 1857 г. в Кулска околия. Всичко това било подпомагано от местни духовни лица българя, за това били за кой ли път опустошени Изворския, Раковишкия и Чипровския манастири. Гръцките митроплити били съвършено равнодушни към окаяното положение на духовенството и паствата. Но те са били твърде усърдни В събиране на данъци. Върху нравствено-религиозната просвета на паството не се обръщало внимание, защото и самите митрополити често били хора без просвета. Те ръкополагали неграмотни свещеници, стига да са си плащали ръкоположението. За елинизиране на населението обаче те полагали усилия. Премахнали църковните книги на български и ги заменили с гръцки. Стараели се да открият особено в градовете гръцки училища. В селата от всички тия училища полза нямало, селяните не се подали на гръцката "култура”, здраво пазели народната култура и традиции. Кои са били гръцките митрополити във Видинска епархия не може да се каже с точност, защото от XV-ти - ХVI-ти в. имената просто не се знаят, от XVII ~ XIX в. списъкът не е пълен. Но които и да са били те, те са работили против паството и епархията, лично са се обогатявали и след себе си са оставяли пълна морална и нравствена бездуховност и ограбени хора. Така чак до последния Паисий, който през 1868 г. бил отзован от Цариградската патриаршия, която била в невъзможност да го защитава повече. С това се сложило край на фанариотското духовно иго. Подир заминаването на Паисий видинските граждани решили да не допускат повече гръцки владици в епархията си. Образувала се Българска църковно-училищна община в града, която признала за свое върховно началство временната управа на българската църква в Цариград. Всички богослужебни книги на гръцки били изхвърлени от храмовете и се доставили на славянски. Възстановен бил празникът на българските просветители Св.Св. Кирил и Методий. Гръцкото училище било закрито, а открито българско. Основано било читалище "Цвят",в което започнали да се получават всички вестници, списания и книги на български език. По този начин се сложило началото на църковно-просветното възраждане в епархията. В това време Цариградската патриаршия назначила на Видинската катедра българина митрополит Антим. Но църковно-училищната община не го посрещнала, нито пък го допуснала да отседне в митрополията. Това наложило митрополит Антим да отседне в частна къща. Напразни били усилията му да се настани в митрополията, въпреки че той потърсил подкрепата на градските първенци и на висшите турски съновници. Митрополит Антим не бял приет, защото бил изпратен от Цариградската патриаршия. Цели седем месеца той живял в частна къща и този факт доста го измъчил. Едва когато митрополит Антим отговорил, че се отказва от Цариградската патриаршия и взема страната на народа тогава той бил признат за Видински Митрополит. Това станало на 5. XII.1868 г. На 6.XII той отслужил тържествена литургия без да споменава името на патриарха. След това митрополит Антим бил въведен тържествено във Видинската митрополия като първия български митрополит. След Освобождението на България с приспособеният устав от 1883 г. Видинската епархия имала следното териториално разположение: Град Видин като епархийски център със седалище на архиерея и с архиерейски наместничества в градовете Берковица,Белоградчик, Лом и Кула.

Справочник на църквите и манастирите в област Монтана
СЕЛИЩЕ/КРАТКА ИСТОРИЯ/, ЦЪРКВА/МАНАСТИР/, ГОДИНА НА ПОСТРОЯВАНЕ

с. Аспарухово- Църква “Св. Възнесение” 1932 г.

Аспарухово

/старо име Кърки жаба/-намира се на около 40 км.севрно от Монтана/в община Медковец/ и на около 2 км. от с. Расово. Старото село се е намирало в местността Степанадол. Черквата „Св. Възнесение „ е построена около 1932 година. На около 2 км. югозападно от двете страни на язовира има останки от тракийско селище. В района има изобилие от късна /римска керамика/.Намирани са римски медни и бронзови монети от 2-4 век. На 3 км западно от селото на височината над с. Сталийска махала е местността “Багачина” където е открит изключителен по обхват на време и територия тракийски култов център. На тази тераса е съществувало селище от каменно-медната епоха в продължение на хилядолетие. Има следи и от перода на Римската империя. В посока североизток към с. Расово на около 0.5 км. има следи от селище съществувало през 4 век.

с. Балювица- Църква "Св. Тройца" 1872 г.

с. Безденица- Църква "Св. Параскева" XIX в.



с. Белимел- Църква "Св. Тройца" XVII в.

Притворът е строен през XIX в.

Иконостасът е рисуван от Данаил Щиплията

Има икони от Цаню Захариев - 1824 г. и поп Ганчо - 1816 г.

Край църквата има лапидарии от надгробни камъни.

с. Белотинци- Църква "Св. Никола". 1876 г.

Изписана от зографа Николай Константинов през 1876 г.

гр. Берковица- Църква "Рождество Богородично" XVIII в.

Преизградена през 1835 г. Икностасът е рязан от Стойчо Фандъков от Самоков. Позлатен е през 1843 г. Иконите са рисувани от Димитър Зограф, също от Самоков.

гр. Берковица Църква "Св. Николай Чудотворец" - катедрален храм, построен от майстор Георги Джонгар. Иконостасът е рязан от Димитър Фандъков 1876 г. Иконите са дело на Константин Ангелов и Данаил от гр. Щип.

с. Бели Брод Църква "Св. Богородица" 1897 г.

с. Бистрилица Църква "Св. Георги" 18?? г

строена отново през 1890 г. от майстор Алексо.

с. Бокиловци Църква "Св. ев. Иоан и Лука" 1879 г.
- съградена от майстор Иван Славков.
с. Благово Църква "Св. Тройца" 1895 г.

с. Боровци Църква "Св. Тройца" 1893 г.

с. Брусарци Църква "Св. Параскева" 1917 г.

с. Бързия Църква "Св. Николай Чудотворец" (Латинската църква, вероятно от XVI в.) През 1865 г. наосът е удължен. Стенописите са от 1870 г.

с. Буковец Църква "Св. Никола" 1931 г.



с. Бъзовец Църква ".........." началото на 20 век

Бъзовец
Намира се на около 40 км. североизточно от гр. Монтана в община Вълчедръм. Църквата е строена през 30-те години на 20 век. Югоизточно от селото под стената на язовира има останки от голямо антично селище датирано 1-3 век. Намирани са сребърни и бронзови монети, фибули, пръстени и други артефакти. На изток под стената в дола водещ за с. Хайредин в склона и на билото в продължение на 1 км.има изобилие от строителна и битова керамика и са намирани медни римски монети от 3-4 век. На северизток от язовира ясно личат няколко могилни насипа. В местността Крушите на десния бряг на язовира има следи от битова и строителна керамика.

с. Василовци Църква "Св. Георги" 1842 - 1931 г.

с. Винище Църква "Св. Йоан Кръстител" Иконите са работени през първата половина на XIX в. от Димитър Молеров - Банската школа.

с. Вирове Църква "Св. Архангели" 1930 г.

с. Владимирово Църква "Св. Николай Чудотворец”- /Латинскатa/-преди 17 век, иконите са от втората половина на 18 век- Дебърска школа/

с. Владимирово Църква "Св. Николай Чудотворец”/нова/ 1932 г.



гр. Вълчедръм Църква "Св. Параскева"-стара само развалини 1857 г. Това е останало от този може би прекрасен храм...Разрушен заради новата ???

гр. Вълчедръм Църква "Св. Параскева"-нова 1936 година.

гр. Вършец Църква "Св. Георги" 1906 г.

гр. Вършец,кв. Заножене Църква "Св. Възнесение". ?

с. Гаврил Геново Църква "Св. Георги" 1873 г.
- строена от майстор Алексо.

с. Гаганица Църква "Св. Възнесение" XVII в.

- Част от иконостаса и иконите са от XVIII и XIX в. Друга част са от Данаил Щиплията. Нова църква "Св. Георги" - 1910 г.

с. Главановци Църква "Св. Георги" XIX в.

с. Горна Лука Църква "Св. Възнесение" нач. на XIX в.

Иконите са рисувани от поп Коста през 1851 г., и от Данаил от Щип през 1867 г. с. Горна Вереница Църква "Св. Никола" - с интересна живопис и портрети на ктитори (дарители).

с. Горно Церовене Църква "Св. Възнесение" - с икони от XVIII и началото на XIX в.

с. Горна Ковачица Църква "Вси Светци" 1878 г.

с. Горно Озирово Църква "Успение Богородично" 1884 г.

с. Горни Цибър Църква "Св. Димитър" XIX в.



с. Громшин- Църква "Св. Възнесение" 1927г.

Громшин
Намира се на 30 км. североизточно от Монтана на левия бряг на река Огоста. Църквата „Св. Възнесение” е построена през 1927 година. На височината на десния бряг над реката непостредствено след моста вляво от пътя за село Градешница има следи от антична керамика. Намирани са монети от 3-4 век.На изток от това място има следи от ранно тракийско селище. Предполагам, в близост са се намирали могилните насипи описвани от жители на селото които както на много други места с обработката на земята са заличени. В района на село Громшин е намерена лъка от тракийска гривна с 5 розетки. Това са фибули с характерен лък с петлистни розетки, известни като фибули тип " Букьовци ". Датирането им е към края на на V и началото на IV век пр. Н. е. Фибулите са художествено изработени големи игли а закопчаване на дрехи. Съхраняват се м историческия музей на гр. Монтана. В римски надпис намерен при с. Громшин, Монтана се определя като център с муниципално право, тоест право на град със значителна територия. Най-ранни писмени сведения за селото са дадени в турски данъчни документи, съхранявани в Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“. Турските описвачи през 1479 и 1485 г., описвайки ленните владения в санджака Никопол, дават сведение за селото и принадлежността му към Али, син на Ибрахим. В данъчните дефтери селото е изписано по начин както се произнася и до днес.

с. Долна Бела Речка Църква "Св. Димитър" 1863 г.

с. Долна Вереница Църква "Св. Никола" - национален паметник на културата. В нея има стенописи от XVI, XVII, XVIII и XIX в. и две икони от поп Пунчо - Нови Зограф.

с. Долно Белотинци Църква "Св. безсребърници" - Иконите са от XVIII и XIX в.

с. Дива Слатина Църква "Св. Параскева" 1882г.

с. Долно Церовене Църква "Св. Петка" 1835 г.

с. Долно Линево Църква "Св. Никола" 1900 г.

с. Д-р Йосифово Църква "Св. Димитър" 1908 г.

с. Дълги Дел Църква "Св. Петър и Павел" XIX в.

с. Драганица Църква "Св. Петка" Иконите са правени през 1869 г.

с. Железна Църква "Св. Никола" XVIII в.

- разрушена 1941 г. Новопостроена 1938 г., но не функционира.

с. Замфирово Църква "Св. Възнесение" - строена през 1864 г. от майстор Сандо от Копривщица. Той и баща му са резбовали царските двери и рисували икони. Много от иконите е правил Христо Енчев също от Копривщица.

с. Златия Църква ???? 1900 г.

с. Игнатово Църква "Св. Георги" 1905 г.

с. Каменна Рикса Църква "Успение Богородично" 1858 г.

- изградена от майстор Лило от с. Славине през 1858 г. Иконите са дело на Николай Вальов.

с. Киселево Църква "Св. Неделя" 1928 г.

с. Ковачица Църква "Св. Възнесение" 1939 г.

с. Копиловци Църква "Св. Арх. Михайл" Стенописите са рисувани от Данаил от Щип през 1876 г.

с. Костенци Църква "Св. Троица" 1853 г.

с. Котеновци Църква "Св. Възнес. Христово" 1862 г.

Иконите е рисувал Николай Вальов през 1867 г.

с. Крива Бара Църква "Св. Никола" 1843 г.

Част от иконите са от средата на XIX в., а останалите са рисувани по-късно от Аврам Дичов.

с. Лехчево Църква „Св. Николай Чудотворец” 1907 г.

гр. Лом Църква "Св. Никола Млади" 1905 г.

Много от иконите са зографисани в началото на XIX в. вероятно от тревненски майстори. Тук са пренесени от старата църква "Св. Никола Стари". в църквата "Св. Богородица" - 1876 г.

с. Лесковец Църква "Св. Георги" 1862г.



с. Липен Църква "Св. 40 мъченици" края на 19 век

с. Мездрея Църква "Св. Тройца" 1893 г.

с. Митровци Църква ""Св. Възнесение Христово" 1871 г.

Стенописите са от 1876 г. Иконите са от Петър и Георги Кръстеви и Аврам Дичов.

с. Медковец Църква "Св. Петка" 1866-1868 г.

Дърворезбата е дело на фамилията Филиповци.

кв. Младеново (Лом) Църква "Св. Възнесение" 20 век

с. Мадан Църква "Св. Петър и Павел" XX в.

с. Мартиново Църква "Св. Георги" 1906 г.

гр. Монтана Църква ""Св. Кирил и Методий" 1898 г.

с. Мокреш Църква ""Св. Никола" 1856 г.

Някои икони са зографисани от Гено Филипов - Габровец през 1859 г. Тук е роден около 1746 г. поп Пунчо, съставил в 1796 г. сборник: извадки от Паисиевата история, жития на светци и др, като ги украсява с рисунки и два свои автопортрета.

с. Мърчево Църква "Св. Възнесение" 1903 г.

с. Николово "Св. Петър и Павел" 1822 г.


с. Орсоя Църква "Св. Параскева" 1886 г.

с. Охрид Църква "Св. Димитър" Иконите е рисувал Аврам от Пирот в 1868 г.

с. Песочница Църква "Св. Георги" 1861 г.

с. Превала Църква "Св. Възнесение Христово" 1857 г.

- построена през 1857 г.от майстор Лука Радул. Иконите са от Никола Константинов.

с. Расово Църква "Св. Георги" 1854 г.



с. Септемврийци Църква "Св. Николай Чудотворец" -началото на 19 век


Новата недовършена църква в с. Септемврийци

с. Септемврийци/старо Горна Гнойница/…………………Намира се на около 35 км. от Монтана в община Вълчедръм . Църквата „Св. Николай Чудотворец”е построена в началото на 19 век.През трийсетте години започва строителството на нов храм с внушителни размери. След преврата на 9 септември 1944 година строителството е спряно. На запад на 2 км. от селото в дола вляво от пътя за Вълчедръм има останки от селище от 3-4 век. Намирани са множество медни римски монети. В източната част на самото село в почти всички дворове от двете страни на рекичката има изобилие от битова и строителна керамика. Навсякъде са намирани сребърни, бронзови и медни римски монети от 1-3 век. В посока с. Михайлово от двете страни на язовира на селото и в самата му чаша има следи от тракийско присъствие през 1-4 век датирано по намерените монети и артефакти. На 0.5 км. северно от стената на същия язовир личат няколко могилни насипи. Вдясно на шосето за гр.Вълчедръм на около 0.5км. от селото ясно се виждат насипите на още няколко могили.

с. Спанчевци Църква "Св. Арх. Михаил" XIX в. Сега се изгражда отново.

с. Сталийска Махала Църква "Св. ап. Петър и Павел" 1834 г.

С много стенописи и каменна пластика. Иконите са пренесени в новата църква "Успение Богородично" - 1934 г.

с. Сливата Църква "Св. Тройца" 1939 г.

с. Славотин Църква "Св. Иван Кръстител" 1885 г.

с. Сливовик Църква "Св. Никола" 1881 г.

с. Смоляновци Църква "Св. Параскева" 1836 г.

Строена е върху основите на по-стара църква.

с. Слатина Църква "Св. Георги" началото на XIX в.

с. Стубел Църква "Св. Безсребърници" 1874 г.

с. Станево Църква "Св. Възнесение" края на XVII в.

с. Трайково Църква "Св. Богородица" 1870 г.

с. Челюстница Църква "Св. Петка" 1853 г.

с. Черкаски Църква "Св. Георги" 1871 г.

гр. Чипровци Църква "Св. Възнесение" 1677 г.

Изградена е върху основите на по-стара църква, вероятно от Втората българска държава. Има стенописи от XVII в. Стенописите в наоса са от 1877 г. от Данаил от Щип. Същият е рисувал иконите през 1865 г. Църквата "Св. Никола" не е възстановена след разрушението през Чипровското въстание от 1688 г. Не е възстановен и Гушовският манастир над Чипровци. Експонирани са само част от стените им до 2 м. височина.



с. Черни Връх Църква "Св. Богородица" 1867 г.



с. Якимово/с.Прогорелец/ Църква "Св. Възнесение" 1854 г.



с. Якимово/с.Котеновци/ Църква "Св. Архангел Михаил" 1814 г.



с. Якимово/с.Войници/ Църква "Св. Параскева" 1835 г.



с. Ягодово Църква "Св. Богородица" 1927 г.






















































































































































































































































































Няма коментари:

Публикуване на коментар