Social Icons

.

вторник, 9 юни 2015 г.

СПОМЕНИ



Представям Ви част от спомените на Павел Илиев, известен като Павел Чешмата, една колоритна личност, допринесъл много за развитието на читалищното дело в град Монтана.


Площад "Алеко Константинов" - 30-те години на 20 век. Тук е построена сградата на читалището/маркирал съм със синьо/


Сградата на читалището днес.

    Развитие на театралното и оперетното любителско изкуство в 
читалище "В. Коларов"-Михайловград/Монтана/,  днес читалище „Разум 1883“,   в периода 1957-1963 г.

    Читалищата винаги са били центрове за развитите на културно-просветна дейност и любителство в изкуството като: театър, естрада, хорове, народни танци и др. Такава бе и дейността на читалището в Михайловград/Mонтана/.                                                                          През късната есен на 1957 г. бях привлечен като художествен ръководител на младежкия естраден състав. Поех това задължение след като получих съгласието на секретаря на ГК на ДКМС Николай Митков, да се прехвърли създадения от мен естраден състав от тях към читалището. С това се реши въпросът с изпълнителските кадри. Подбра се репертоар от сценки, скечове, песни и др. с времетраене около 90 минути. Получих съгласието на Тодор Якимов (Тото) да се обединим с неговия оркестър, с което бе решено и музикалното оформление на програмата.
                                                                                                                                                                  Участниците в спектакъла бяха: Александър Димитров, Страхил Лазаров, Елена Иванова, Горан поп Николов, Йорданка Маркова, Томица Драгиева, Венелин Захариев, Нина Кунчева, Ахмед Бабишев, Михаил Живков, Милка Стефанова, Георги Вълов, Теменужка Василева, Цеца Александрова. Изявите и естрадата не задоволяваха стремежа на изпълнителите към търсене на по-високи художествени резултати и затова се създаде театрална трупа, в която участваха и стари театрални дейци като Методи Тошев, Цено Беляшки, Вергил Боздуков, Петър Харалампиев, Маргарита Клисурска, и младите: Филип Славков, Васил Гъдабов, Димитрана Кръстева, Любка Георгиева, Лили Захариева. Участие взеха и учителите Венелин Мислиев, Александрова.  


                                                                                                                                                                       Първата театрална постановка бе реализирана с пиесата “Когато и стените имат уши” и “Колет от Америка” - две едноактни пиеси, с които дадохме тласък на по-нататъшната театрална дейност. Спектаклите на едноактните пиеси на Чехов “Мечка” и “Предложение”, постановка на Павел Илиев, показаха, че са на лице творчески възможности и трупата се зае с постановката на “Прокурорът”, с която се явихме на преглед на театралната самодейност в Лом.
   В този момент се смени секретариата на читалището и на мястото на Ангел Еленков бе назначен Петър Ангелов, който назначи за зав. културно-масовата работа Ахмед Бабишев и за касиер-домакин Павел Илиев. Времето между 1959-1962 г. е особено богато на творчески изяви. На читалищна сцена шест поредни съботи се игра “Хорото на нехаевци” - съавторство на щатните служители при отдел “Култура” към съвета, ярка сатира за недъзите в стопанския живот на града с участието на Георги Бочев и Йосиф Петруняшев. Реализирана бе като постановка и пиесата на Янко Бобов “Защо малините са кърваво червени” с изпълнение в главната роля на Ана Банкова. През сезон 1960-1961 г. се поставиха пиесите “Просяците от Самарканд” от Крало Гоци, постановка на Ахмед Бабишев, балетмайстор Ибрахим Ахмедов, балетист в турския театър в Кърджали, солисти на балета - Лили Иванова и Имрен Исмаилова, диригент Славейко Каменов, художник Николай Стоянов, с участието на балета и оркестъра при читалището.



   Пиесата разглежда една много стара истина за живота на човека - народът като извор на човешката справедливост и мъдрост, силата на суровите закони, проблемите на властта и любовта. Следващата постановка бе на пиесата “Очи в очи” или “Напречно сечение” от Панчо Панчев, постановка на Павел Илиев, последвана от участие на трупата в оперетата “българи от старо време”.Тук е време да спомена за новото строителство, с което подсигурихме сценичен джоб за съхранение на декори, просторна оркестрина, оборудвахме сцената с мостове за осветителните тела, чиги, хоризонти и софити. Големият проблем с прибирането и киноекрана бе решен със спускането му под нивото на сцената. Това го казвам, защото тогава киното се помещаваше в салона на читалището и ние репетирахме след вечерната прожекция, свършваща в 10 часа вечерта. На мястото на двете схлупени стаи се изградиха стая за чакащи актьори, реквизитна, тоалетна, две гримьорни със самостоятелни бани, обзаведени с шкафове по тертип на тия в народния театър “Иван Вазов” в София.






Постановката на “Българи от старо време”, музика Асен Карастоянов, текст Коста Райнов, се осъществи от Димитър Ченишев от Софийската народна опера с диригент под давлението на тогавашния секретар на ГК на БКП Иван Петров, който не само че се застъпи за новия жанр, но и присъстваше на всяка репетиция, а по-късно и на всички представления, като насърчаваше и вдъхваше увереност в изпълнителите. Концертмайстор Димитър Найденов, ръководител танцов състав Йосиф Петруняшев, корепетитор Ирина Щиглич, художник Николай Стоянов, театър майстор Никола Събев, осветители Георги Вълов и Тодор Вълов. В главните роли участваха: дядо Либен - Александър Василев, Дела - К. Левашка, Павлин - Никола Петков, Хаджи Генчо - А. Рангелов, Цона - М. Даракчийска, Лиляна - Н. Кисимова, Иван - М. Живков, Янка - Ана Ванкова, Найда - М. Ценова, Ерчо - А. Бабишев, Герчо - Павел Илиев, баба Тодора - С. Симова, циганката - В. Гоголева и М. Антонова. Артистичен персонал около 35 човека, хор от 52 певци, оркестър с 39 оркестранти, танцьори - 12 човека. В оперетата лъха романтика от старото време, която ни вълнува и умилява с простите прояви на прадедите ни, вещо обрисувани от Л. Каравелов. “Българи от старо време” издържа десет представления в града и едно в Оряхово. В оперетата участваха най-ентусиазираните любители на оперетното изкуство, които не пожалиха сили и време и със своите умения достигнаха високи творчески успехи.











   През сезон 1961-1962 г. читалищният театър постави следните заглавия: “Зимна балада” на Мария Симова, постановка на гост-режисьора Владимир Поляков. Това е разказ за събитията в един малък град през дните на 1943-1944 г. Тя е трудна със сложните драматични образи, които разкрива. Пиесата “Дамоклев меч” на Назъм Хикмет, постановка Павел Илиев е образец на съвременна, модерна, дълбоко реалистична драма. В нея се сблъскват галерия от отрицателни герои, примитивни и шаблонно разкрити с един унижен и наскърбен човек, който иска да унищожи света. Актьорски състав: Павел Илиев, Ахмед Бабишев,Янко Борисов, Стойчо Момчилов, Елена Владимирова, Янка Василева, Ико Найденов, Вергил Боздуков, Исмаил Сюлейманов, Траян Христов, Ел. Исмаилова, Георги Стоилов, Цанко Павлов, Петър Харалампиев и Васил Гълъбов. През този сезон се постави на читалищна сцена и пиесата “Съвест” на Емил Манов, постановка на Павел Илиев. Това е пиеса за повторното раждане на човека, за преоценката на истината за живота, залегнали в душите на хората. Актуалното тук е искреността, вярата в човека, който се стреми да живее в мир, да отглежда цветя и плодове, да пее песни, да носи повече радост за децата си.
   Цялостната дейност на любителите на театралното и оперетното изкуство беше безплатна. Всеки раздаваше част от себе си, удовлетворен от творческите си възможности. Репетициите понякога продължаваха до 3-4 часа на следващия ден, но всички бяха радостни, че дават нещо хубаво на родния си град. През сезон 1962-1963 г. големият актьор от Музикалния театър в София Любен Герасимов постави оперетата “Време за любов”. Самодейците и публиката го познаваха от гастрола му в “Българи от старо време” в ролята на дядо Либен.  

   През август на 1962 г. започна функционирането на Държавния театър-Михайловград, който се настани в сградата на читалището и театралната читалищна дейност бе преустановена. Остана да работи оперетата, която имаше завидни художествени успехи. Към актьорския състав на театъра като стажант артисти бяха назначени Ана Ванкова, Павел Илиев и Лили Захариева.

  През  последните години бяха буквално ликвидирани ГРУПАТА ЗА СТАРИ ГРАДСКИ ПЕСНИ, ШКОЛАТА ПО БАЛЕТ, НАРОДНИЯ ХОР, ТАНЦОВИЯ СЪСТАВ/има частен такъв, който се води към читалището/, ЛИТЕРАТУРНИЯ СЪСТАВ и т.н. Някога прекрасния читалищен салон днес е потънал в разруха и мухъл, обитаван само от прилепи. Сценичното оборудване е изчезнало незнайно къде.


Няма коментари:

Публикуване на коментар