Social Icons

.

петък, 23 септември 2011 г.

1899-1900



ИВАН ЦЕКОВ-КУЦИЯ (1899-1900 г.)

На границата между ХІХ и ХХ столетие през 1899-1900 г. кмет на град Фердинанд е Иван Цеков Тодоров, известен с прозвището “Куция”. Той е роден на 8 ноември 1868 г. според официалните документи в Кутловица, а според внука му Алекси Иванов – в с. Мала Кутловица. Преди да стане фердинандски кмет, Иван Цеков е чиновник и общински съветник. Според сведения от общинските архивни документи от 1898 г. Иван Цеков е общински касиер и градски комисар.
Иван Цеков е русофил, цанковист, т.е. привърженик на Драган Цанков – водач на Прогресивнолибералната партия.


град Фердинанд в началото на XX век.

Управлението на градската община от Иван Цеков започва на 10 септември 1899 г. – тогава кметът Стефан Николов подава оставка и общинският съвет избира за кмет Иван Цеков, който е на 31 години. Помощник-кмет е Антония Трифонов. Една от най-интересните кметски заповеди, издавани във Фердинандската градска община, е заповедта на Иван Цеков от 1 ноември 1899 г. С нея кметът задължава халваджиите, бозаджиите, симидчиите и други продавачи по улиците на града, които носят разни неща за продаване, да се снабдят с рогови свирки и с тях да обаждат по улиците, а да не викат, както правят дотогава.
По време на управлението на Иван Цеков през февруари 1900 г. правителството на Либералната партия на Васил Радославов, начело с Тодор Иванчов, възстановява десятъка, поради което на редица места в страната избухват селски бунтове. Тогава през април опозицията в града – около стотина души – стамболовисти, народняци и цанковисти, правят опит да организират митинг срещу въведения десятък.
Управлението на кмета Иван Цеков завършва през есента на 1900 г. С указ № 275 от 22 септември той е освободен от длъжността градски общински кмет поради изказване на недоверие от общинския съвет в заседанието му от 6 септември с. г. През мандата на Иван Цеков се прави опит да се регламентира “рекламната” дейност на местните търговци, полагат се усилия за опазване от заграбване на селската мера от частни лица.

сряда, 21 септември 2011 г.

1908

Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението до независимостта на България, държавата е трибутарно княжество/Трибутарното княжество е зависимо княжество, поставено в подчинено положение спрямо друга държава-суверен в международноправен аспект. Подчиненото положение се изразява в задължението за плащане на ежегоден васален данък - трибут./
На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.
С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми.
Според тях:
 Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877–1878г.,
 Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България,
 България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.

Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.
България става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд приема титлата цар на България. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония (които и до днес не са освободени).


Манифест към Българския народ
По волята на незабвенния Цар-Освободител, великият братски руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданиците на Негово Величество Ромънския Крал и от юначните българи, на 19 февруарий 1878 год., сломи робските вериги що през векове оковаха България, някогаж тъй велика и тъй славна.
От тогава и до днес, цели тридесет години, Българският народ, непоколебимо верен към памятта на народните дейци за своята свобода и въодушевляван от тяхните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде нея, под Мое ръководство и онова на У Бозе почившия Княз Александър, държава достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи.
Винаги миролюбив, Моят народ днес копнее за своя културен и економически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й. Такова е желанието на народа Ни, такава е неговата воля да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.
Фактически независима, Държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция.
Аз и народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция; тя и България, свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и оякчят приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие.
Въодушевен от това свято дело и, за да отговаря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния, ПРОВЪЗГЛАСЯВАМ СЪЕДИНЕНАТА НА 6 СЕПТЕМВРИЙ 1885 ГОДИНА БЪЛГАРИЯ ЗА НЕЗАВИСИМО ЦАРСТВО и заедно с народа Си дълбоко вярваме, че този Ни акт ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският народ!
Издаден в древната столица Велико Търново на 22 септемврий 1908 г. двадесет и втората годишнина от Нашето царуване.
На първообразния с собствената ръка на Негово Величество подписано:
ФЕРДИНАНД I.

кмет 1897-1899 година

СТЕФАН НИКОЛОВ (1897-1899 г.)


Стефан Николов е известен с прозвището “поборника”. Той е роден на 27 декември 1860 г. в с. Блаца, Македония/днес в границите на Гърция/. По долу ще поместя любопитна информация за това чисто българско село дало много "поборници" за майка България.
Около 12-13 годишен напуска родното си място и заедно с други бежанци се заселва в пределите на отечеството ни. След идването си в България, в гр. Фердинанд, Стефан Николов е слуга в кръчмата на Иван Д. Михайлов, а по-късно се оженва за дъщеря му Деспа Димитрова Михайлов2.
Стефан Николов взема участие като доброволец в Сръбско-българската война от 1885 г., за което получава прозвището “Поборника”.
След 1885 г. Стефан Николов е бакалин и се занимава с търговска дейност. Няколко пъти е избиран за общински съветник.
От лятото на 1897 г., когато Фердинандският общински съвет бламира кметa Генчо Георгиев, започва и кметската дейност на общинския съветник Стефан Николов. Това става непосредствено след голямото наводнение в града. За кмет Стефан Николов е избран на същото заседание на общинския съвет на 17 юни 1897 г., на което е освободен кметът Генчо Георгиев.
По време на първия му кметски мандат (1897-1899 г.) общинското управление се осъществява с участието на помощник-кмета Тодор Иванов и секретаря Тодор Грънчаров, впоследствие дългогодишен кмет на града.
Една от важните стъпки на общинската управа е създаването на пожарната команда, което става след един от поредните пожари в гр. Фердинанд. На 19 юни 1897 г. общинският съвет приема предложението на кмета и взема решение да се направят два колесара с по едно буре от 200 оки и да се приспособят 10 тенекии за гасене на пожари107. За пожарникари са определени тримата нощни пазачи. На следващата година са отпуснати средства за закупуването на два коня за по-бързото и лесно придвижване на пожарната машина и съдовете с водата108. Така се поставя началото на една потребна общинска служба за борба с възникващите пожари.



Тържествено осветяване на черквата “Св. св. Кирил и Методий”

През мандата на Стефан Николов на 14 октомври 1898 г. в деня на християнския празник Петковден черквата “Св. св. Кирил и Методий” е осветена от видинския митрополит Кирил в присъствието на стотици граждани. С нарочна заповед кметът нарежда в същия ден магазините да бъдат затворени до 13 часа след обяд поради църковното тържество.
Майстори в изграждането на черквата са Вельо Симеонов, Трифон Стоянов и Боро Македонски. Така по времето на кмета Стефан Николов християните в града ни се сдобиват с нов православен храм, който съществува и днес.
При управлението на кмета Стефан Николов продължават дейностите по строителство и благоустройство на града.

Прекратяването на кметската дейност на Стефан Николов има и своята кратка предистория. Още на 26 март 1899 г. той подава оставка по “домашни важни причини”, но разглеждането и е отложено от общинските съветници за друго заседание. Следващото заседание на 27 март също е проведено под председателството на кмета Стефан Николов. С указ № 181 от 12 април 1899 г. е разтурен Фердинандският градски общински съвет с формалната мотивировка “за лошо и немарливо управление общинските работи, чрез което е поставил в опасност интересите на общината” и са насрочени избори на 9 май.
Сред трайните и значими дела, които оставя по време на краткото си управление Стефан Николов са: създаването на градската пожарна команда (1897 г.), построяването на днешната черква “Св. св. Кирил и Методий” (1898 г.) и приемането на правилник за дейността на общинския съвет (1899 г.)

През 1899 г. Стефан Николов за кратко време е кмет втори мандат на гр. Фердинанд. В следващите години сведенията за него са оскъдни. От едно сведение през 1900 г. научаваме, че той е собственик на къща, придобита около 1885 г., и на бакалски дюкян. Къщата му заедно с дюкяна са на площада (дн. пл. “Алеко Константинов”) срещу читалището.

Тук живее със съпругата си Деспа и многолюдното им семейство. Имат четири деца – Перса, Илия, Савка, Иван, чиято родословна хроника е също така интересна.
Перса – най-голямата дъщеря, е омъжена за известния фердинандски търговец Юрдан Бояджиев, в чиято къща се помещаваше в миналото Пионерския дом. Синът на Перса и Юрдан – Никола, е осъден на смърт от комунистическия “Народния съд” през 1945 г., другият им син – Ангел, е юрист, а третият – Стефан – зъболекар.
Илия – най-големият син, е адвокат и съдия в Лом, участва във войните 1912-1918 г., като четири години е на фронта. Близък е с Александър Цанков, но не издава смъртни присъди. Изчезва безследно след комунистическия преврат през есента на 1944 г. Според в. “Истина” той е доведен в милицията в гр. Фердинанд няколко дни след 9 септември 1944 г. След няколко удара с желязо по главата е хвърлен в кладенец в покрайнините на града. Накрая върху полумъртвия човек е хвърлен воденичен камък. На 22 януари 1946 г. Ломският областен съд го обявява за безследно изчезнал, с дата на изчезване 15 октомври 1944 г. Син на Илия Стефанов е Емил Стефанов (Видлички) – композитор, автор на оперети, състудент на Александър Райчев.
Савка – втората дъщеря, е омъжена за известния книжар и печатар в града ни – Константин Иванчев. Тяхната дъщеря, Богданка, е омъжена за д-р Борис Цонев от Лом, на чийто син Стефан Цонев дължим настоящите родословни сведения. Синът им Иван К. Иванчев – книжар и чиновник, има двама сина от два брака – единият е в Белоградчик, а другият – в Норвегия.
Иван – вторият син, завършва медицина в Париж и основава акушеро-гинекологичното отделение на Районната болница в Лом през 1945 г.


Това са по-важните и интересни сведения за живота и дейността на фердинандския кмет Стефан Николов и на неговите наследници.
Поборникът Стефан Николов доживява в нашия град до преклонна възраст – 92 години, и умира на 23 септември 1952 г.
След разтурянето на общинския съвет през април 1899 г. е назначена общинска тричленна комисия с председател Коста Табаков и членове Тодор Първанов и Иван М. Коларов за провеждане на избор за нов общински съвет. Не са ни известни резултатите от изборите на 9 май, но след тях и заседанието на общинския съвет на 19 юни 1899 г. кмет отново е Стефан Николов, помощник-кмет е Антония Трифонов и секретар – Атанас Трендафилов. На 10 септември 1899 г. Стефан Николов подава за втори път оставка “по неизбежни домашни причини”, която е приета от общинския съвет и на същото заседание е избран следващият фердинандски кмет.

И информация която може би ще представлява интерес за Вас…
….След Междусъюзническата война чисто българското село Блаца остава в Гърция. През 1927 година селото е прекръстено на Оксия. Между 1914 и 1919 година 35 души от Българско Блаца подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 - 28. Емиграцията между двете световни войни е значително по-голяма от официалните данни. В 1932 година се регистрирани 48 българофонски семейства.
През Втората световна война в Българска Блаца е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, както и чета на българската паравоенна организация Охрана. В 1945 година в селото има 245 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“.
По време на Гръцката гражданска война селото пострадва силно - 173 души от селото се изселват в съседните страни. След войната започва масова емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада.

Родени по известни българи в с. Блаца, Македония/днес в Гърция/, родно място на този кмет на град Фердинанд.
 Анастас Манолов (1890 - ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина.
 Анастас Попманолов (Атанас), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина.
 Атанас Шапарданов (? - 1901), български революционер и просветен деец
 Константин Дамянов (1850 - 1927), български просветен деец
 Коста Василев (1880 - ?), български революционер
 Кузман Анастасов (Атанасов, 1884 - ?), македоно-одрински опълченец, Втора рота на Девета велешка дружина, носител на орден „За храброст“.
 Кузман Шапарданов (1849 - 1893), български просветен деец
 Кузо Попдинов (Кузо Блацки) (1875 - 1907), български революционер
 Пантелей Сеферов (1900 - 1977), български художник
 Пантелей Сеферов (Пандо, Панайот, 1893 - ?), македоно-одрински опълченец, студент, Инженерно-техническа част на МОО, Първа рота на Пета одринска дружина.
 архимандрит Павел Симеонов, български духовник
 Сребрен Дамянов Василев (1890 - 1974), македоно-одрински опълченец
 Тома Шапарданов (1885 - ?), български просветен деец
 Христо Наков, български революционер…..

Ползвана е информация от книгата Йордан Герасимов "Кметовете на град Монтана" и свободната енциклопедия.

понеделник, 12 септември 2011 г.

кмет 1894-1895

Първан Димитров/1894-1895/




Няма много запазени сведения за Първан Димитров. Предполага се, че е роден в село Баня/дн. Николово/. Известно е също, че се преселва в Г. Кутловица през 1891 година и закупува къща в съседство с бившия турски конак/на това място днес е сградата на читалище "Разум". Непосредствено след прекратяване на втория кметски мандат на Игнат Попов през 1894 година започва краткото управление на Първан Димитров. При тези избори в новия общински съвет са избрани: Тодор Първанов, Стефан Николов, Първан Димитров, Иван Бодурски, Тодор Иванов, Косто Иванов, Генчо Георгиев, Мехмед Джелилов, Осман Мехмедов, Иван Младенов, Душко Ганчев и Давид Видас. След разпускането на Фердинандския градски общински съвет през 1894 година с княжески указ избирателите са свикани на извънредни избори за избор на общински съвет на 24 юли същата година. За отбелязване е факта, че този избор е втори, тъй като насрочения за 10 юли се проваля поради неявяване на избирателите което се предполага, че е заради несъгласие с предприетите промени в общинските съвети след падането на правителството на Стефан Стамболов. Поради липса на оригинални архивни общински документи не са запазени данни за дейността на Първан Димитров като кмет. Не е известно коя е причината кмета да подаде оставка която е приета на 1 май 1895 година от общинския съвет.

събота, 10 септември 2011 г.

Игнат Попов

Игнат Попов/1890-1893/1904-1908/1926-1929/


Игнат Попов
Избиран е 5/пет/ пъти за кмет. Роден е през 1862 година в село Горна Лука. След Руско-турската война от 1877-1878 година завършва педагогически курс в Ломската гимназия и в следващите години учителствува в Г. Лука и съседните села Митровци и Превала.Около 1886 семейството се премества в с. Г. Кутловица и вероятно тогава започва неговата политическа кариера. През втората половина на 80-те години на 19 век е управлението на Народно либералната партия на Стефан Стамболов.


...Стефан Николов Стамболов е бележит български държавник, революционер, политик,поет и журналист-един от най-видните строители на съвременна България. Той взима активно участие в Старозагорското въстание през 1875 и е първи апостол на Априлското въстание през 1876.
След Освобождението на България е един от активните дейци на Либералната партия. Действията му по време на Съединението и кризата след преврата от 1886 се оказват решаващи за стабилизирането на страната и откъсването ѝ от зависимостта от Русия. Управлението на ръководената от него Народнолиберална партия (1887-1894), макар ѝ критикувано заради преследванията на опозиционни политици, поставя основите на подема на България през следващите две десетилетия...

"Малките свои честолюбия и
разлики на мнения да оставиме
настрана и да пожертваме пред
олтара на Отечеството си!..."
Стефан Стамболов


Игнат Попов като горещ привърженик на Стамболов, а и не само поради това е избран за кмет на Големо-Кутловската селска община в изборите на 6 май 1890 година. Общинския съвет и общинската администрация започват борба за обявяване селото за град. Усилията им се увенчават с успех и по време на втората редовна сесия на VI ОНС на 15 ноември 1891 година Кутловската селска община е преобразувана в градска с името Фердинанд, а селото става град Фердинанд по името на българския княз Фердинанд.


цар Фердинанд Сакскобургготски/1861-1948/
След обявяването за град общинското управление и кмета Игнат Попов започват усилена градоустройствена и строителна дейност. Първия градоустройствен план е изработен през 1892 година от чеха Юлиус Ирасек- градски инженер.


Общинско училище "Св. св. Кирил и Методий"/Първо основно у-ще днес/
Едно от първите начинания е завършване на общинското училище "Св. св. Кирил и Методий" и през учебната 1891-1892 година то вече се намира в нова сграда. Започва застилането на улиците с калдъръм и тогава именно са разрушени кръглите римски кули на античната крепост за което само можем да съжаляваме. През първия мандат на Игнат Попов се изграждат службите на общинското управление, поставя се начало на градоустройствената дейност, общината участва в Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив.
На 5 септември 1893 година са проведени избори за градски общински съвети поради изтичане на мандата им. За членове на Общинския съвет са избрани 12 души: Коста Табаков, Махмуд Мустафов, Стоян Семков, Игнат Попов, Атанас Ганчев, Тодор Първанов, Петко Пенов, Петко Колов и Ахмед Х. Ибрямов.На заседание на 20 октомври общинския съвет избира за кмет Игнат Попов. Неочаквано през 1894 година мандатът на избрания само преди година общински съвет е прекратен с постановление на Ломската окръжна постоянна комисия от 16 юни и княжески указ от 22 юни за "лошо и немарливо управление на общинските работи, чрез които е загубил доверието на избирателите си". Предполага се , че разтурянето на съвета е извършено по политически причини след падането на 18 май на правителството на Стефан Стамболов. Тази практика на политически натиск и уволнения е обичайна за българската действителност в края на 19 век, пък и в по нови времена.
През този мандат на Игнат Попов е поставено началото на болничното лечение в града -открита е Държавна болница, възстановена е дейността на читалището…По време на второто управление на Народно либералната партия на Стамболов1903-1908 година Игнат Попов за трети път става кмет и председател на общинския съвет. С указ N97 от 28 февруари 1904 година за кмет на Фердинандската градска община е утвърден Игнат Попов. С една от първите си заповеди с цел осигуряване на ред и спокойствие на гражданите забранява на каруцари, файтонджии и ездачи да препускат из града.


Държавна околийска болница.
През 1905 година е взето решение за построяване на Държавна околийска болница/днес на това място е магазин "Била"/. На 14 август 1905 са проведени поредните избори за общински съветници, които на свое заседание на 19 септември същата година избират Игнат Попов за четвърти път за кмет на Фердинанд.През този мандат се отделя специално внимание на лошото състояние на улиците в града и на недостига на питейна вода. Започва отчуждаване и прокарване на улици по новия градоустройствен план. Кмета представя доклад пред общинския съвет за цялостно развитие на града, като за осъществяването на тази програма той отправя молба до съветниците да одобрят вземането на кредит за осигуряване на средства за водоснабдяване, пресушаване на блата, за построяване на градска баня и градски дом. С оглед на издигането на града като административен център е направено предложение за установяване на VI-та кавалерийска дивизия за постоянно тук. С падането от власт на Народно либералната партия през януари 1908 година на 13 май е разтурен целия общинския съвет вероятно по политически причини. Според негови съвременници Игнат Попов е обичан и почитан от всички граждани.
След изборите за общински съвети през 1926 година той е предложен и избран отново за кмет на заседание на общинския съвет на 27 март 1926 с протокол N13. През петия му мандат, по точно през 1926 година е открит ежегодния панаир, а през 1928 година е завършена електрификацията на града. Електрическата централа е в мелницата на Никола Сапунджиев която се намира в източна посока под града. През 1928 година общинския съвет взема решение за публичност на своите заседания, а когато се разглеждат важни обществени въпроси заседанията да са открити и да се провеждат в читалищния салон.


Духов оркестър към читалище "Разум"-1928 година.
През 1926 година е извършена първата кинопрожекция в салона на читалище "Разум". По време на своя последен пети мандат Игнат Попов осъществява значителни начинания в обществения и стопански живот на град Фердинанд с които остава в паметта на гражданите.

четвъртък, 8 септември 2011 г.

1956-2011


С лодка в езерото "Монтанензиум" през 1957 година.


Езерото 2011 година

понеделник, 5 септември 2011 г.

кмет 1887-1890 и 1895-1897 година

Генчо Георгиев/1887-1890 и 1895-1897/


Роден е през 1839 година в село Долна Вереница. Според Стоян Марков Генчо Георгиев се заселва в Кутловица преди 1878 година и е бил слуга на турски чифликчия, от когото му остава след Руско-турската война воденицата известна по късно като "Генчовата воденица". Според наследниците му обаче воденицата е построена от него самият. Тя се е намирала на кръстовището на ул. "Опълченска" и бул. "Хаджи Димитър" на така наречената Генчова вада-ръкав на река Огоста. Съборена е в края на 50-те години на 20 век.??? По това време и преди 1878 година на Генчовата вада е имало 5 воденици/три валцови и две обикновени/по Стоян Марков/. Кога точно е избран за кмет на Кутловица не може да се каже с категоричност. Предполага се, че е избран за кмет на 9 август 1887 година по време на изборите за селски и общински съвети или през 1886 година. Няма запазени общински документи за този период и за неговата кметска дейност но е известно, че през септември 1887 година по време на изборите за V ОНС/Обикновено народно събрание/в Кутловица стават кървави сблъсъци между избиратели от опозицията и полицията при които са убити 20 и ранени около 50 човека. Според тогавашния печат околийския началник бяга към Берковица, а решаването на възникналия конфликт оставя за решаване от кмета на село Кутловица. За първи път на 11 май 1888 година в двора на училището е честван с хора и народни веселия празникът на Светите братя "Св. св. Кирил и Методий". През същата година е назначен първия околийски лекар-д-р Торосиян завършил Цариградската медицинска школа/. През 1889 година по повод годишнината на Съединението е извършен молебен в черквата и изпратена телеграма от кмета до Министерството на вътрешните дела. Няма данни докога е бил кмет Генчо Георгиев но вероятно до следващите избори през 1890 година когато е избран за помощник кмет.

Тук помествам откъс от непубликувания дневник на Младен Атанасов Синигерски/1867-1956/-роден в село Люта/Владимирово/ просветeн и обществено-политически деец, активен участник в създаването и укрепването на третата българска държава и нейните институции. В него е описан механизма на провеждане на избори през 1886 -1887 година.???

"1886 ГОДИНА
Тая година бе фатална за България. Специално пък за Кутловската околия тя може да се характеризира с дълбокото насаждане на т.н. русофилство. Дедо Цанков, като заточеник във Враца можа да насади русофилството най-много в Кутловската околия, която бе от най-слабо културните околии в Западна България. В първото преброяване на населението след Освобождението бе констатирано, че едва само 5% от жителите на околията са грамотни.
В околията бе застъпено следното заблуждение. Ние трябва да сме под Русия. Руски цар да ни бъде господар. Той ни е извадил от устата на змията, той ще преглежда. Казваха се и такива глупости, че дедо Иван (царят) ще ни даде коне и волове и няма да плащаме никакви данъци, защото руският цар е богат и он нема нужда за пари. По този начин явно се агитираше, че нам не ни требва отделен княз, какъвто бил немецът княз Александър Батенберг. Когато военните провинциалисти успеха и княз Александър бе детрониран, тогава русофилството у нас достига своя апогей. Сега в селското простолюдие бе заседнало убеждението, че руския цар не харесва немеца Александър и щял да прати свой човек да ни управлява. Тая версия бе обладала и младо, и старо. Всички очакваха - волове, коне и пари ще се изсипят във Фердинандската околия, ще настане един блажен рай. С такова настроение бе нещастната Кутловска околия в навечерието пред избора за народни представители за Великото народно събрание, което трябваше да избере държавен глава на вакантния български престол. През есента на 1886 г. правителството нареди да се произведат избори за народни представители за Великото народно събрание. И тоя избор във Кутловска околия стана исторически. Изборите произведоха, ако не ме лъже паметта, през ноември. Предизборната атмосфера, след детронирането на княз Батенберг, бе доста нажежена. Мълвата, че това детрониране е станало по желание на руския цар, окуражи още повече русофилските елементи в околията. Цялата почти Кутловска околия бе заляна от едно безгранично русофилство. Всички очакваха, че Русия ще изпрати свой човек, който ще владее току що освободеното княжество. И невежествената селска маса, упоена от миражите, че само матушка Русия ще създаде блаженствие на тоя народ, бе готова да направи най-големите издевателства, за да възтържествува идеята на русофилите. През изборния ден се водеха от русофилите в цялата околия такава пакостна за нацията агитация против княза. Административната власт не бе в положение да направи нищо срещу тая отровна агитация. Между другото, тук се агитираше, че руският княз, който ще изпрати Русия, ще освободи народа от всякакви данъци. Русия била имала, казваха безсъвестните агитатори, че могла да подържа цел свет. Ще снабди с коне и волове всички бедни селяни и само селяните ще бъдат назначавани за стражари в околийското управление и ред други нелепости. При това настроение трябваше да се произведе избора за Великото народно събрание.
Още вечерта срещу изборния ден в града бяха пристигнали много селяни със своите [...]. Градът гъмжеше от тълпи селяни.
На сутринта в изборния ден големи тълпи селяни нахлуха в града със закани, че всекой, който би се обявил против Русия, ще бъде зле наказан. Хилядно множество се събрало на мегдана пред околийското управление. Окръжният съветник Трифон Югов от с. Мадан50 се качи на масата и откри събранието, за да се избере бюро, което ще произведе избори след един час. Взе да се вика "горе", "долу" и неописуем дивашки вик, най-после бюрото бе конституирано. Преди да започне, обаче, самото гласуване, стана дедо Петър Попов от с. Крапчене и с един дрезгав глас съобщи на народа, че Русия не иска да се избира български княз, а тя сама щяла да прати княз. И покани народа да потърсят околийския началник и да му съобщят това, да го питат защо е събран тука тоя народ. Едно хилядно множество, под водителството на дядо Петър, се отправи към училището, дето по това време беше отишъл околийския началник.
В това време, аз и околийският, излизаме из училище и по пътя срещаме тая необуздана тълпа. Окол. началник по това време беше Димитър Константинов 51, един около 40 годишен човек, но доста съобщителен и хитър човек.
Щом ни посрещна това множество, веднага излезе напред дядо Петър, издигна високо нагоре дясната ръка, в знак да се спре тълпата. След това той се обърна към околийския началник с думите: "Г-н началник, защо се събрал този народ тук? Русия не иска да правим избори. А пък ние, г-н началник, не искаме другиго, а искаме тоя дето ни е извадил на змията от устата (алюзия за политическото ни освобождение)". Множеството се събра около нас и ние останахме в средата. Всички подържаха казаното от дедо Петър и ревяха: "Долу народните изедници, да живее руският цар и дедо Цанков!". В тоя съдбоносен момент, началникът съобрази, че не може да се противопостави на това искане и затова той с висок глас извика : "И аз с даскала искаме руския цар. Пишете и него, но понеже законът казва, че 6 народни представители трябва да се избират, то най-добре да бъде да се пише най-напред руският цар, а след него и още 5 души жители, които вие одобрявате." Тия думи отчасти допаднаха на хилядното множество, затова след думите на началника, тълпата приглуши въздуха с гръмогласно "ура" и "Да живее руският цар и матушка Русия!". Но дедо Петър не беше съгласен с казаното от началника. Той вдигна ръка да млъкне народа и извика : "Нема нужда от още 5 души, защото он, руският цар, чини повече отколкото целия български народ." Тия думи на дедо Петър предизвикаха голем ентусиазъм в тълпата и извикаха: "Така, така, он чини колко целия народ. Ура!". След това дедо Петър се провикна, ако ще требва около руския цар и негов помощник, ние съгласни сме да пишем българския княз, който ще ни дойде да бъде писар на царя и да му помага."
"О, свещена простота!"- жителите на тая околия са смятали, че работата на царя не е по-голяма от работата на един селски кмет. Затова решават да му поставят един писар в лицето на българския княз. След това околийският началник каза неколко успокоителни думи и тълпата полека лека започна да се пръска. Раздадоха след това бели книги за написване на бюлетините. Пишещият тия редове, заобиколен от една голяма тълпа от селяни, предимно запасни войници, бе заставен да пише под техен надзор бюлетини за избора. По-големата част бе само с думите "матушка Русия", "Руският цар", а имаше бюлетини с имената на руски генерали, вземали участие в Освободителната война, от които мнозина бяха починали. Когато аз казах на един мой познат от моето село, че нито матушка Русия, нито руският цар могат да бъдат избрани за народни представители, ближните около нас селяни ме заобиколиха и с дивашки вик се нахвърлиха върху мен, като викаха : "Твойта майка даскале, ти ли казваш, че руският цар не може да бъде народен представител? Като пестил ще те смажеме, ако повториш още един път да казваш това."
Между другото, нека да кажа, че ние учителите бяхме против това долно русофилство и тая престъпна демагогия, която някои родоотстъпници сееха между невежественото селско население. Вечерта към 6 часа изборът бе приключен. В резултат се оказа, руският цар и матушка Русия, събрани получават 1497 гласа. Другите кандидати получиха по 70-80 гласа, а само Гоцо Първанов от с. Горно Церовене бе получил 138 гласа 52. Тоя резултат от избора вбеси русофилския елемент. Един неописуем възторг облада почти всички избиратели, защото те почти всички сметаха, че в скоро време ще видят руския цар да се разхожда като техен избранник по селата, разположени по коритото на р. Огоста. Вечерта всички кръчми гъмжеха от пияни селяни и почти в един глас пееха : "Руски цар е на земята, най-велик над всичко пръв. Русите са наши братя, наша плът и наша кръв. О! Бог ни покровител." Тая песен, творение на Вазова, бе проникнала по това време във всички села на Фердинандска околия.
Още през тая вечер една голяма част от избирателите, под предводителството на дедо Петър, бе решила да изпратят делегация до дедо Цанков и заедно с тех и той, да отидат в Русия и да доведат руския цар в България за народен представител и щели да го направят и председател на народното събрание.
Така се свърши тоз по своята пародия царски избор. Това избиране на руския цар в България за народен представител, направи силно впечатление не само у нас, но и в другите държави.[...]. По интелигентните, обаче, в околията, в това число и почти всички учители, бяха против тая отровна демагогия. Когато в началото на есента през 1886 г. бе посетен града ни от чрезвичайния императорски пратеник фон Каулбарс 53, ние учителите му направихме една голяма демонстрация, като му казахме доста горчиви думи и в негово присъствие, скъсахме руските вестници, които той ни даде да четеме. Разбира се, че смешният избор, нито руският цар, нито матушка Русия, не се явиха в България като народни представители, а беха пригласени ония 6 души селяни за народни избраници, които беха получили по 70, 80 до 138 гласа.
За да се тури край на това развилнело русофилство и да се запази суверенитетът на държавата, по нареждане на тогавашния министър на вътрешните работи, д-р В. Радославов 54, образуваха във всички градове т. нар. дружинки "България за себе си""

След първия си кметски мандат, Генчо Георгиев e избиран за общински съветник и на 1 май 1895 година след оставката на кмета Първан Димитров отново е избран за кмет. През този му мандат е взето решение на общинския съвет от 14 май 1896 година за приемане на нов регулационен план, изработен от инж. Павел Манчов от гр. Лом. През март 1895 е създадено Фердинандско македоно-одринско дружество от местни жители и преселници от Македония.


Основно у-ще "Неофит Рилски" през 1955 година/маркирано с червено/
Построена през 1896 година е сградата на начално училище "Неофит Рилски"/намирало се е на мястото на днешната поликлиника/. Ноември същата година е открито вечерно училище към Фердинандското основно. С княжески указ N 31 от 10 февруари 1897 година е утвърден градския план и започва постепенното му изпълнение. Кметуването през този му трети фактически мандат се помни с едно от най-големите наводнения сполетявали някога града. Водите на река Огоста заливат цялата котловина, съборени са къщи, отвлечен е добитък, а нивите са засипани с чакъл и тиня, На заседание на общинския съвет от 17 юни 1897 година кметът е бламиран и е освободен предсрочно от последния му кметски мандат. През 1897 година град Фердинанд има 1773 жители.

Ползвана е информация от книгата на Стоян Марков "Градъ Фердинандъ"-1944 година и на Йордан Герасимов "Кметовете на град Монтана" и свободната енциклопедия. Благодаря на Нели Белитова за предоставения ми електронен вариант на дневника на Младен Синигерски/1867-1956/ публикуван в т.27,1999 година на сп. Известия на музейте в Северозападна България.

неделя, 4 септември 2011 г.

1883-1886

Иван Цеков Тодоров /1883-1886/


Иван Цеков/снимка от архива на Народното събрание/

Няма достоверна информация за установяване личността на кмета Иван Цеков, тъй като по това време в Кутловица са известни още двама жители със същите имена, при това всичките се занимават с общински дела. И тримата са родени в съседното село Мала Кутловица. Това са Иван Цеков Тодоров известен като народен представител в Третото ВНС/1886-1887/, и кмет на Мала Кутловица/1887-1890/, Иван Цеков Тодоров /Куция/-кмет на град Фердинанд 1899-1900 година и Иван Цеков Бодурски- фердинандски общински съветник. Според анализа направен от специалисти от Държавен архив-Монтана кмет на Кутловица през тези години е Иван Цеков Тодоров от с. Мала Кутловица, където и до днес е запазена неговата къща. След кметския мандат Иван Цеков е избран на 28 септември 1886 година за народен представител от Кутловска околия. За дейността му като депутат е запазен указ на княз Фердинанд от 14 февруари 1888 година за награждаването му с медал "Кръст за спомен"-златен и самия медал учреден по повод първата годишнина от възкачването на българския престол на княз Фердинанд. През 1884 година е открит първи прогимназиален клас, а през следващите две години и останалите два класа на прогимназията. През 1886 година е организирано първото театрално представление в кръчмата на Коста Чипровчанина.

събота, 3 септември 2011 г.

1879-1883

Георги Божинов /1879-1883/ След напускане на кметската длъжност от Коно Стоянов поради провеждане на първите общински избори през есента на 1879 година, когато са утвърдени с княжески/княз Александър Батенберг/ указ "Привременни правила за общинското управление", започва кметуването на Георги Божинов. Според информацията която е запазена родът на Георги Божинов е от старите в село Кутловица. Родоначалник е Костадин от село Уровене, Врачанско които се заселва тук около 1778 година. Според Стоян Марков Костадин е преименуван от турците на Божин. Неговите наследници твърдят, че още преди Руско-турската война от 1877-1878 година той взема участие в "народните работи"-посреща лично Васил Левски в Кутловица. Няма много информация за неговото кметуване но се знае, че през мандата му в Кутловица започва да действа околийски съд, училище, телеграфо-пощенска станция. През 1883 година е създадено и читалище "Разум". През 1880 -1881 год. в Кутловица се открива официално I отделение. Учител е бил Андрей Попов от с. Бели-мел.
През 1880 година Кутловица е определена за административен център, каквато функция изпълнява и до днес.
През 1880 година при първото преброяване на населението на Княжество България в Кутловица/Монтана/ от преброени 878 жители 513 се определят като българи, 278 като турци, 16 като евреи и 71 като цигани.


Българки от Кутловица в типична за северозападна България носия в края на 19 век. /семейна фотография от архива на Ханс Иванов/

"При първото административно деление на България, следъ Освобождението, Голема- Кутловица е била околийски центъръ, числещъ се къмъ Берковски окржгъ, Съ законъ за административното деление територията на Княжеството, указъ № 573 отъ 27 юлий 1882 год. намираме (вместо околия Кутловица имa "околияВълчедръмъ“, Ломски окръгъ. Въпреки, че Вълчедръмъ тогава е минавалъ за градецъ съ 3,143 души жители срещу 878 на Кутловица, Народното събрание схващайки бждещето развитие на Кутловица предъ Вълчедръмъ, го е. предпочело предъ последното-и съ указъ № 772 отъ 10. XI. с. г. т. е. следъ 3 . месеца Вълчедръмската околия се преименува на Кутловишка. Кутловица е принадлежала къмъ Берковски окръгъ до 28 юний 1882 год, т. е. до годината, до когато градъ Берковица е съществувалъ като окръгъ. Следъ това отива къмъ Ломски окръгъ, подъ който е била до 1900 год. Следъ закриването на Ломския окржгъ 1900 год. Фердинандъ се присъединява къмъ Врачански окржгъ."

Ползвана е информация от книгата на Стоян Марков "Градъ Фердинандъ"-1944 година и на Йордан Герасимов "Кметовете на град Монтана" и свободната енциклопедия.

четвъртък, 1 септември 2011 г.

Първия кмет 1878 година

Коно Стоянов/1878-1879 година/
За първия кмет на Кутловица/Монтана/ съществуват много малко сведения. Според събраните такива от наследниците му той е от Кутловица и живее в Бодурската махала и е от рода на Бодурците чийто корен е от село Мала Кутловица. Коно Стоянов е роден според сведенията около 1845 година, т.е. става кмет на 33 години. Предполага се, че след като е първия кмет на Кутловица след Руско турската война от 1877-1878 год., той е назначен и започва кметската си дейност при Временното руско управление на България. През 1878-1879 година Кутловица е във Вълчедръмска околия. Преди Освобождението българското население (50—60) се е черкувало въ съседното село Мала-Кутловица, където е имало черква и три свещеници. За да се поддържа обаче българскиятъ духъ презъ това време, въ Кутловица е имало неколко оброци. След създаване на общинското управление жителите на Кутловица започват изграждането на православна черква в селото на мястото на някогашните гробища /по късно полицейски участък, там където днес е сградата на ОУ на МВР/ която не е завършена.


Според сведения от това време един турчин посъветвал християните да преустроят една от двете турски джамии и за една нощ било съборено минарето и тя е преустроена на черква. През 1879 г. новопостроената черква е осветена от Софийски митрополит Мелетий. Това е и днес единствения православен храм „Св. св. Кирил и Методий” в град Монтана.

"Преди Освобождението Фердинандъ е билъ селище съ разпръсната форма. Главната часть на селото -Турската махала се е намирала въ североизточното подножие на Фердинандския ридъ-около карстовия изворъ. Северно отъ нея, по течението на Изворскага бара е била разположена черкезката махала, а източно отъ нея-Българската.
Тамъ, дето сега е градска га градина се е намирала Циганската махала.
След Освобождението, съ увеличение на населението, градъть се разраства както на северъ, така и на западъ.

Днесъ най-старата часть на града е Турската махала, която е разположена тамъ, където е била и преди Освобождението- въ подножието на Фердинандския ридъ.

Модерната, най-голема часть отъ града, заселена въ първите години следъ Освобождението, е разположена североизточно отъ калето, отъ двете страни на шосето Ломъ -София.
Непосредствено следъ Освобождението се постави начало и на Бодурската махала, съ заселници отъ село Мала-Кутловица. Тя се намира въ горната часть на града отъ двете страни на ул. „Главна". Тъй като преди Освобождението, Фердинандъ е билъ населенъ повече съ турци, българско училище не е имало, ако и въ съседни на Фердинандъ села да сме имали такива. 4 - 5 момчета отъ Фердинандъ съ отивали на училище въ съседното село Мала-Кутловица. Въ това училище съ се учели 10—12 деца. Учитель е билъ Стоянъ Тойката. Както навсекъде въ България, така и тукъ презъ това време съ изучавали наустницата, псалтира и часослова. Непосрeдсвено следъ Освобождението (1879-1880) год. училище се е отворило и въ Фердинандъ. То се е помещавало въ една малка стаичка. Въ него се учели 10 — 32 деца. Учитель е билъ също Стоянъ Тойката."
По това време общинското управление се е помещавало в това училище което се е намирало в черковния двор. Първите църковни настоятели са Душко Ганчев, Кръстъо Петков и Игнат Попов. Първите дарители на земи, икони и църковна утвар за църквата са: Аврамчо Нончев от село до Д-р Йосифово, Бекир Арнаутски, Камен Генов, Христо Минков и др. По това време населението на селото е около 500 човека. През януари 1879 година е открита пощенска станция в Кутловица на пътя София-Лом.

Ползвана е информация от книгата на Стоян Марков "Градъ Фердинандъ"-1944 година и на Йордан Герасимов "Кметовете на град Монтана" и свободната енциклопедия.