montana

.

Александра Симеонова

. Родена в с. Говежда, обл. Монтана. Завършва Великотърновския университет "Св.св.Кирил и Методий". Работила е като редактор във в. "Ком" в Берковица, учителка в ПМГ, ГПЧЕ, ПГЕ "Хр.Ботев" в Монтана и експерт по български език и литература към Регионален инспекторат по образованието в гр. Монтана. Публикувала е стихове и литературно-критически статии в местния и централния периодичен печат. Автор е на книгите : "Фолклорът на родния край в прозата на Йордан Радичков", 2006; Отиваш си лято. Поезия, 2010.. . .

Разговор с писателя Йордан Радичков

Денят е златен, почти летен. Отивам към дома на писателя с радостно вълнение. Белите хризантеми в ръката ми са като леко облаче в човешкото море. Звъня на вратата. Малко съм подранила, но ме посреща уютната и добра усмивка на Йордан Радичков, очаквал ме е. Разговорът ни се насочва към пътуването ми и естествено към родния край. Задавам своя първи въпрос: -Господин Радичков, какво е отношението Ви към фолклора, има ли нещо във Вашето творчество, което да идва по книжен път в тази насока? Познавате ли трудовете на Димитър Маринов? -Не съм чел Димитър Маринов, но съм чел фолклор през живота си. Моето село песни няма, само клетви. Израсъл съм в малко селце, между три гробища старото римско гробище, превърнато в църковна нива. В него винаги се намира нещо, кънтят мотиките, намират се разкопки. Другите са турското и християнското. Три вида вампири се разхождат там - от римските легионери до дервишите и нашите стеснителни, християнски. Когато говорим за фолклора, трябва да търсим извивките на народната душа, там са всички кодове... -По какви модели създадохте образите на верблюда и монголоидите? -Не се говори в нашия край за верблюд. То е по-сложно от тенеца, нещо непонятно, тъмно зло, непонятно. То е опит да се вникне в дълбочината на вселената, в по-високите етажи на вселената. У нас всичко е одомашнено.Част и от звездите сме одомашнили-"кумова слама", "керванджийката", "колата'', "квачката". Човекът се е стремял да направи по-понятен този свят. Обърнати сме повече към земята. То е опит за изтръгване от бита. -Мислите ли, че между шопи и торлаци има разлика? Обособени ли са торлаците за Вас. -В моите представи от детството, това са хора, които се противопоставят на полянците. Торлакът е белодрешковец, сухи, костеливи, скулести хора, високи, снажни.И старците им по-различни - високи. В този регион има голямо разнообразие в различните селища. Живовчани са високомерни, претенциозни хора. Всички избягали цигани от Живовци, идваха в моето село Калиманица, тук ги приемаха. Хората от този край са със силно развита носталгия по родния край. Звуковете от детството, от ранната младост, възприети тогава, успокояват човека. Моето творчество е една носталгия по звъна на мотиките. Звуковете имат огромно значение за психиката на човека. -Случайно ли е това, че най-често във Вашето творчество фантастичните и невероятни случки се развиват през зимата? Можем ли да правим някаква връзка с белотата на снега, като присъствие дошло от фолклора? -Народите имат свои неща - животно или дърво. Канадците -кленовата шумка, русите - брезата, индийците - кравата. Ние нямаме нито дърво, нито растение. Имаме един месец от годината - януари. Пълен е с особености и езически дни, некръстени, варварски. Колят се прасетата, сватби се вдигат, пие се вино, греяна ракия се пие. Снегът пада след есента, имам слабост към снега. В нашия месец януари, има една неподреденост. -Какво е за Вас родния край? Има ли нещо особено в него? -Северозападна България е нещо изключително. Курбан, молитва, който иска хвърля продукти вътре в казана. Така е било някога у нас - всеки ще даде нещо за чорбата, всеки дом ще участва в тази молитва към бога. Боя се, че няма да се довари молитвата, макар че всички продукти са сложени. Оголи се от интелигенция този край. Единствено свраките идват на гробищата там. Има един лек римски оттенък в тези земи. Във всяка къща у нас. имаше по една римска тухла, изровена от разкопките. Стои на печката, когато някой се разболее, тухлата се увива и се слага за затопляне. Занаятът за плавене на злато е останал от римско време. По-състоятелните хора правят и сега гробници за починалите. -Лесно ли се живее в нашия свят с цялата тази Черказка вселена в съзнанието? -Човешката същност е връщане в спомена, в сънищата, връщане към една единствена опорна точка - детството и младостта. В моето селце природата не е кой знае каква, няма нищо особено, но всичко ми изглежда епическо. Аз мисля, че и с Олимп е същото. Няма нищо особено, а там живеят боговете. Как да обожествим всичко, което е около нас? От там започва човешката цивилизация.

"Есен"-худ. Венелин Захариев

Пустеят градините

„Но за божества свещени

вече се не чува,

угаснаха, човечеството

веч е в самота "

X. Хесе

Пак съм тук.

Свещена безкрайност царува.

Под епически белия сняг

селото спи.

Къщите стари,

потънали глухо в снега

ме посрещат

с насълзени, жадни очи.

Стихии размятат вaлма

от студени и снежни потоци

и къщите трепват

от техния бяг.

Забравени стъпки

и детски следи

и следи от старици

не водят вече към родния праг.

Пустеят градините

с дървеса, грандиозно накичени

и отронват от клоните

сребърен прах.

Пустеят градините

и през нощта

само ангели се разхождат в тях.