Social Icons

.

четвъртък, 18 юли 2013 г.

Ели Томинска

Родена на 16 март 1952 г. в с. Аспарухово, обл. Монтана. Завършва средно образование в гр. Лом, след това ДБИ - София. Работила е като библиотекар и журналист в Монтана. Пише стихове, разкази и приказки за деца. През 2000 год. книгата „Моята първа азбука”е номинирана за най-добра детска книга на годината. Нейни приказки са излъчвани в предаването "Лека нощ деца" на БНТ. Детските книги на авторката са участвали в международния панаир на книгата във Франкфурт на Майн и в Москва. Автор е на книгите: Хитруша. Стихчета за най-малките. 1997; Мечо Клепоушко, 1998; Истории с опашки. Приказки. 1998; Звезден дъжд вали в съня ми. Стихотворения. 1999; Приключенията на Ани. Приказки. 1999; Гатанки. 2002; Моята първа азбука. Стихове, гатанки, поговорки-2000; Пъстра китка, Детски стихове-2003; Питанки-2010. Носител е на различни литературни награди. Член на съюза на българските писатели.

ВСЕКИ ДЕН СРЕЩАМ ВЯТЪРА

като стар добър приятел -

спомени все ми разказва,

наднича в душата ми той.

Шепне ми нежно и тихо

кога и къде сме били,

как ме е чакал самотен

и сега ще остане тук.

Вятър! Кой ли му вярва?

Духне и бяга нататък.

Гони покоя в душата ми.

А аз го чакам, ли чакам.

.

ДУНАВЕ, МОЙ ДУНАВЕ,

обичам те безкрайно,

с нощите ти бурни

и с тихите вълни.

Вълна вълната гони

и друга я настига

и леко се разбива

в пясъчния бряг.

Дунаве, мой Дунаве,

обичам те завинаги,

с чайките ти бели

във тишината синя.

Понесъл тайните си

бързаш ти надолу -

там вечно те зове

Черното море.

худ. Мими Станева

.

В ПРОХЛАДНАТА ВЕЧЕР

реката точи

своята сребърна нишка.

Притихналият залез -

пламнал облак -

над тъмната вода аленее.

Прозрачна сянка

на самотна чайка

се носи над реката бавно.

Рибарската лодка,

завързана здраво,

край тихия бряг се полюшва.

Всичко

е както преди

-мълчаливо и вечно.

.

НА МАМА

Майка ми живееше на село.

Без асфалт и канализация.

Но тя оправяше всяка сутрин

нашата къща така.

Поръсваше с вода

пръстения под

и премиташе старателно.

Опъваше внимателно белия

чаршаф с дантела на дървеното

легло,дръпваше встрани

искрящите от белота перденца на

прозореца и сядаше до него.

Домът ни грейваше от светлината.

И от нейната усмивка...

Откакто тя си отиде,

домът ни никога вече не стана толкова

светъл…

.

ПРИВЕЧЕР Е

Сенките се удължават.

и като великани

надвисват над реката.

Земното светило

бавно потъва във водата.

Златната пътека

се стопява

и рибите започват

своя вечерен танц.

Старите рибари

уморено хвърлят мрежите.

Слъцето ли искат да уловят?

Глас на гларус

раздира тишината.

Отсрещният бряг притъмнява.

И всичко бързо,

бързо става сиво.

Няма коментари:

Публикуване на коментар