Social Icons

.

вторник, 16 август 2011 г.

спомен за Богдан Илиев Николов


Богдан Илиев Николов

С бай Богдан се знаехме преди да познавам сина му – проф. Николай Илиев, президент на известната фирма за комютри Датекс. Повод за нашето запознаване, а смея да мисля и приятелство, беше книгата на поп Йордан Попов, баща на Богдан Илиев и дядото на Николай:


поп Йордан Попов
„Спомени за събитията от 23.9 до 28.9, 1923 година”. Мои колеги бяха преиздали книгата на отец Йордан, като грубо бяха преиначили заглавието: „Записки по небългарските въстания”.


бай Богдан бе възприел безкритично тази нова редакция, доволен, че книгата, инкриминирана след 9 септември, 1944, е обект на литературно (оказа се – не толкова литературно, но политическо!) внимание. И бе станала достояние на новите поколения, които можеха вече свободно да преценяват о н и я събития. Аз се бях върнал от Москва ( 1995) и не моожех да остана безралзичен към това събитие, а още повече към жив свидетел на книгата, какъвто се явяваше бай Богдан. В Москва бях успял д проведа и конференция, която по внушение на учени от института за славянски литератури и балканистика носеше темата „Септемврийското въстание от 1923-та – провокация на Коминтерна” основни доклади изнесоха внучки на участници в ония събития – Авиа Кабакчиева, чийто дядо Христо Кабакчиев бе емигрирал в съветска Русия, но това не му беше спестило сталиновите репресии. ...
Бай Богдан беше човек с изключителна биография. Книгата, която приживе издаде неговият син, си струва да бъде преиздадена, защото е изпълнена с факти и примери, достойни за подражание и поука. Достатъчно е да спомена, че негов приятел е знаменитият Списаревски. Че през 1942 той, в едно учение при Беладие хан той е с най-добро попадение. Цар Борис, който наблюдавал това учение, го поздравява лично:”Юнак, вие изтрихте целта от земята!” и нарежда да изпратят в селото му (Каменна Рикса, Монтана) чувал захар, макарони, брашно и...стоманени немски водопроводни тръби за селото. „Оная година летецо ни храни!...”- каза шофьорът, който ни караше към нивите в градската мера...


капитан Богдан Илиев/1916-1996/
В Монтана два случая се разказват все още. Единият – как бай Богдан издигнал във въздуха баща си отец Йордан. За да удостовери своя полет, отецът хвърлил калимявката си някъде над Казанлък! И другият – по време на бомбардировките летецът Богдан Илиев влязъл в неравно сражение с американски самолети. Пикирал така смело, че на другия ден вестниците писали: наш храбър войн се сражава над Прилеп (или Битоля?) срещу три бомбардировачи! Коментарът на поп Йордан е : това е само моят овен!
Бай Богдан щеше да навърши днес, 16 август, 95 лета!
автор Константин Еленков

Няма коментари:

Публикуване на коментар