1883-1886

Иван Цеков Тодоров /1883-1886/

Иван Цеков/снимка от архива на Народното събрание/

Няма достоверна информация за установяване личността на кмета Иван Цеков, тъй като по това време в Кутловица са известни още двама жители със същите имена, при това всичките се занимават с общински дела. И тримата са родени в съседното село Мала Кутловица. Това са Иван Цеков Тодоров известен като народен представител в Третото ВНС/1886-1887/, и кмет на Мала Кутловица/1887-1890/, Иван Цеков Тодоров /Куция/-кмет на град Фердинанд 1899-1900 година и Иван Цеков Бодурски- фердинандски общински съветник. Според анализа направен от специалисти от Държавен архив-Монтана кмет на Кутловица през тези години е Иван Цеков Тодоров от с. Мала Кутловица, където и до днес е запазена неговата къща. След кметския мандат Иван Цеков е избран на 28 септември 1886 година за народен представител от Кутловска околия. За дейността му като депутат е запазен указ на княз Фердинанд от 14 февруари 1888 година за награждаването му с медал "Кръст за спомен"-златен и самия медал учреден по повод първата годишнина от възкачването на българския престол на княз Фердинанд. През 1884 година е открит първи прогимназиален клас, а през следващите две години и останалите два класа на прогимназията. През 1886 година е организирано първото театрално представление в кръчмата на Коста Чипровчанина.

1879-1883

Георги Божинов /1879-1883/ След напускане на кметската длъжност от Коно Стоянов поради провеждане на първите общински избори през есента на 1879 година, когато са утвърдени с княжески/княз Александър Батенберг/ указ "Привременни правила за общинското управление", започва кметуването на Георги Божинов. Според информацията която е запазена родът на Георги Божинов е от старите в село Кутловица. Родоначалник е Костадин от село Уровене, Врачанско които се заселва тук около 1778 година. Според Стоян Марков Костадин е преименуван от турците на Божин. Неговите наследници твърдят, че още преди Руско-турската война от 1877-1878 година той взема участие в "народните работи"-посреща лично Васил Левски в Кутловица. Няма много информация за неговото кметуване но се знае, че през мандата му в Кутловица започва да действа околийски съд, училище, телеграфо-пощенска станция. През 1883 година е създадено и читалище "Разум". През 1880 -1881 год. в Кутловица се открива официално I отделение. Учител е бил Андрей Попов от с. Бели-мел.
През 1880 година Кутловица е определена за административен център, каквато функция изпълнява и до днес.
През 1880 година при първото преброяване на населението на Княжество България в Кутловица/Монтана/ от преброени 878 жители 513 се определят като българи, 278 като турци, 16 като евреи и 71 като цигани.

Българки от Кутловица в типична за северозападна България носия в края на 19 век. /семейна фотография от архива на Ханс Иванов/

"При първото административно деление на България, следъ Освобождението, Голема- Кутловица е била околийски центъръ, числещъ се къмъ Берковски окржгъ, Съ законъ за административното деление територията на Княжеството, указъ № 573 отъ 27 юлий 1882 год. намираме (вместо околия Кутловица имa "околияВълчедръмъ“, Ломски окръгъ. Въпреки, че Вълчедръмъ тогава е минавалъ за градецъ съ 3,143 души жители срещу 878 на Кутловица, Народното събрание схващайки бждещето развитие на Кутловица предъ Вълчедръмъ, го е. предпочело предъ последното-и съ указъ № 772 отъ 10. XI. с. г. т. е. следъ 3 . месеца Вълчедръмската околия се преименува на Кутловишка. Кутловица е принадлежала къмъ Берковски окръгъ до 28 юний 1882 год, т. е. до годината, до когато градъ Берковица е съществувалъ като окръгъ. Следъ това отива къмъ Ломски окръгъ, подъ който е била до 1900 год. Следъ закриването на Ломския окржгъ 1900 год. Фердинандъ се присъединява къмъ Врачански окржгъ."

Ползвана е информация от книгата на Стоян Марков "Градъ Фердинандъ"-1944 година и на Йордан Герасимов "Кметовете на град Монтана" и свободната енциклопедия.

Първия кмет 1878 година

Коно Стоянов/1878-1879 година/
За първия кмет на Кутловица/Монтана/ съществуват много малко сведения. Според събраните такива от наследниците му той е от Кутловица и живее в Бодурската махала и е от рода на Бодурците чийто корен е от село Мала Кутловица. Коно Стоянов е роден според сведенията около 1845 година, т.е. става кмет на 33 години. Предполага се, че след като е първия кмет на Кутловица след Руско турската война от 1877-1878 год., той е назначен и започва кметската си дейност при Временното руско управление на България. През 1878-1879 година Кутловица е във Вълчедръмска околия. Преди Освобождението българското население (50—60) се е черкувало въ съседното село Мала-Кутловица, където е имало черква и три свещеници. За да се поддържа обаче българскиятъ духъ презъ това време, въ Кутловица е имало неколко оброци. След създаване на общинското управление жителите на Кутловица започват изграждането на православна черква в селото на мястото на някогашните гробища /по късно полицейски участък, там където днес е сградата на ОУ на МВР/ която не е завършена.

Според сведения от това време един турчин посъветвал християните да преустроят една от двете турски джамии и за една нощ било съборено минарето и тя е преустроена на черква. През 1879 г. новопостроената черква е осветена от Софийски митрополит Мелетий. Това е и днес единствения православен храм „Св. св. Кирил и Методий” в град Монтана.

"Преди Освобождението Фердинандъ е билъ селище съ разпръсната форма. Главната часть на селото -Турската махала се е намирала въ североизточното подножие на Фердинандския ридъ-около карстовия изворъ. Северно отъ нея, по течението на Изворскага бара е била разположена черкезката махала, а източно отъ нея-Българската.
Тамъ, дето сега е градска га градина се е намирала Циганската махала.
След Освобождението, съ увеличение на населението, градъть се разраства както на северъ, така и на западъ.

Днесъ най-старата часть на града е Турската махала, която е разположена тамъ, където е била и преди Освобождението- въ подножието на Фердинандския ридъ.

Модерната, най-голема часть отъ града, заселена въ първите години следъ Освобождението, е разположена североизточно отъ калето, отъ двете страни на шосето Ломъ -София.
Непосредствено следъ Освобождението се постави начало и на Бодурската махала, съ заселници отъ село Мала-Кутловица. Тя се намира въ горната часть на града отъ двете страни на ул. „Главна". Тъй като преди Освобождението, Фердинандъ е билъ населенъ повече съ турци, българско училище не е имало, ако и въ съседни на Фердинандъ села да сме имали такива. 4 - 5 момчета отъ Фердинандъ съ отивали на училище въ съседното село Мала-Кутловица. Въ това училище съ се учели 10—12 деца. Учитель е билъ Стоянъ Тойката. Както навсекъде въ България, така и тукъ презъ това време съ изучавали наустницата, псалтира и часослова. Непосрeдсвено следъ Освобождението (1879-1880) год. училище се е отворило и въ Фердинандъ. То се е помещавало въ една малка стаичка. Въ него се учели 10 — 32 деца. Учитель е билъ също Стоянъ Тойката."
По това време общинското управление се е помещавало в това училище което се е намирало в черковния двор. Първите църковни настоятели са Душко Ганчев, Кръстъо Петков и Игнат Попов. Първите дарители на земи, икони и църковна утвар за църквата са: Аврамчо Нончев от село до Д-р Йосифово, Бекир Арнаутски, Камен Генов, Христо Минков и др. По това време населението на селото е около 500 човека. През януари 1879 година е открита пощенска станция в Кутловица на пътя София-Лом.

Ползвана е информация от книгата на Стоян Марков "Градъ Фердинандъ"-1944 година и на Йордан Герасимов "Кметовете на град Монтана" и свободната енциклопедия.