Дико Илиев
Роден на 15.ІІ.1898 г. в с.Карлуково, област Враца. През 1911 г. е ученик по музика в Орханийския военен духов оркестър. 14 годишен е член на духовия оркестър на 16-ти Ловчански полк от състава на Първа българска армия. По време на сраженията на Серетския фронт написва "Искърско хоро". От 1919 г. свири в оркестъра на Военното училище в София. Свири в сборния симфоничен оркестър на Софийската народна опера – първи тромбонист. През 1931 г. свири в Оряхово във военния духов оркестър баритоновите партии. Тогава създава хората "Зиг-заг", "Майски въздишки", "Пробуждане на пролетта", китката "Оряховска идилия", "Варненско хоро" и др. От 1936 до 38 г. е баритонист на Софийския военен оркестър, след това е щабс-тръбач на Козлодуйски полк. Свири в гарнизонния оркестър. В този период написва хората "Оряховски юнак", "Майско утро", "Нашето Ленче", "Дайчово хоро". Участва в І фаза на Втората световна война. През 1947 г. е удостоен с офицерско звание и е назначен за диригент на военния оркестър в Оряхово. През този период написва най-зрелите си творби. През 50 – те години създава безсмъртното "Дунавско хоро". Автор е на над 40 хора, 15 марша, 5 народни китки, валсове, танга, румби, детски песни и редица други произведения. Последните години от живота му преминават в Монтана. Умира през м.декември 1984 г. Изпратен е от стотици почитатели, а вместо траурен марш звучи безсмъртното му “Дунавско хоро”. Известна е ревността на някои български композитори към творчеството на Дико Илиев.Често се споменава, че той няма музикално образование и музиката му е близка до румънското инструментално звучене. Въпреки пречките и зависта, хората обичат и търсят хората на Дико Илиев. Едва 85 годишен той получава своето признание- приет е за член на Съюза на българските композитори, получава високи държавни отличия.. За творчеството му академик Николай Кауфман пише: ”Ако ме попитат кои са най-емблемните върхове на българската музика, ще отговоря - българските народни песни, Рапсодия “Вардар” на Панчо Владигеров, ”Тракийски танци” на Петко Стайнов и дунавските хора на Дико Илиев”.
Духова музика при читалище "Разум", гр. Монтана-1929 година
…Каквото даде Елин Пелин на българското село чрез литературата, това даде Дико Илиев на българското село чрез музиката. Ботевите произведения се знаят като народни песни, Дико-Илиевите творби се знаят като народни хора. Не знаеш как се казва хорото, не знаеш кой го е написал, но ти е познато, харесваш го, слушаш го и го играеш, ако си игрохорец. Под ръководството на Дико Илиев са обучени над 200 музиканти. В Оряховско и Белослатинско той е създал над 10 духови оркестри. Когато слушаме ДУНАВСКОТО ХОРО, имаме усета, че милиони българи са се хванали на кръшно право хоро и редиците са се опънали през цялата Дунавска равнина - от Белоградчишките скали до Черно море. То се играе по площади и салони, по сватби и митинги, играе се и без повод - достатъчно е само да му чуеш мелодията... Хорото се люшва като талазите на зряло жито в Дунавската равнина…
Никола Намерански /откъс от книгата Патриархът на българските хора и маршове/
Последният концерт на Дико Илиев като диригент
Няма коментари:
Публикуване на коментар