Social Icons

.

петък, 29 юли 2011 г.

Античен вал


Тук Ви представяме една уникална Австрийска карта от 1900 година. На нея има обозначени два Антични вала/Аспарухов вал, Шишманов вал днес/ само в нашия регион. Такива с името Аспарухови валове има в централна и източна България ??? Кои ли е строителят им?... Траките...? Българите? Не сме ли един народ???...Изобщо много въпроси.

село Бъзовец

Бъзовец…………………….Намира се на около 40 км. североизточно от гр. Монтана в община Вълчедръм. Църквата Успение Богородично” е строена през 30-те години на 20 век.



 Югоизточно от селото под стената на язовира има останки от голямо антично селище датирано 1-5 век. На изток под стената  в дола водещ за с. Хайредин в склона и на билото в продължение на 1 км. има изобилие от строителна и битова керамика 3-5 век. На северизток  от язовира ясно личат няколко могилни насипа. В местността Крушите на десния бряг на язовира се намират фрагменти от  керамика. През 1861 г. турското правителство започнало да заселва татари във Видинския санджак. Тези преселници били потомци на старите монголски орди, които населявали Крим през XIII век. Заселили ги и в селище между районите на Вълчедръм и Горна Гнойница, в местността Бъзовец. Черкези започнали да населяват земите ни след 1862 г. Черкезите мохамедани били свирепо разбойническо племе. Българите трябвало да им дадат земя, да им построят къщи и обори за добитъка. Татарите и черкезите останали във Видинския санджак до 1878 г. През 1886 г. държавата заселва в местността Бъзовец завърнали се българи от Влашко, избягали там през турско робство.

сряда, 27 юли 2011 г.

село Септемврийци

Септемврийци /старо Горна Гнойница/…Намира се на около 35 км. от Монтана в община Вълчедръм. Преди да се установи на днешното си място е било в местността Селището на 1 км в западна посока.
                                                                                               

Църквата „Св. Николай Чудотворец”е построена през 1843 година. За първи път се споменава в турски документи от 1617 и 1631 година.


През трийсетте години на 20 век започва строителството на нов храм с внушителни 
размери. След преврата на 9 септември 1944 година строителството е спряно.
На запад на 2 км. от селото в дола вляво от пътя за Вълчедръм  има останки от селище от 3-4 век.  В източната част на самото село в почти всички дворове от двете страни на рекичката има изобилие от битова и строителна керамика. Навсякъде са намирани сребърни, бронзови и медни римски монети от 1-5 век. В посока с. Михайлово от двете страни на язовира на селото и в самата му чаша има следи от тракийско присъствие през 1-4 век.  На 0.5 км. северно от стената на същия язовир личат  няколко могилни насипа. Вдясно на шосето за гр.Вълчедръм на около 0.5 км. от селото ясно се виждат насипите на още няколко могили.
Стари фамилии……..Браничовци, Лочовци, Кърньовци, Олованчовци, Бързенци, Сульовци, Гяволците, Тучовци……
Местности...Гяволски лиляк, Дуцова могила, Белина могила, Принковец, Чумака, Кръньовец, Торбин дол.............

Сравнение...


           Входът на градската градина 1948 година...???


                И същото място днес.



вторник, 26 юли 2011 г.

Петелът


               Петелът легенда на Галилей.

Имало е и такова място

Живовци….Вече не съществува………


               Селото през 60-години на 20 век.Изселено е в началото на 70-те години заради строителството на язовир „Огоста".Част от жителите му се заселват в Монтана и образуват така наречения „Живовски квартал”. Северно от селото в местността Жеравица се намират фрагменти от тракийска керамика. Източно от селото е имало тракийско селище което се е намирало на терасата до Латинската чешма/и тя е залята от водите на язовира/. Тук е разкрита една от Римските вили около Монтана. По намерените артефакти и  фрагменти от битова и строителна керамика според историка Георги Александров вилата и селището са съществували от 1 до 5 век. В гробищата на селото са намирани оброчни и надгробни плочи от тракийско и римско време.За първи път се споменава в турските регистри от 1453 година. Записано е и в регистрите от 1607 и 1666 година. Църквата „Св.Възнесение”  е строена през 1858 година. За съжаление вече е почти разрушена.       .                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   


              ...Църквата преди...


             ...Останки от църквата сега 2011 година...
Стари фамилии в селото……Торлаците, Денкинци, Неовци,Стаменовци, Крачуновци……                                                                                                                                                                Местности…….Батеч, Беденьо, Бижолец, Божа бара, Горуня, Жеравица, Коруджадър, Латинската чешма, Обешеник, Расника, Солиманчово, Язовините…….


Кратко за Бойчиновци


 Бойчиновци………………Намира се в полите на  планината Пъстрина и e на около 12 км. североизточно от град Монтана.До началото на 21 век в Бойчиновци няма Православен храм.През 2000 година местен жител дарява парцел на общината с волята там да се вдигне църква.


Първа копка на бъдещия храм.
На Гергьовден - 6 май-същата година мястото е осветено от Видинския митрополит.

                                                                                                                         

Църквата „Свети Вмчк Георги Победоносец” е завършена през 2007 година. Иконостаса е изработен от Чавдар Антов, а иконите са изписани от Стоян Недев.Информация за селото в турските регистри няма. Според местно предание селото е основано от избягали през турско от разселеното село Затворник намирало се в местността Затворнически връх до село Белотинци.                                                              Следи от античността има в местностите Селището и Салаша.  На запад в посока с. Ерден под кариерата са намирани глинени съдове и артефакти от 4-5 век. На 0.5 км. южно  под върха на Пъстрина има останки от тракийски селища и следи от няколко могили. В района са намирани фрагменти от битова и строителна керамика.


Стари фамилии……Моцовци, Мартиновци, Белчовци…

Местности………… Арабска могила,Бабката, Витело, Голема дръмка, Горна зеляница, Горни лъг, Горуньо, Дивата садина, Зеляница, Куманица, Лъго, Млаката, Могилката, Оброко, Под скръчо, Поличката, Прокаро, Пръдището, Салашо, Садиковото, Селището, Скръчо, Среден рът, Чукаро, Язовините и др.
                                                            
                                                                                                                                                                  
                                                                                                                                                                                                                   

понеделник, 25 юли 2011 г.

Паулу Коелю

Издателство Обсидиан ООД
АЛЕФ 
Паулу Коелю, цена 16.00 лв.


Да живееш означава да експериментираш, а не да разсъждаваш върху смисъла на живота. Много ясно е, че не всички хора трябва да прекосят Азия или да извървят Пътя на Сантяго.
Но аз съм се родил, за да бъда на път. Успявам да разговарям с душата си само когато с нея сме в пустинята, по улиците на някой град, в планината, на магистралата.
В тази  изненадващо откровена история Паулу Коелю разказва как една лична криза го кара да предприеме забележително пътуване за духовно обновление. За да си върне вдъхновението, страстта и радостта от живота, той решава да започне всичко отначало и отново да влезе в контакт с хората и света. По време на пътешествието си през Европа, Африка и Азия среща Хилал и осъзнава, че съдбите им са били преплетени в един друг живот, в друго измерение. Заедно с нея той предприема мистично пътуване през времето и пространството, през миналото и настоящето, за да намери себе си.
„Алеф” ни изправя пред собствените ни страхове и грехове, подтиква ни да търсим любовта и прошката и ни вдъхва смелост да поемем неизбежните предизвикателства на живота.
Знам, че съм в хората край мен, както и че те са в мен. Заедно пишем Книгата на живота с нашите срещи, винаги предопределени от съдбата, и с нашите ръце, събрани от вярата, че можем да променим този свят. Всеки допринася с една дума, с едно изречение, с един образ, но накрая всичко добива смисъл – щастието на един се превръща в радост за всички.
В секундата преди смъртта всеки си дава сметка за истинската причина за своето съществуване. И тогава се ражда Адът или Раят.
Адът е да погледнеш назад в тази частица от секундата и да разбереш, че си пропилял възможността да отдадеш почит на чудото на живота. Раят е в този миг да можеш да кажеш: „Допуснах някои грешки, но не бях страхливец. Изживях живота си, правейки каквото трябва.“

Архитектура


           В центъра на град Монтана

Бели брег


 Бели брег………………/Старо село/. Намира се в общ. Бойчиновци на около 15 км. североизточно от  град Монтана в живописната долина на малката рекичка Белибрешка бара. За първи път се споменава в турски документ от 1666 година като   Белибирек. В селото Православен храм няма.                                                                                                                                                                                                   
                                                                                                                                           

              Изглед от това прекрасно но забравено от всички място.


                 Там на това голо било е местността Света Троица.
Около селото има следи от тракийски селища. В местността  Селището на 0.5км. североизточно са намирани медни Римски  и средновековни монети.  В местностите Друмищата и Острич се намират артефакти с  тракийски произход. На североизток на височината надвиснала над река Огоста в местността  Св. Троица има останки от антично селище и Ранно християнски манастир/предполагаме  казвал се „Св. Троица”/.
На срещуположния хълм в посока изток са намирани антични артефакти и фрагменти от тракийска керамика.
 В началото на селото от към новото такова на височината вляво има следи от селище съществувало през 3-5 век.


                  Калетин..


               Калетин. Останки...
На северозапад на 2 км. в посока село Владимирово в местността  Калетин има останки от крепост от 4 век.Южно от нея има голяма група тракийски погребални могили. В южна посока  на 3 км. от двете страни на дола между двете села с името Бели брег има останки от селище предполагаме по фрагментите от керамика че е съществувало през  4-5 век. В горите над селото в посока с. Градешница са намирани монети и артефакти.Стари фамилии….Парчелете, Вътовци, Гетовци, Турлийте, Лещарете, Губерците, Моцовци, Тулежете...По известни местности в землището на селото са……...Бачишка поляна, Белов дол, Билото, Бранището, Брестака, Големата дръмка, Голема локва, Горуня, Грачовец, Греда, Джуглата, Добрушка локва, Длибоки дол,Крайщето, Калетин, Кремениш, Мечица, Острич, Печовец, Разкрайките, Сакол, Сарлъка, Свети дух, Селището, Стральовец, Троешка могила, Тройца, Турски дол, Хумата, Чукара, Яньовец…                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                        
                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                            

събота, 23 юли 2011 г.

Нещо за четене...

изд. Бард, цена 13,99 лв.

ОТ УБЕЖДАВАНЕТО И ПРОМИВАНЕТО НА МОЗЪЦИ ДО САМОПОМОЩТА И ПРАКТИЧЕСКАТА МЕТАФИЗИКА



Да обучим собствения си ум така, както искаме! Кой е вратарят на ума ви? “Новата книга на д-р Елдън Тейлър е задължително четиво! Ако някога сте се питали каква е вашата цел в живота, или сте се чувствали пленници на култура, управлявана от масмедиите, вече разполагате със знанията и средствата да разкъсате оковите на този порочен кръг. Елдън Тейлър задълбочено илюстрира и обяснява как обществените ограничения ни програмират още от раждането ни и методично разкрива психологическите техники, използвани от противници, политици, корпорации и медии, за да ни контролират. След това той предлага стратегии и решения как да освободим ума си от подобни тактики и да се издигнем на ново ниво на съзнание. Докато четете тази книга, ще усетите как проглеждате и наистина ще видите света в напълно нова светлина.”
 „Ежедневно сме изкушавани и програмирани от медиите, рекламите и събитията в света. Наша работа е да се защитим от тези външни влияния. Невероятната книга на Елдън Тейлър ни показва как да постигнем това.”

за Лехчево

Село Лехчево  се намира на левия бряг на река Огоста на около 30 километра от областния град Монтана. За първи път се споменава в  регистрите на Никополския санджак от 1483-1485 година като Лефчева. Православния храм „Св. Никола” е построен през 1900 година.

На 3 км. югоизточно от селото в една природно защитена долина на малката рекичка Рибине,  се намира местността „Цар Костодин”. Тук на височината  Калето са останките от Римска крепост, а около нея се намират фрагменти от тракийска керамика. 
В местността е намерена оброчна плочка посветена на Римския бог на горите Силван.Югозападно от селото в местността Кушан, и на десния бряг на река Огоста в така наречения Айдушки дол съдейки по намерените фрагменти от битова и строителна керамика е имало селища през 2-5 век. Следи от селище съществувало през 2-4 век има непосредствено до селото от двете страни на пътя за град Монтана. На около 4 км. северозападно от селото на десния бряг на рекичката Маданска бара има следи от селище съществувало през 1-3 век. Североизточно  на 3 км. до шосето за Оряхово се намират фрагменти от битова и строителна керамика от 2-4 век.В района на селото личат няколко могилни насипа като Трите туйнишки могили, Дремливата могила и др.
Стари фамилии….Сулевци, Левканци, Пърчовци, Тарамбичевци, Ячковци, Жильовци………
   Местности……….Алибегов връ, Бабката, Берберските столове, Бранището, Връвището, Дъбето, Калугерица, Рибине, Прерова, Горни Пукьовец, Солилките, Умата, Цар Костодин, Шаньева могила……                                                                                                   
                                                                                         


И така може...


                        ?.../почти по Кристо/

петък, 22 юли 2011 г.

Градска градина




Централния парк на град Монтана през 1933 година, там някъде вдясно от беседката днес е хотел "Огоста"


                         Паркът днес.

Нещо и за село Мърчево, обл. Монтана

Мърчево…Намира се на 15 км. североизточно от Монтана на левия бряг на река Огоста от двете страни на Вировска река. Църквата”Св. Възнесение Господне” е изградена през 1934 
година.


В землището на селото има следи от няколко антични селища. Североизточно на 1 км. от днешното село отляво на шосето за с.Владимирово непосредствено до кариерата е Калето. Тук изобилства от фрагменти от керамика /битова и строителна/. Виждат се много камъни от крепостната  стена.  На същото място по късно е съществувал раннохристянски манастир. Намирани са кръстове/енклупиони/с всякакви размери, средновековни пръстени и др. От живелите тук в античността или през средновековието е останала една легенда за произхода на имената на селата Мърчево и Люта/днешното с. Владимирово/.
Една легенда за произхода на имената на село Люта/Владимирово/ и село Мърчево.
Някъде в средновековието при някои от кръстоносните походи през 13-14 век , в по ранни времена или при нападенията на турците при нашествието им на Балканите населението на селата в района се събирало на големия християнски празник Великден  при църквата „Св. Николай Чудотворец” в село Люта, като единствена за региона на Великденска комка. 
На един от тези празници  цялото население на вече несъществуващото село Голямо Мърчево било на празника. В селото останали само най възрастните и най малките. Селото е нападнато, опожарено и хората избити.         
Една спасила се баба от височината на брега над река Огоста започнала да вика към празнуващите.
…….…….Хора, хора люта ви комка само остава откакто ви се село помрачи. От мрачи, помрачи остава името Мрачево, Мръчево, Мърчево.
…………..За Люта остава името му заради лютата комка.
…………..тази легенда ми я разказа баба Надка Петкова Костадинова/бивша учителка/ от село Мърчево.
...В самото село квартала вдясно след  жп. линията  в посока моста е едно от античните селища което изобилства с фрагменти от керамика.  Тук е намерена оброчна плочка на Диана и Актеон./Предадена на музея в Монтана от стария учител Мито Дионисиев откъдето  изчезва/. 


                     Оброчната плочка от село Мърчево
На север от селото в местноста Църцория има следи от тракийско селище съществувало през 1 век.  На северозапад  на 0.5 км. с/у помпената станция на тераса между жп. линията и рекичката са намирани фрагменти от битова и строителна керамика  от 4 век. В същата посока на 2 км.  вдясно на жп. линията в посока с. Габровница има следи от селище от 3-4 век. На височината над помпената станция има следи от ранно тркийско селище и личат могилни насипи.В землището  на селото личат насипите на няколко могили. Вляво на 0.5 км.  преди селото от посока Монтана в местността Радинското  има следи от средновековно селище. В регистрите на Видинския санджак е отбелязано през 1666 година като Мирчева.
Стари родове……………….Доновци,Мишковци, Мечкарите, Кръкижете,Филиповци,Чолаковци, Въловци, Пеновци.
Местности………………..Блатото, Буанска маала, Бреста, Гарван дол, Горна пилишница, Дръмките, Дудовете, Дериите, Калето, Зельище, Коилица, Кръньи връ, Мекишака, Мочура, Могилата, Пладнището, Пръдището, Радинското,Садиняка, Султаница, Тутунярете,Търниците, Църцория, Чукара, Чървеницата.





Утро


           Пожелаваме Ви лек и спорен ден.

четвъртък, 21 юли 2011 г.

Импресия


               Една от емблемите на град Монтана -чешмичката в центъра 

Изложба

Изложба от Международния симпозиум по скулптура и живопис – Монтана 2011  бе открита днес  21 юли в 11,30 ч. в зала “Кутловица”. В експозицията се включени творби на 19 автори от България, Турция, Румъния и Франция. Сред тях са прозведения и на участниците в пилотното издание на арт форума, провело се миналата година. 


В залата на бул. “Трети март” 64 са подредени произведения на известните български автори Георги Чапкънов – Чапа и Петър Мичев – Педро, на преподавателите от от Факултета по изящни изкуства в Анадолския университет – Турция, Вейсел Озел и Камуран Ак,  на Дан Поповичи от Националния институт по изкуствата в Букурещ – Румъния, на Сезара Колезник - възпитаничка на Сорбоната в Париж – Франция.


Г-н Областния управител Ивайло Петров и г-н кмета Златко Живков с част от участниците при откриването на изложбата.
Пленерът се провежда под патронажа на Министъра на културата. 
Той стана възможен благодарение на финансовата подкрепа на Община Монтана и със съдействието на Областна управа-Монтана.


село Мадан, обл. Монтана

Мадан… Намира се на около 25 км. североизточно от гр. Монтана в община Бойчиновци. Църквата”Св. Петър и Павел” е строена  в края  на 19 век.


 В землището на селото има свидетелства за няколко антични селища. В западна посока в началото на селото до моста в местността Тополите има селище за което по намерените  артефакти се смята че е населявано от 1-4 век. На около 0.2 км. в същата посока има следи от средновековно селище.  На запад на около 2 км. в така наречения Валог има следи от тракийско селище съществувало през 1 век от новата ера.     На югоизток над селото се виждат двете  могили Голям и Малък мичол. В източна посока по поречието на Маданска бара под съществуващия язовир има следи от селище от 1-2 век. В някои от дворовете в западния край има следи от антично присъствие.
 В регистрите на Видинския санджак се намира с името Медан от 1576 година.
Стари родове……….Вълчковци, Балюрци, Станкинци.
Местности……….Алското, Андреевите мoгили, Байра, Белите камънье, Връжището, Гладен гред, Глухия път, Дъбето, Карвач, Могилката, Мирчола, Смърдан, Татарски селища, Целеняка, Чукара.

сряда, 20 юли 2011 г.

село Громшин/кратка история/

Громшин……………….Намира се на 30 км. североизточно от Монтана на левия бряг на река Огоста. Църквата „Св. Възнесение” е построена през 1927 година.


 На височината на десния бряг над реката непосредствено след  моста вляво от пътя за село Градешница има следи от антична керамика. На изток от това място има следи от ранно тракийско селище. Предполагам, в близост са се намирали могилните насипи описвани от жители на селото които както на много други места с обработката на земята са заличени. Тук  е намерена мраморна плочка с посвещение на Дионисий и  друга с римски надпис в които  Монтана се определя като център с муниципиално право, тоест право на град със значителна територия. Селото се споменава за първи път в регистрите на Никополския санджак от 15-16 век като Гуромшин.
Стари фамилии…………………Лющарете, Цоловци, Руньовци, Пенковци, Мачъците….
Местности……………….Андзовия връ, Брестака, ,Вадището,Гръстелниците, Календерица, Клобучене, Крънино , Лъгъ, Мирчола, Пръдището, Пукьовец, Рибуне, Селището, Ускето…

Илинден


Българската православна църква почита днес паметта на Свети пророк Илия.
Илия (иврит: אליהו, Елияху) е еврейски пророк от 9 век пр.н.е., живял в Древния Израел.
 За него е писано в Стария завет (Юдейската Библия), 
Новия завет,Талмуда и Корана, също така е герой от фолклора на различни народи,
включително и българския. Почитан е от юдеи, християни, мюсюлмани,
бахаи,свидетели на Йехова, мормони и раелити.
Църковният празник е наречен от народа Илинден.
Свети Илия се тачи от всички християни като най-големия библейски пророк и заедно
с Моисей - като един от двамата най-велики старозаветни мъже.
Наричат го Гръмотвержец,Гръмовник, Гръмоломник, Гръмодел.
Денят на Свети Пророк Илия е сред най-почитаните от българския народ празници

Днес празнуват  Илия, Илиян, Илко и Илияна