МОЯТ ГРАД – МОЯТА КРЕПОСТ
Всяка сутрин от прозореца на моята стая виждам слънцето, което ме поздравява с настъпващия ден , и хората, забързаните хора на улицата. Чувствам се някак си спокойна, защото съм част от живота на този малък град. В някоя такава сутрин отнасям мислите си в бъдещето: каква ли ще бъде гледката т о г а в а? Каква ли ще бъде гледката и какви ли чувства ще ме владеят т о г а в а, когато ще бъда в една друга действителност. Защото, явно, мечтите излизат извън границите на родното и сакралното. Всъщност едва ли ще срещна човек по улиците на тоя град, който да отрича обичта си към родното място - там, където е отраснал с майчината песен и където Балканът му напомня всеки ден за неземната красота на този чуден кът. Да, аз съм част от този град и се гордея, че съм закърмена с добродетелите му. Моят град ми дава не само очарованието си, но и духовна сила, която ме прави по-самоуверена… Родният град ти дава нужната подкрепа да изградиш свой кръгозор, свят, в който те водят мечтите ти, дава ти свободата да докажеш себе си… Но се замислям и върху нещо друго…Дали тази крепост, като те предпазва от несправедливостта и двуличието на чуждата действителност, не ти поставя преграда и не ограничава възможностите като една крайна фаза на интелектуално развитие и творчески пориви? Защото високите стремежи и постигането на крайни цели карат човека да върви по пътя на неограничените възможности, там, където личността излиза от битовата си зададеност. Всичко това предполага един по-висш етап на развитие и усъвършенстване. Безспорно, “града-крепост” играе значима роля в социалната съдба и в изграждането на една личност – екзистенциално и духовно. Всеки има правото да направи своя житейски избор, да приеме предизвикателствата на безнравствения свят като възможност за укрепване на борбения и свободолюбив дух. Животът не бива да се приема като подземно царство, в което властва нощта, но и романтичната представа за него като пролет и светлина често носи разочарование...
ИВЕЛИНА СВЕТОСЛАВОВА, 2005 год., ХІІ кл. ГПЧЕ “ Петър Богдан”, М о н т а н аНе бива да буквализираме есето на Ивелина: крепостта е само символ, в който авторката вгражда и себе си, и идеята си. Фактът, че Йордан Радичков, с острия си нюх за нещата, също прозря една бъднина за своето малко отечество – Северозапада, сега ме кара да мисля, че кметът Живков, бидейки историк по образование, не може да не се осланя на тия дадености… /Константин Еленков?
Няма коментари:
Публикуване на коментар