Social Icons

.

вторник, 2 юли 2013 г.

Да си спомним за него!

Димитър Илиев

е роден на 11 октомври 1935 година в с. Ружинци, Белоградчишка община, обл. Видин. Завършва гимназия в родното си село, а по- късно кандидатства в Художествената академия, специалност „Живопис”, но преживява ударите на сталинизма. Баща му е николапетковист, който от 1949 г. до 1954 г. е измъчван по арестите и лагерите в Гиген и Белене. Затова и след всички положени изпити, Димитър Илиев не намира името си нито в списъка на приетите, нито на неприетите. След време завършва Софийския институт за учители със специалност „Пеене и музика”. Учителската си професия Димитър Илиев започва, макар и за кратко време в гимназията на град Роман, където преподава физическо възпитание. После учителствува в гимназията на с. Медковец – там заема учителско- диригентското място, а по-късно преподава във Вършец и Оряхово. В Монтана (тогава Михайловград) е от 60-те години на миналия век – учител-диригент и методик- инспектор в новосформирания Окръжен народен съвет. През 1963 година е назначен за учител по музика в Политехническата гимназия. Димитър Илиев се проявява и като композитор. От 1984 до 2003 г. под съпровода на големия оркестър за народна музика при Радио София, в Първо студио на БНР той записва за фонотеката почти всички свои авторски хора и песни в солово изпълнение. Димитър Илиев е носител на златни медали и други отличия от наши и международни конкурси и фестивали, както и на орден „1300 години България”, орден „Кирил и Методий”- II степен, медал за трудово отличие и др. За високи постижения в учебно-преподавателската си дейност е удостоен от Министерство на образованието със званията „Първи клас квалификация” и „Главен учител”. Почива на 7 ноември 2009 г.

Разговор с композитора, диригента и педагог Дико Илиев

"Върви народе възродени", концерт на хор "Монтана"-24 май 2006 година

Духовият оркестър при ПМГ Монтана-1986 година

35 години смесен и народен хор "Монтана" с основателя си Димитър Илиев

Димитър Илиев с проф. Галилей Симеонов

1 коментар:

  1. Поклон, Господине! Липсвате ни ужасно на фона на цялата човешка злоба, бездушие и посредственост, които ни заобикалят....

    ОтговорИзтриване